View Full Version : Разделихме се
Интересно ми беше да чета тук, не ми се вярваше, че ще ми се наложи някога да пиша тук, но ето го и този момент.
Преди няколко дни приключих почти 2 годишна връзка.
По-скоро беше по взаимно съгласие.
Бях чел, че този, който предприеме крачката за раздяла приемал нещата по-леко, ама май не е така.
Както всяка връзка имахме и хубави моменти и лоши моменти, няма как.
Няколко пъти сме били на косъм да се разделим, но не се стигна до там.
Въпреки всичките търкания, които сме имали в характерите я бях приел такава и си знаех, че съм открил моята половинка, просто и трябва време да осъзнае изцяло, че аз съм нейната.
Като се замисля за нещата, се чудя как сме се задържали 2 години, но може би е заради моето търпение.
Държала се е много грубо, пренебрегвала ме е, никога не съм я предавал, а тя никога не ми имаше пълно доверие, не искаше да разчита на мен, сякаш обичаше сама да се справя.
Може би не е чак такъв проблем, но аз исках да се чувствам значим и полезен, и не само да споделяме хубавото, но и лошото.
В крайна сметка след поредният безсмислен скандал, който не бях иницирал аз, не издържах и сложих край.
Наистина в последно време беше мъчително, виждах, че нещо куца, правех всичко възможно, но когато само едната страна дърпа не се получава.
И двамата сме на 19, тази година завършихме и ще следваме. Мечтаех да учим заедно, да живеем заедно, но тя смяташе, че прекалявам, че искала да си поживее, а пък за миг не съм си позволил да и наложа някакви ограничения. Имаше си пълната свобода.
Личеше си, че е напрегната, но си мислех, че е заради матури, изпити и т.н. аз понеже по-леко ги приемам тия неща не усетих напрежение в себе си.
В крайна сметка се разделихме, мислех си, че ще ми олекне, но ми олекна само докато си изказах проблемите на глас.
После ми стана гадно, тъжно.
Не исках да се стига до тук, но и тя сметна, че така ще е най-добре.
Сега ми остана само надеждата, тя да се осъзнае и да се върне, топката е в нея.
Не знам дали търся съвет или просто искам да споделя, но сигурно доста хора са били в същата ситуация, та бих се радвал да споделят, тяхното развитие на нещата.
Тя ти го е казала: иска да си поживее, в момента не ѝ е до сериозни връзки, общи планове и т.н. Просто не хранѝ излишни надежди ;)
Било ѝ е хубаво с теб, но на този етап за нея е по-важно да си прави това, което ѝ изнася, без да се съобразява с когото и да било за каквото и да било. Остави я в миналото - това беше всичко, а сега се заеми с настоящето и се постарай да си направиш сам живота по-добър. Пък всичко с времето си ;)
Пич, не я мисли, продължавай напред. Няма смисъл,колкото и да се залъгваш , че "ще и залипсваш и ще и дойде акъла" , няма да стане. Явно и се живее. 2 години са дълго време, явно има нужда от нещо друго. А и е доста странно на 19 да живеете и учите заедно, не че е странно по принцип,но за някои хора това е доста голяма крачка, това си оказва влияние. И може да е допринесло за напрежението. Това ,че си и давал свобода е страхотно,може би не иска да се разделя с нея. Остави и продължавай напред. Хората са в миналото,защото си е имало причина за това. Там където си късал не вързвай отново.
Погледни го от хубавата страна - имаш свобода да поживееш, да видиш как ти харесва. Да се съсредоточиш върху образованието си. Не си го слагай толкова, имало защо - сложили сте край. Ще те боли, ще ти мине и след това ще си имаш научен урок :)
Успехи.
HarabeishoOrGoHome
06-08-2013, 15:15
Пич, не я мисли, продължавай напред. Няма смисъл,колкото и да се залъгваш , че "ще и залипсваш и ще и дойде акъла" , няма да стане. Явно и се живее. 2 години са дълго време, явно има нужда от нещо друго. А и е доста странно на 19 да живеете и учите заедно, не че е странно по принцип,но за някои хора това е доста голяма крачка, това си оказва влияние. И може да е допринесло за напрежението. Това ,че си и давал свобода е страхотно,може би не иска да се разделя с нея. Остави и продължавай напред. Хората са в миналото,защото си е имало причина за това. Там където си късал не вързвай отново.
Погледни го от хубавата страна - имаш свобода да поживееш, да видиш как ти харесва. Да се съсредоточиш върху образованието си. Не си го слагай толкова, имало защо - сложили сте край. Ще те боли, ще ти мине и след това ще си имаш научен урок :)
Успехи.
+
xXxPETYAxXx
06-08-2013, 15:38
Минали са само няколко дни от раздялата ви, нормално е все още да ти е тежко. Лека полека ще свикнеш и ще започнеш да намираш щастие другаде. :)
Така ще можете да отидете който, където поиска да учи, защото ако желанията ви за университет не са еднакви, би било грешка единия да направи компромис, само и само за да бъде с другия.
Според мен и двамата печелите :) не ми изглеждаш като някакъв смотаняк, но все пак да си кажа мнението по въпроса за "топката е в нейните ръце" и "искам тя да се върне" - не и позволявай да те върти на малкия си пръст и след няколко седмици/месеци, да иска пак да е с теб и ти да и се връзваш и така кръговрата обратно... Изглеждаш ми свестен и ще се оправиш, просто продължи напред.
Еми пич тва жената е много долно животно, така че стисни зъби и я остави в миналото. Нека си поживее (разбирай - да изпробва множество различни хуйове) и след време ще осъзнае, че без теб е нищо и ако не ѝ е прекалено голямо самочувствието ще те потърси отново.
psychopath
06-09-2013, 23:01
Преживявал съм нещо подобно. Беше много тегаво в началото, но в последствие спря да ми пука.
Бих те посъветвал да продължиш напред и да не живееш в миналото.
По-добре да се разделите с добро, по взаимно съгласие, отколкото да поддържате някаква връзка, която е на смъртен одър. Ще станете студенти, ако примерно се бяхте решили на стъпката да заживеете заедно и изведнъж всичко тръгне надолу, започнат караници, изневери, драми.. това е в пъти по-лошо.
Нормално е да ти е мъчно, 2 години са си много време, имало е любов, привързаност и тн. Ще ти мине. Иска се време. Сега щом си завършил даскало, в унито те чакат много нови запознанства, хора, контакти, интереси и тн. Ще видиш колко е готино и че може би момичето за теб е някъде там. Съсредоточи се върху плановете ти на есен. Времето лекува. Успех.
Много хубави и еднакви по смисъл съвети ! Браво хора !
Нека и аз да кажа: щом сте на по 19се и сте изкарали 2 години това си е сериозно. Аз съм на 23 почти и едвам задържам 2 седмици без базик :о . Тя си ти е казала, че неиска вече да сте заедно с това, че и се живее и наистина сега като иде да учи октомври повярвай ми още 1вия месец ще се е наковала с някой я от мъка по теб я от това, че не го е правила докато е била с теб. Как и да е тоя с който ще се накове няма да и е сериозен или поне така показва практиката. Ще дойде друг с който само ще се гушкат и после 3ти с който пак ще бъдат сериозно колкото с теб. Нали знаеш няма не заменими хора :) . Гадно ти стана а ? Даа и на мен.
В крайна сметка знаеш как са нещата със сериозните връзки, знаеш много неща за секса, знаеш как да сваляш момичета и знаеш, че отиваш в един шибан голям град пълно с келеши които току що се отделят от мама и тати и незнаят алфи ли да бъдат или кви или пък използвачки и т.н.
Ти си си шефа баце ! Постарай се да не се засичате ако сте в едно населено място и се постарай тя да не знае каде ще идеш да учиш. Бягай си там, излизай си направи добор впечатление в групата ти и ще видиш след време колко ще ти е добре.
И още веднъж съветите по горе са на място ;)
Stan4o123
06-11-2013, 09:30
Чудесни съвети и изненадващо,но нивата на хейт са ниски,което е добре.
Остави я брат и си извлечи поука от цялата история - инвестирай най-вече в себе си и не позволявай да си зависим,но изглеждаш умно и възпитано момче,така че продължавай да се развиваш,а колкото до момичето - не се връщай повече при нея,както по-горе се спомена - Всеки е заменим.Хората ако си дадът обективна самооценка защо са толкова носталгични след раздяла,ще стигнат до заключението,че не е толкова заради невероятния човек,когото са изпуснали,ами заради времевата и емоционална инвестиция,която са направили.Ще срещнеш още много хора,факт е,че днешните младежи,особено студентите,си поставят някакви илюзионни фикс идеи за студенството - разврат,злоупотреба с алкохол и простотия на килограм,жално наистина.
Двойки се разделят всеки ден. Понякога не след 2, а след 20 години съвместен живот. Не го мисли, не гледай назад. Опитай се да подредиш живота без нея. Помисли за твоите и за нейните грешки и как да не ги повтаряш занапред. Не се отчайвай и не очаквай тя да ти се хвърли на врата след време - не забравяй, че ти си този, който я е скъсал. Искаш или не искаш, такива неща се случват и ще се случват и занапред, никой не е намерил перфектната половинка, а само човек, с когото караниците и нараняването си струват. Запазете приятелството помежду си.
Може би не е чак такъв проблем, но аз исках да се чувствам значим и полезен, и не само да споделяме хубавото, но и лошото.
Това е нормална нужда, но за да се чувстваш значим и полезен, трябва да си значим и полезен. Тоест, трябва тя да те чувства така.
sneering
06-11-2013, 11:36
На нея приоритет в момента и е студентския живот,купоните и различните емоции с различните хора в шумното и невидяното,което според мен е абсолютно правилно. Няма как да си по-силен от тия неща,като сложиш и бонуса че имате дълга връзка придружена с караници,вече писнала сивотия и познай от три пъти защо избира онова пред теб?
Има една купчина момичета,които залагат на твоето темпо,искат обвързване и нямат нужда толкова от ония живот,който тя избира пред теб. Така че потърси такъв вид момиче и я зарежи тая,тя ще го изживее този период и ще и дойде на главата онзи другия,който ще иска именно това,ще видиш.
Плюс това,през цялата връзка никога не си и бил кулминацията в личния живот,не се ли усещаш как винаги е искала нещ друго,и сега е паднал момента и действа.
Не сте еднакви като хора,просто от 16 до 20 всички се залъгваме,че който хванем той е абсолютния сродник по душа,ще видиш че и това е така.
SummerBoy
06-11-2013, 21:50
Щом не си се чувствал добре в продължение на много време, нормално е да сложиш края, напълно те разбирам, не знам само, защо временно си чувствал облекчение... аз преживях нещо подобно, само че беше с далеч по-лош край и какви ли не последици... но се радвам всеки един ден, колкото и странно да звучи, след като осъзнах, че самотата не е най-лошото, а да си с някого дълго време, и да се чувстваш самотен, неразбран, вечно изморен, под напрежение и т.н...