Just Smile :)
06-14-2013, 08:20
Преди време имах един приятел, който беше с около 5 години по-голям от мен. Знам, че това е доста голяма разлика.
Запознахме се в мрежата (-.-), разменихме си скайпове, а по-късно и телефони. Писахме си и си говорихме всяка вечер (и то не малко). Той като че разбираше тъпите ми проблемчета и ме караше да се чувствам важна. Това беше един доста мрачен период в живота ми и аз седмица-две живеех само с мисълта за вечерта, когато общувах с него. Той също ми споделяше и даже ми довери негов проблем, от който се притеснява.
Първоначално аз го възприемах като просто по-голям брат, но след известно време започнах да го харесвам :О. Той също ми каза, че споделял чувствата ми и след няколко дни се разбрахме да се видим. Срещата ни беше на достатъчно публично място (в случай, че той се окаже фейк или просто не можехме да измислим нещо).
На живо беше още по-мил и готин. Говорихме си всякакви глупости и стана време да тръгваме. Той ме прегърна.
Вечерта ми се обади и по време на разговора вметна, че съм му се сторила много притеснена (което си беше така). След няколко дни спря да влиза в скайп и да ми вдига. Не бях много настоятелна и скоро се отказах. Заживях си живота отново нормално, като се правех, че такова момче въобще не е имало.
Месец по-късно той ми писа. Обясняваше ми, че не искал да ме нарани и затова се отдалечил от мен. Осъзнавал, че аз съм малка за него, но бил толкова влюбен в мен... Мислел си, че след време ще поиска секс, а знаел, че не може да иска това от мен. И ме помоли да му повярвам и да не му се сърдя. Не му отговорих, защото не знаех как. ;(
Това беше преди няколко месеца, а аз още не мога да спра да мисля за него. Мислех си да му се обадя, но не бях сигурна дали не си е сменил телефона.
О, хора, кажете как да забравя човек, който е бил толкова искрен с мен! Грижовен, ако щете!
Дайте малко акъл, че с моя на никъде не съм :D
Запознахме се в мрежата (-.-), разменихме си скайпове, а по-късно и телефони. Писахме си и си говорихме всяка вечер (и то не малко). Той като че разбираше тъпите ми проблемчета и ме караше да се чувствам важна. Това беше един доста мрачен период в живота ми и аз седмица-две живеех само с мисълта за вечерта, когато общувах с него. Той също ми споделяше и даже ми довери негов проблем, от който се притеснява.
Първоначално аз го възприемах като просто по-голям брат, но след известно време започнах да го харесвам :О. Той също ми каза, че споделял чувствата ми и след няколко дни се разбрахме да се видим. Срещата ни беше на достатъчно публично място (в случай, че той се окаже фейк или просто не можехме да измислим нещо).
На живо беше още по-мил и готин. Говорихме си всякакви глупости и стана време да тръгваме. Той ме прегърна.
Вечерта ми се обади и по време на разговора вметна, че съм му се сторила много притеснена (което си беше така). След няколко дни спря да влиза в скайп и да ми вдига. Не бях много настоятелна и скоро се отказах. Заживях си живота отново нормално, като се правех, че такова момче въобще не е имало.
Месец по-късно той ми писа. Обясняваше ми, че не искал да ме нарани и затова се отдалечил от мен. Осъзнавал, че аз съм малка за него, но бил толкова влюбен в мен... Мислел си, че след време ще поиска секс, а знаел, че не може да иска това от мен. И ме помоли да му повярвам и да не му се сърдя. Не му отговорих, защото не знаех как. ;(
Това беше преди няколко месеца, а аз още не мога да спра да мисля за него. Мислех си да му се обадя, но не бях сигурна дали не си е сменил телефона.
О, хора, кажете как да забравя човек, който е бил толкова искрен с мен! Грижовен, ако щете!
Дайте малко акъл, че с моя на никъде не съм :D