blitzz..
06-16-2013, 15:36
Хай ,от сега да кажа че писанките ми ще са малко дълги ,та на който не му се занимава - да не чете. ;)
Много дълго време се чудих дали да си пиша проблемите по разни форуми ама викам кво пък толкоз ,може някой да ми помогне ,така или иначе от никъде не ми идва на ум как да се справя а не получавам от никой съвет ,може би ще се получи тук ,ако ли не - поне ще ми олекне.. малко.
Запознах се с нея преди 4 години... даже не знам как да продължа. Така както я видях тогава - така я виждам и сега - все така красива. Навярно беше различна от останалите ,може би само за мен ,затова все ми правеше впечатление ,учехме в малко училище и начина по който трябваше да подходя беше меко казано - чужд език за мен.Всъщност ,тва не е най-важното ,след последвали караници ,сдобряване ,караници ,сдобряване май май станах бита карта за Нея. Дето се вика "паднах им в очите" ,не че съм направил нещо лошо ,там е проблема ,че не правех нищо ,може би от страх знам ли ,за пръв път ми се случваше..
Понеже беше много отдавна (поне за мен ,доста дълги ми се видяха тея 4 години..) ,и идея си нямам през колко 'приятеля' мина тя ,не съм ги броял ,ама аз все така исках да си я върна.
След всеки следващ който я оставяше се питах дали ако бях аз щеше да е така ,дали щях да я оставя ,колко дълго би продължило и докато се чудя как да взема завоя наново ,бам - тя пак с някой. Казвах си че ще чакам ако ще да е с месеци ,да дойде точния момент и да опитам отначало да си поправя грешките..
Последната година може би ,много се отчуждихме и т'ва много ме натъжава поради факта че бяхме наистина близки ,колкото и да се карахме ,споделяхме си за всичко ,писали сме си по цели нощи за какво ли не...
В последно време въобще ни няма.. здрасти - здрасти ,как си и тва е ... не ми е никак приятно ама го приемам някак си ,явно не мога да го променя..
Последното им момче (така да се изкажа) бяха заедно от 2012 ,януари .. даже 1ви ,как ли такива неща ще запомня - не знам. Наскоро са се разделили ,мисля че ,не знам ,не я питам. Той доколкото знам тази година завърши ,може би отива да учи някъде ,знам ли ,само предполагам ,все тая..
За момент видях светлинка в тунела ,е да ама не ... след като опитах да си направя "някаква среща" с нея ,поне да я видя ,да видя как е ,що е ,не че толкоз искам да бързам а просто да я видя ,едва ли не ме отряза ,поне аз така го приех пък как го е мислила тя - май по същия начин..
Вярно че през тея 4 години рядко съм видял хубав ден поради факта ,че така и не успях да си я върна а друга честно казано не искам ,мм.. не че не искам ,викали че "любов с любов" се забравя ама как по дяволите като във всяка една като погледна и виждам нея ,постоянно името им ми е в устата ,постоянно я търся като излезна ,видя някоя с коса като нейната и чувството което изпитвам е за секунда все едно ме блъска влак ,целия претръпвам и ме държи няколко минути пък ми мине ,и така до следващата. Просто съм се отказал да се оглеждам за някое друго момиче защото явно не искам ,не че не мога..
Та доста време мина ,а и последните дни са ми честно казано - ужасни ,чудя се как по-точно да подходя ,някак си да "лепна счупеното" ама нищо не ми идва на ум.
Всъщност ,бих отишъл до у тях ,по всяко време ,не ме е страх да я попитам ,просто не съм сигурен тя какво ще ми отговори.
Предполагам че мога да седна с нея и да поговорим като големи хора защото тя е наистина много умна и интелигентна и какво ли още не ,аз също съм "поозрял" (даже главно от тая случка май станах на човек..) ,ама знам ли кво ще ми отговори ,от това ме е страх..
Няма с кой да споделя ,няма кой да помоля за съвет пък и от всеки чувам едно и също което не ме устройва много много - "С времето всичко ще се оправи" ,ама аз от толкова време по-добре не съм се почувствал ,все на по-зле отивам а и тя май го знае ,или поне аз си мисля че знае...
Е ,поне малко ми олекна докато щраках по копчетата ,ама след малко като им видя някоя снимка или чуя някоя песен и пак ще съм като в началото ,кво да се прави..
Надявам се на чудо..
(Аз съм 95 ,тя е 97.)
Много дълго време се чудих дали да си пиша проблемите по разни форуми ама викам кво пък толкоз ,може някой да ми помогне ,така или иначе от никъде не ми идва на ум как да се справя а не получавам от никой съвет ,може би ще се получи тук ,ако ли не - поне ще ми олекне.. малко.
Запознах се с нея преди 4 години... даже не знам как да продължа. Така както я видях тогава - така я виждам и сега - все така красива. Навярно беше различна от останалите ,може би само за мен ,затова все ми правеше впечатление ,учехме в малко училище и начина по който трябваше да подходя беше меко казано - чужд език за мен.Всъщност ,тва не е най-важното ,след последвали караници ,сдобряване ,караници ,сдобряване май май станах бита карта за Нея. Дето се вика "паднах им в очите" ,не че съм направил нещо лошо ,там е проблема ,че не правех нищо ,може би от страх знам ли ,за пръв път ми се случваше..
Понеже беше много отдавна (поне за мен ,доста дълги ми се видяха тея 4 години..) ,и идея си нямам през колко 'приятеля' мина тя ,не съм ги броял ,ама аз все така исках да си я върна.
След всеки следващ който я оставяше се питах дали ако бях аз щеше да е така ,дали щях да я оставя ,колко дълго би продължило и докато се чудя как да взема завоя наново ,бам - тя пак с някой. Казвах си че ще чакам ако ще да е с месеци ,да дойде точния момент и да опитам отначало да си поправя грешките..
Последната година може би ,много се отчуждихме и т'ва много ме натъжава поради факта че бяхме наистина близки ,колкото и да се карахме ,споделяхме си за всичко ,писали сме си по цели нощи за какво ли не...
В последно време въобще ни няма.. здрасти - здрасти ,как си и тва е ... не ми е никак приятно ама го приемам някак си ,явно не мога да го променя..
Последното им момче (така да се изкажа) бяха заедно от 2012 ,януари .. даже 1ви ,как ли такива неща ще запомня - не знам. Наскоро са се разделили ,мисля че ,не знам ,не я питам. Той доколкото знам тази година завърши ,може би отива да учи някъде ,знам ли ,само предполагам ,все тая..
За момент видях светлинка в тунела ,е да ама не ... след като опитах да си направя "някаква среща" с нея ,поне да я видя ,да видя как е ,що е ,не че толкоз искам да бързам а просто да я видя ,едва ли не ме отряза ,поне аз така го приех пък как го е мислила тя - май по същия начин..
Вярно че през тея 4 години рядко съм видял хубав ден поради факта ,че така и не успях да си я върна а друга честно казано не искам ,мм.. не че не искам ,викали че "любов с любов" се забравя ама как по дяволите като във всяка една като погледна и виждам нея ,постоянно името им ми е в устата ,постоянно я търся като излезна ,видя някоя с коса като нейната и чувството което изпитвам е за секунда все едно ме блъска влак ,целия претръпвам и ме държи няколко минути пък ми мине ,и така до следващата. Просто съм се отказал да се оглеждам за някое друго момиче защото явно не искам ,не че не мога..
Та доста време мина ,а и последните дни са ми честно казано - ужасни ,чудя се как по-точно да подходя ,някак си да "лепна счупеното" ама нищо не ми идва на ум.
Всъщност ,бих отишъл до у тях ,по всяко време ,не ме е страх да я попитам ,просто не съм сигурен тя какво ще ми отговори.
Предполагам че мога да седна с нея и да поговорим като големи хора защото тя е наистина много умна и интелигентна и какво ли още не ,аз също съм "поозрял" (даже главно от тая случка май станах на човек..) ,ама знам ли кво ще ми отговори ,от това ме е страх..
Няма с кой да споделя ,няма кой да помоля за съвет пък и от всеки чувам едно и също което не ме устройва много много - "С времето всичко ще се оправи" ,ама аз от толкова време по-добре не съм се почувствал ,все на по-зле отивам а и тя май го знае ,или поне аз си мисля че знае...
Е ,поне малко ми олекна докато щраках по копчетата ,ама след малко като им видя някоя снимка или чуя някоя песен и пак ще съм като в началото ,кво да се прави..
Надявам се на чудо..
(Аз съм 95 ,тя е 97.)