Моята история

[blue_eyes_1]

Не знаех как да започна и реших просто с едно "Здравейте"! Първо искам да кажа, че много рядко се влюбвам, но това стане ли вниманието ми е насочено само в човека, в който съм се привързал. Случвало ми се е 3 пъти. Един път бе споделена, а втората не. Преди 3-4 месеца се повтори сценария, при който да не е споделена. Първите дни минаха доста трудно и бавно, тъй като знаеш, че този човек в момента най- вероятно се мляска с някого си или прави други доста по интимни неща. Мисълта за това просто те убива. Депресията ме налегна с пълна сила! Бях развалина в буквалния смисъл на думата. Една сутрин реших да не мисля за въпросното момиче. Отдадох се на храната, като се тъпчех през 30 мин. , с каквото ми попадне в ръцете. Това не беше достатъчно! За това реших да се отдам на тренировките и слушането на музика, излизането с приятели, дори и адреналина се отдадох (катерене по планина, скачане с бънджи) и мога да кажа, че се разсеях до такава степен, че два дни нямаше и помен за любов. Реших и да пробвам нещо различно с външния си вид и още същата вечер срещнах ено много сладко момиче, с което вече си пишем и се виждаме. Разликата между първата и втората несподелена любов бе, че вместо да се отдам в някакви развлечения или да се забавлявам с приятели в първата го ударих на алкохолни страсти, които не бяха много приятни... Видях, че от алкохола няма смисъл и дори вече нямам кеф да пия! Затова мисля, че несподелената любов имаше положителна страна, която и не подозирах. Вие какво правите, за да забравите човека, с когото сте се били или не може да бъдете с него :P :) !?

[FuCKkK13]

за жалост предишните ми връзки са свършвали по гадния начин ( без една, ама там просто спряхме да се виждаме и толкова) и поради тая причина ми е било гадно ама в същото време от инат съм се правела че ми е хубаво... излизах с приятели постоянно,правих нови неща,нови запознанства и така ми минаваше бързо ама не мога да кажа,че е било любов,че съм обичала и т.н. просто съм била с някой - абе детска работа 8-) ... ако не беше така не знам как бих реагирала..

[nationalAdvisor]

Здравей, аз лично нищо по-различно не правя.

Бях като теб ( като изключим нуждата постоянно да върша нещо само и само да не мисля за нея ), до 17тата си години, което е преди 5 години. При мен проблемните случаи са биле 2 в диапазон от 2-3 години.

Моят метод беше малко по-различен, исках да разбера от къде идва това чувство ( от психологична и логическа гледна точка ). След като си направих анализ и си извлякох заключение, вече нямам такъв проблем и не съм имал от тогава :).

Това е по интровертен подход, за хора, които мислят от по научната страна на нещата, ако мога така да го кажа : ).

Твоя метод също е добър, но не изкореняваш проблема от източника, а го замазваш, докато просто спре да ти пука за проблема.

[blue_eyes_1]

NationalAdvisor напълно ми е ясно, че замацвам проблема. Аз също съм се замислял от каква гледна точка се привързвам толкова много към човека, но мисля, че това нямам как да се открие, тъй като любовта съществува по- безброй и различни начини. Не съм и толкова голям, може би за да открия реалната причина. Според мен се отдаваш на едно нещо, примерно: много си добър във футбола получаваш контузия и спираш. Твоите очаквания са били големи, но в един момент се сриват. Така е и в любовта! С един човек си много време, разделяш се с него = разочарование. или искаш да бъдеш с него, но не можеш това пак е = на разочарование. Проста математика, която реално погледнато е идеалния пример и в живота.

[nationalAdvisor]

Точна това не е никаква, дори и "проста", математика. Това че има "=" не значи, че е математика, а първосигнално обяснение.

" но мисля, че това нямам как да се открие" защото нямаш достатачно широк поглед над нещата.

Причините, поради които се привързваш толкова много и си разочарован след това са не защото "любовта съществува по- безброй и различни начини". А формиране на съзнанието и ума в такава насока, от момента в който си се родил. Привързването, любовта и разочарованието са процеси на мозъка, които могат да бъдат контролирани и при нужда заглушени. Това вече не е първосигнално обяснение :)

Нека не ти развивам цяла вечер обяснение защо това и онова е така.

С времето, има както възможност да почнеш да се контролираш по-добре, така и обратното.

Просто това, че момиче в което "си влюбен" те разочарова, не е най-лошото нещо, което може да ти се случи и не е станало, кой знае какво.

Казваш, запознал си се със симпатично момиче, действай. Старата работа е заминала и няма нужда да седи като отпадък в съзнанието ти.