urlittlelady
06-18-2013, 20:00
Стоя тук и гледам безцелно в празните и самотни прозорци на къщата, която се вижда от малката ни тераса. От ужасяващо горещия ден няма и следа. Прохладно е и спокойно. Бабата отсреща пере нещо на старата външна чешма. Може би там е имала много спомени. Или пък не? По нататък в една къща свети лампа. Винаги, когато погледна натам тази лампа свети. Какво ли... защо ли??? По улицата минава кола. Бръмченето и отеква в ушите ми. Някъде чуруликат птички. Песента им е красива. Непринудена. Свободна. Понякога му се ще да съм птица и да се рея свободно из небесната шир. Чувам гласовете на пияниците от кръчмата наблизо. Като се замисля още от малка все ги слушам как бърборят нещо несвързано. Трябва да изведа кучето. Чакам първата звезда да изгрее. Бръмчене на мотор. Приближава и отминава. Настъпва тишина. Странна тишина. Че дори плашеща. Кучешки лай. Може би развълнуван. Лампите по улицата светват. Всеки прави нещо. Само аз седя и слушам какво се случва около мен. Наблюдавам безцелно. Чудя се дали да мисля върху днешните, вчерашните или утрешните събития. Не ми се ще. Искам да се отделя за малко от реалността. Коремът ми се свива сякаш ще се случи нещо велико или ново или непознато. Отново кола. Грациозна котка пресича улицата. Звучи налудничаво. Вглеждайки се в нещата въображението ми се развихря. Бавно се стъмва. Чувам как кучето ми се разхожда по двора. Наистина трябва да го изведа. Разни хора минават по улицата. Разни разговори. Не се заслушвам. Звучат като бученето на стария ми телевизор. Толкова ли няма хора, които биха се разбирали само с поглед? Защо са нужни хилядите думи? За украса на речта? Когато едно грозде е хубаво, то просто е хубаво. Няма нужда да го възхваляваш, за да покажеш, че наистина ти харесва. Или пък има? Не знам. Има ли значение? Каква би била първата ми мисъл при вида на комин? Ами - комин. Стар, нов, тухлен, циментов, железен, голям, малък... има ли нужда от всички тези подробности? За някой почитател на комините сигурно има. Или пък за коминочистач. Като нищо и да дядо Коледа и чудесата му. Ах, чудеса. Просто чудеса. Случват се. Може би. Има ли ги? Може би. Важни ли са? Може би! Погледни се и ми кажи какво виждаш. Себе си? Нали така? Трябва да се вгледаш по-навътре. Отвъд себе си. Чак тогава ще видиш истинското себе си. Кой би си помислил, че едно спокойно място може да бъде събствения ти дом. Тишината и спокойствието. Хлад и въображение. Мечти и надежди. Всичко е в теб. Всяко място може да те вдъхнови. Дори простора на терасата. Малко е увиснал... трябва да се смени. Кучето ме чака...