View Full Version : Какво ви кара да продължавате напред?
DieselBlood
06-19-2013, 08:51
Та нямам впредвид защо живеете и какъв е смисълът на живота или някви такива екзистенциaлни глупости. Ами просто и ясно - Когато сте в труден момент коя е онази мисъл, която ви кара да продължите? Е вие сте.
Че трябва да го свършва, за да си ходя ? :lol:
Fisherman
06-19-2013, 09:25
Най-хубавото предстои.
anonymous895156
06-19-2013, 09:34
Ти самият трябва да продължиш, въпреки всичко и всички. Силата си ти и само ти
Mary_Jane_69
06-19-2013, 12:27
Ако аз не мога да се направя сама щастлива, то кой би?
Нещастен живот - непълноценно пропиляно време.
За къв чеп---
мотивацията, много е важно да я имаш
когато искаш да постигнеш нещо много силно това те кара да не се отказваш, независимо от трудностите
та мисълта е според мен вярата, че нещо по-хубаво ще стане в бъдеще...
Че трябва да го свършва, за да си ходя ? :lol:
Да.
Всичко се нарежда, когато дефинирам "вървене напред" в конкретната ситуация и си напомня причинно-следствената връзка, че ако не извърша определено действие, няма да постигна желаният ефект. Отчасти и незначимостта ми ме мотивира, защото се осъзнавам къде се намирам и кой съм, и как усилията ми са нещо нищожно на фона на всичко, а същевременно са всичко в собствената ми глава - тоест, напомням си, че го правя за себе си.
pifiella
06-19-2013, 13:18
Казвам си,че съдбата просто има други планове за мен.
Supermassive____
06-19-2013, 13:27
Целите, които съм си поставил, хората които обичам и мечтите.
psychopath
06-19-2013, 15:21
Омразата. :D
Омразата. :D
А еуфорията да я пуснеш да се шляе?
Трябва някой ден да пусна някоя снимка с адидас та да докажа че съм безсмъртен, бундес лигата върши ли работа? :D
EinGutesKind
06-19-2013, 17:01
Викам си, че има много по-лоши неща и че и това ще мине, като някой ден ще се смея, спомняйки си ...
KumchoValcho
06-19-2013, 18:11
Чисто и просто - мисълта, че мога.
Много се опитвах да си втълпя "ама то това ми се случва за добро, ама най-хубавото предстои, все някога късмета ще ми се усмихне..." ДРЪНЦИ. Живота ти поднася само това, с което си способен да се справиш. Винаги има баланс в природата и в живота, всяко действие си има равно по сила противодействие. Щом имаш проблем, значи имаш способността да го разрешиш. Неувереността е пречката. кажи си го надуто, уверено, свирепо, нахъсай се, че можеш. Назлоби се и усети ентусиазма и тръпката от това, че си жива.
Само това ти трябва да знаеш и ще имаш цялата мотивация и воля на света. Мога да го направя, мога да се справя, мога, мога, мога. Усети го, пусни си надъхваща генгста песен, ходи като топ модел по улицата с високо вдигната глава и дерзай. :)
Някой по-горе написа омразата. И това действа. Когато не можеш да се справиш с нещо чувстваш безсилие. Гневът и омразата са емоции, които са по-положителни и силни от безсилието и отчаянието. В смисъл - по-яко ти е да си гневен, отколкото безсилен, нали? Та - ядосай се. Да му еба майката, аз съм Кумчо Вълчо и ям всяка овца наред.
След време, след като се настроиш на тая злобна вълна и свикнеш започни с нещо още по-положително от гневът, не се застоявай на гневът, но въпреки всичко гневът е движеща сила, която ще те извади от дупката. Много хора ще кажат, че не е здравословно, но стига да продължаваш да се трансформираш това да се разгневиш и да почнеш да ринеш съдбата, вместо тя теб е най-силната стъпка, която можеш да направиш. :)
Мързелът :lol:
Мисълта "Да се свършва най-после с тая простотия, че да си почина".
Samo Botev Plovdiv
06-19-2013, 20:09
Мисълта , че съществуванието ми кара да подивяват някои хора , дето искат да ме "изчистят". Ей това ме прави щастлив , че бъркам в душите на някои хора.
KumchoValcho
06-19-2013, 20:11
Мързелът :lol:
Мисълта "Да се свършва най-после с тая простотия, че да си почина".
не е яко да живееш от ден за ден
не е яко да живееш от ден за ден
разни хора, разни идеали
Цаката е да не 'изпадаш' в трудни моменти.
MaLyKoLiU
06-19-2013, 20:45
Вярата и надеждата, че нещата ще се оправят рано или късно.
Важното е когато наистина искаме нещо толкова силно, да не се предаваме.
Човек ако се отказва лесно от нещата които желае, то той няма да постигне нищо съществено в живота си.
Когато желаеш някой/нещо не спирай да се бориш, независимо какво ще ти струва това и какво ти говорят другите... :)
FuCKkK13
06-20-2013, 15:00
малко унивам за примерно часове/ден - два максимум и после се сещам,че съм ужасно силен характер и просто ей така ми прищраква,че ще се справя и изведнъж се взимам в ръце
и ''след буря винаги има слънце'' в повечето пъти ми помага малко или много
nqmaznacheniee
06-20-2013, 17:25
По принцип, като изпадна в някоя дупка не правя нищо по въпроса веднага да изляза от нея. Пускам се по течението, оставям се известно време, премислям всичко и чак тогава действам. В крайна сметка трудните моменти не са нещо чаак толкова лошо, помагат ти да осънаеш някои неща и да се почувстваш по-силен, след като ги преодолееш.
Че дилърът ми живее наблизо!
Че дилърът ми живее наблизо!
:oops:
Когато остана насаме с проблемите винаги си повтарям, че има много хора в моята ситуация и щом те могат да се справят с трудностите значи и аз ще успея. Живота не е розов и по-добре, щеше да ни се стори скучен и нямаше да оценяваме щастието.
StringTheoryPracticist
06-21-2013, 12:21
Я, една от любимите ми теми. Ще отговоря прилично.
Мотивацията при мен работи на две нива: първо, концептуално (смисъла на живота и как оценявам нещата в крайна сметка) и второ, емоционално (защото колкото и да искам да уча за да стана терминатор-космонавт, няма да стигна до никъде само с далечни цели). Втората част ми е по-интересна, защото 1вата е много по-обвиъз.
Първо, концептуално. Няма да се задълбочавам, но искам да видя какво ще стане след technological singularity. Искам да разбера няколко неща:
- Защо Вселената съществува изобщо и как е започнала да съществува?
- Какви мисли ще мисля когато в бъдещето, човечеството открие начин да модифицира човешкия мозък и си увелича интелигентността стократно?
- Защо аз съм Аз, или с други думи, защо хората имат съзнание (или, по-вероятно, илюзия за съзнание)? Как работи това на техническо ниво? Мисля че знам какъв отговор да очаквам тук и като го мисля ме избива на нихилизъм :Д
Второ, мотивацията на емоционално ниво. Предимно ме мотивират следните неща:
- Самоналожен самоконтрол и насочване на действията ми към това, което смятам за най-полезно; придържане към "правила", които съм си поставил
- Желание за власт и самоусъвършенстване
- Любопитство и желание да знам как работят нещата (в ОГРОМНА степен :Д)
- Търсене на атеншън (опитвам се да го премахна)
- Импулсивност/прокрастинация (много по-малко от преди)
Отне ми много време и четене за да стигна до тези идеи - не са случайни, всичките ги има в психологията. Много ми е интересно кои от изброените неща имате.
Я, една от любимите ми теми. Ще отговоря прилично.
Мотивацията при мен работи на две нива: първо, концептуално (смисъла на живота и как оценявам нещата в крайна сметка) и второ, емоционално (защото колкото и да искам да уча за да стана терминатор-космонавт, няма да стигна до никъде само с далечни цели). Втората част ми е по-интересна, защото 1вата е много по-обвиъз.
Първо, концептуално. Няма да се задълбочавам, но искам да видя какво ще стане след technological singularity. Искам да разбера няколко неща:
- Защо Вселената съществува изобщо и как е започнала да съществува?
- Какви мисли ще мисля когато в бъдещето, човечеството открие начин да модифицира човешкия мозък и си увелича интелигентността стократно?
- Защо аз съм Аз, или с други думи, защо хората имат съзнание (или, по-вероятно, илюзия за съзнание)? Как работи това на техническо ниво? Мисля че знам какъв отговор да очаквам тук и като го мисля ме избива на нихилизъм :Д
Второ, мотивацията на емоционално ниво. Предимно ме мотивират следните неща:
- Самоналожен самоконтрол и насочване на действията ми към това, което смятам за най-полезно; придържане към "правила", които съм си поставил
- Желание за власт и самоусъвършенстване
- Любопитство и желание да знам как работят нещата (в ОГРОМНА степен :Д)
- Търсене на атеншън (опитвам се да го премахна)
- Импулсивност/прокрастинация (много по-малко от преди)
Отне ми много време и четене за да стигна до тези идеи - не са случайни, всичките ги има в психологията. Много ми е интересно кои от изброените неща имате.
Всъщност, в AI вече се завърта мнение, че singularity никога няма да съществува/да се достигне.
WaterLilly
06-21-2013, 13:37
майка ти
В живота всичко е създадено за да бъде разрушено. Нищо не е вечно, живота няма смисъл, но поне можем да намерим нещо интересно, с което да се занимаваме докато сме тук. Веднъж приемеш ли тази истинa - никога повече няма да изпадаш в емоционални дупки.
starburst
06-21-2013, 13:55
chicken nuggets
В живота всичко е създадено за да бъде разрушено. Нищо не е вечно, живота няма смисъл, но поне можем да намерим нещо интересно, с което да се занимаваме докато сме тук. Веднъж приемеш ли тази истинa - никога повече няма да изпадаш в емоционални дупки.
Тва ме обобщава. Без разрушението, че сега на втори прочит го видях.
defender
06-21-2013, 14:01
В живота всичко е създадено за да бъде разрушено. Нищо не е вечно, живота няма смисъл, но поне можем да намерим нещо интересно, с което да се занимаваме докато сме тук. Веднъж приемеш ли тази истинa - никога повече няма да изпадаш в емоционални дупки.
а смъртта, ами страданията или нещо друго, когато то ти пречи да намериш и осъществиш това което ти е интересно?
StringTheoryPracticist
06-21-2013, 18:19
Всъщност, в AI вече се завърта мнение, че singularity никога няма да съществува/да се достигне.
No.
Повечето валидни аргументи критикуват датата. Досега не съм видял добър аргумент против сингуларити, и наистина ще ме изненада много ако се окаже, че никога няма да може да се създаде компютър, който да е по-интелигентен от глупав човек.