antevasin
06-23-2013, 07:58
Здравейте хора. На 19 годинки съм вече и все още съм девица :D
Попринцип никога не съм изпитвала чак толкова голямо желание да го направя... смятах, че за всичко си има време.. но сега като погледна 12,13,14 годишните, че вече го правят и се чувствам някак... изостанала :/
Като по-малка никога не съм се замисляла за това, просто не ми е било от толкова голяма нужда.До 16 годишна не знаех как изглежда мъжкия полов орган :D
Винаги съм си гледала ученето, беше ми интересно да гледам National Geographic, да играя с приятелки на "Дама" и "Шоколад", обичах да вися по кварталните люлки и да ям желирани мечета. Накрая всички приятелки се промениха, започна да им става скучно това което правихме по цял ден, забиха се кой на компютър, кой по дискотеки и... останах сама.
Все пак не исках да се променям и продължих да си правя това, което ме влече. Завърших училище с почти отлични оценки и матурите си ги взех с над 5.50, сега ще се записвам в НАТФИЗ, но все пак ми е много криво.. всички приятелки, които винаги съм смятала, че ще ми останат такива, започнаха да ме обиждат, да ми викат зубрачката на класа и други обидни думи...В училище всеки общуваше с мен, само за да препише някое домашно или контролно... момчетата от класа първоначално ме канеха по кафета, но след като не им отвърнах се отказаха и започнаха да ме обиждат и да си измислят някакви неверни истории - с кой съм била и какво съм правила.
Опитваха се да ме откажат от ученето, казваха че това няма да ми помогне в живота, че трябва да живея за мига и да ходя с тях по купони.След като им отказах няколко пъти стана още по-зле.
Викаха ми мамино детенце,разглезено богаташче и други...
Попринцип не ми трябват приятели, с майка ми се разбираме като най-добри приятелки,винаги сме заедно по мола, избираме си готини дрешки,ходим на кино, по паркове,споделяме си всичко и се веселим по цял ден.
Не изглеждам като истински зубрач (както всички ще си ме представят.. не нося очила и не излгеждам като плашило :D ) обличам се с роклички,готини дрешки и почти всичко ми е марково.И в лицето не мисля, че съм някво плашило.. Не съм нито красавица като Зайката тука от форума, нито пък съм грозна.. просто нормална бих казала.. не съм и дебела.. от малка тренирам спортни танци, от скоро и фитнес и гледам да се потдържам като цяло.
Таа малко се отдалечих от въпроса ми... Нормално ли е на моята възраст още да съм девствена? Може би нещо ми липсва.. нещо ми куца в тая част от живота на нормален човек... Имам приятел от 2 години, но все се дърпам и му казвам, че не съм готова... а и не изпитвам почти никаква нужда.. може би ми липсва някакъв хормон? Или това, че съм учила ми е повлияло по някакъв начин? Някой друг бил ли е като мен? Имам чувството че никога няма да се престраша да го направя...
Попринцип никога не съм изпитвала чак толкова голямо желание да го направя... смятах, че за всичко си има време.. но сега като погледна 12,13,14 годишните, че вече го правят и се чувствам някак... изостанала :/
Като по-малка никога не съм се замисляла за това, просто не ми е било от толкова голяма нужда.До 16 годишна не знаех как изглежда мъжкия полов орган :D
Винаги съм си гледала ученето, беше ми интересно да гледам National Geographic, да играя с приятелки на "Дама" и "Шоколад", обичах да вися по кварталните люлки и да ям желирани мечета. Накрая всички приятелки се промениха, започна да им става скучно това което правихме по цял ден, забиха се кой на компютър, кой по дискотеки и... останах сама.
Все пак не исках да се променям и продължих да си правя това, което ме влече. Завърших училище с почти отлични оценки и матурите си ги взех с над 5.50, сега ще се записвам в НАТФИЗ, но все пак ми е много криво.. всички приятелки, които винаги съм смятала, че ще ми останат такива, започнаха да ме обиждат, да ми викат зубрачката на класа и други обидни думи...В училище всеки общуваше с мен, само за да препише някое домашно или контролно... момчетата от класа първоначално ме канеха по кафета, но след като не им отвърнах се отказаха и започнаха да ме обиждат и да си измислят някакви неверни истории - с кой съм била и какво съм правила.
Опитваха се да ме откажат от ученето, казваха че това няма да ми помогне в живота, че трябва да живея за мига и да ходя с тях по купони.След като им отказах няколко пъти стана още по-зле.
Викаха ми мамино детенце,разглезено богаташче и други...
Попринцип не ми трябват приятели, с майка ми се разбираме като най-добри приятелки,винаги сме заедно по мола, избираме си готини дрешки,ходим на кино, по паркове,споделяме си всичко и се веселим по цял ден.
Не изглеждам като истински зубрач (както всички ще си ме представят.. не нося очила и не излгеждам като плашило :D ) обличам се с роклички,готини дрешки и почти всичко ми е марково.И в лицето не мисля, че съм някво плашило.. Не съм нито красавица като Зайката тука от форума, нито пък съм грозна.. просто нормална бих казала.. не съм и дебела.. от малка тренирам спортни танци, от скоро и фитнес и гледам да се потдържам като цяло.
Таа малко се отдалечих от въпроса ми... Нормално ли е на моята възраст още да съм девствена? Може би нещо ми липсва.. нещо ми куца в тая част от живота на нормален човек... Имам приятел от 2 години, но все се дърпам и му казвам, че не съм готова... а и не изпитвам почти никаква нужда.. може би ми липсва някакъв хормон? Или това, че съм учила ми е повлияло по някакъв начин? Някой друг бил ли е като мен? Имам чувството че никога няма да се престраша да го направя...