Срам

[qwe121984]

Имам огромен проблем с общуването на живо с момичета. На 17 години съм. Не мога да завържа един нормален разговор с момиче. Разбирам проблема си и разбирам, че няма от какво да се срамувам или притеснявам, но когато съм очи в очи с момиче е различно и не мога да мисля както в момента. Когато си чатя съм доста по отворен и не се притеснявам. Страхувам се, че имам социална фобия, понеже понякога същото се случва и с момчета (не, не съм бисексуален). Също така имам и доста ниско самочувствие. Почти съм убеден в това, че момичетата няма какво да харесат в мене, че ще ми се изсмеят ако ги покана на среща. В такова състояние съм от 8 клас, преди това нямах нито един от проблемите които изброих. Просто се чувствам съвсем различен от другите ми връстници. Не слушам музиката която те слушат, не пия, не пуша трева, не ме влекат тези работи. Доста съм затворен. Имам приятели, излизам често, казвам ви това за да споделя повече за моя живот, за мен, така че да може ми помогнете по-точно. Знам, че моят проблем не е само за тази тема. Не споделям почти с никой. Срам ме е да бъда себе си, срам ме е от това което съм. Чувствам се пренебрегнат от всички. Объркан съм. Най-лошото е, че не виждам края на това. Извинявам се за пунктуационните и правописни грешки. Ще помоля всеки за някакъв съвет. Всичко което кажете ще ми е от полза.

[BlueFace]

Трябва да спреш да мислиш по-този начин. Ако сам не се харесваш и те е срам от самият себе си няма спасение за теб. Това е първата и най-важна крачка, която трябва да направиш. Да се приемеш такъв какъвто си. Когато си уверен в себе си другите го забелязват и това прави добро впечатление. Естествено трябва да се прави разлика между увереност и самочувствие без покритие, което само отблъсква. След това просто трябва сам да се насилваш да провеждаш разговори на живо с момичета. Сам трябва да се изкараш от тази зона на комфорт, която ти предоставя виртуалното пространство. Животът се живее навън, не пред монитора. Иронията на времето, в което живеем е, че се създават все повече и повече социални мрежи, а хората изгубват способността да комуникират нормално един с друг. Няма база за сравнение между разговор проведен на живо и такъв във виртуалното пространство. Когато говориш лице в лице с някого можеш да следиш жестове, език на тялото, интонация и т.н. Преодоляването на този проблем ще ти е от полза не само що се отнася до комуникацията с нежния пол, а и когато стане време да си търсиш работа, защото никой не обича неуверени хора. Неувереността се възприема като незнание и неспособност. Така че , suck it up и върви да говориш с момичета ; )

[PainMonopoly]

Историята ти е класика, има хиляди като теб. И аз съм бил като теб.

С годините нещата се подобряват. Най-бързо ще се подобрят в момента в който си намериш среда. Хора, които споделят като цяло твоите виждания и вкусове и сред които се чувстваш на мястото си. В тази среда ако има и момичета, вероятно сред тях ще е и бъдещото ти гадже. Казваш, че не слушаш музиката, която слушат другите. Намери си хора, които слушат твоята музика. Примерно.

Когато започнеш да се чувстваш приет, ще ти се вдигне самочувствието. Вероятно никога няма да станеш напълно отворен към хората, като си затворен, няма да станеш душата на компанията, но не ти трябва и да бъдеш. Ти си си такъв какъвто си и ще си вървиш по своя път в живота, другите по техния.

[qwertty]

Искрено ти съчувствам, ако искаш вярвай доскоро и аз бях в подобно положение . След осми клас много се учождих от малкото приятели които имах, всячески избягвах социални контакти, и самочувствието ми съвсем се затри, започнах да се комплексирам от най-малките неща :D и дори не разбрах защо стана така(може би е просто от възрастта) . BlueFace е напълно прав, отпусни се , пробвай нови неща, упражнявай си социалните умения, просто се опитай да бъдеш малко повече оптимис, не си толкова различен има много хора в твоето положение и най-вече не трябва да се срамуваш от себе си просто се приеми такъв какъвто си и хората ще започнат да те приемат.

[102]

Фукаш ли се...?
Не правиш каквото правят другите...? Кое му е лошото ?
Не споделяш....? Кое му е лошото ?
Не знам кога завършваш, ама гледай като започнеш университет или работа да стартираш едно ново начало.
Сичко ще се нареди.
Вече момичетата канят на среща, не момчетата.

[lyuba991]

Когато се харесваш сам, другите също ще те харесат, трябва ти малко повече самочувствие и е време да излезеш от черупката си :)

[LadyTerrible]

Не си единственият човек на земята,който се чувства така.Приеми го и не се страхувай.На тази възраст е нормално и така да се случва,при доста младежи се получава,важното е да го преодолееш.Ще ти дам съвет,най-вероятно ще ти прозвучи супер глупаво,но според мен иди на психолог.Не говорим за психиатър,където ходят хората с психически проблеми,а за нормален психолог,с който ще си поговориш.Хубаво е да споделиш проблема си с човек специалист,който може най-ефективно и бързо да ти помогне да се справиш със ситуацията,в която си,да ти даде компетентни съвети и да ти помогне да осъзнаеш,че всичко всъщност е наред..Ние можем да ти кажем направи това,направи онова,но най-вероятно си пробвал и знаеш,че на практика не е толкова лесно.Точно затова те съветвам да поговориш със специалист,още повече е добре да го направиш сега,отколкото да продължиш да се затваряш така в себе си,да се изолираш от света и проблемът ти да се задълбочи с времето.Успех! :)

[ge6aaaa3]

Добре дошъл в клуба! И аз съм същия темерут, както и доста други... Наскоро, обаче открих нещо! Изходът е един - непукизъм. Ама бруталния непукизъм. Да не ти пука къде, какво и на кого казваш. Говориш и правиш каквото си искаш, без значение, че някой може да ти се разсърди, да те обиди или да ти скочи на бой. Все едно светът ти е бащиния. Педалските фенчета на Азис те дразнят? Казваш им в очите, че са мангали и да не ти тероризират слуха в междучасията. Искаш да кажеш на някоя, че те кефи задника й? Отиваш с 24 карата нагла усмивка и й го казваш! Поне при мен, действа доста добре. В смисъл, че не се измъчвам от разни мисли тип "ама какво ще каже оная яката/готините момчета от класа/бабата в автобуса, ако направя едикакво си". И все пак, е доста трудно да си намериш компания при условие, че не правиш най-масовите/за мен и отварителни/ неща. Плюсът е, че е доста вероятно да си спечелиш уважението на другите, а от там и някоя мацка да ти се лепне. Поне ще си правиш кефа и т'ва е. Успех! ;)