hitman12345
06-24-2013, 21:13
Здравейте , от доста време чета теми в този форум и реших и аз да споделя своята история и да си излея душата.
Аз съм момче на 16 и живея в голям град . Моят проблем е че се чувствам нежелан от никой. Не само от момичета , но и от момчетата ( става въпрос като приятелство не че съм гей или нещо подобно) . Имам приятели и доста познати , но имам чувството че мен никой не ме отразява . ако аз не викна някой навън , никой няма да ме извика . За гаджета да не говорим имах една връзка преди време ама тя не беше нищо особенно беше за кратко а и сме се видели с момичето 7-8 пъти . беше връзка от разстояние .Но това е друга история .
Проблема както вече споменах идва от там , че имам чувството че навсякъде съм нежелан , от класа вече 2 години не може да си намеря обща тема за разговор с тях . Имам само един приятел от класа.
Дори и да се запозная с някои непознат си оставаме на здравей-здрасти , даже някой път и на това - не .
Голям комплекс за всичко това е моя величествен и голям срам. Той е в основата на всичко . Благодарение на него аз не мога да се отпусна и да се държа нормално . Някой хора казват " Просто бъди себе си " но аз дори да бъда себе си , никой не ме отразява.
Друг според мен огромен комплекс ,даже по голям и от срама - това е моят тъй "прекрасен ,благозвучен и мъжествен глас" . Когато говоря имам чувството че звуча като 8 годишен . Особено по телефона или Скайпа той е непоносим . Той е в основата на целия срам и стеснителност. Благодарение на него и на срама ми аз избягвам да комуникирам много много и може би затова ме отбягват хората и съм нежелан . също не съм и от най хубавите но няма нищо ... стига комплекси :D
та бихте ли ми казали как да не обръщам внимание на тези комплекси и да не си пропилявам детството и живота в комплексиране и самообвинение .Просто искам да съм като другите на моята възраст ( нямам в предвид тези тревоманите ,Пияниците и другите които се правят на голямата работа ) .
Аз съм момче на 16 и живея в голям град . Моят проблем е че се чувствам нежелан от никой. Не само от момичета , но и от момчетата ( става въпрос като приятелство не че съм гей или нещо подобно) . Имам приятели и доста познати , но имам чувството че мен никой не ме отразява . ако аз не викна някой навън , никой няма да ме извика . За гаджета да не говорим имах една връзка преди време ама тя не беше нищо особенно беше за кратко а и сме се видели с момичето 7-8 пъти . беше връзка от разстояние .Но това е друга история .
Проблема както вече споменах идва от там , че имам чувството че навсякъде съм нежелан , от класа вече 2 години не може да си намеря обща тема за разговор с тях . Имам само един приятел от класа.
Дори и да се запозная с някои непознат си оставаме на здравей-здрасти , даже някой път и на това - не .
Голям комплекс за всичко това е моя величествен и голям срам. Той е в основата на всичко . Благодарение на него аз не мога да се отпусна и да се държа нормално . Някой хора казват " Просто бъди себе си " но аз дори да бъда себе си , никой не ме отразява.
Друг според мен огромен комплекс ,даже по голям и от срама - това е моят тъй "прекрасен ,благозвучен и мъжествен глас" . Когато говоря имам чувството че звуча като 8 годишен . Особено по телефона или Скайпа той е непоносим . Той е в основата на целия срам и стеснителност. Благодарение на него и на срама ми аз избягвам да комуникирам много много и може би затова ме отбягват хората и съм нежелан . също не съм и от най хубавите но няма нищо ... стига комплекси :D
та бихте ли ми казали как да не обръщам внимание на тези комплекси и да не си пропилявам детството и живота в комплексиране и самообвинение .Просто искам да съм като другите на моята възраст ( нямам в предвид тези тревоманите ,Пияниците и другите които се правят на голямата работа ) .