Found_a_lover
07-05-2013, 07:38
Здравейте, бих искала да чуя обективно мнение и ще се опитам да го дам накратко.
Заедно сме от 10 месеца някъде, проблемът е този: запознахме се миналото лято, той е от друг град, лятото работеше в един курорт. Аз живея в Бургас и нямахме проблем с виждането, но това само докато работеше. После се наложи да се прибере в града си, а след това да отиде да учи в друг (малко е заплетено). Виждахме се 1 месец и след като замина стана много трудно. Първо, че не се познавахме, второ, че сме супер различни, всеки със свои разбирания и много различен начин на живот, различни семейства и т.н. Даже не знам как се съгласихме да караме връзката на разстояние. Беше много трудно през тези 10 месеца със хиляди караници, кавги, стигна се веднъж до раздяла даже. Виждахме се 1-2-4 пъти в месеца, понякога с повече късмет и по-често. Аз пътувах при него, тъй като той нямаше възможности.. Като сме се виждали сме си изкарвали страхотно, имаме различия, но ги преодоляваме, с времето се напаснахме. След около 2 месеца и половина аз ще живея в града, където той учи (не съм го решила заради него). Сега за лятото работим пак в различни градове, пак ще сме на разстояние. Не знам защо, но на мен ми се отразява по-трудно това постоянно разстояние, като се виждаме времето минава страшно бързо и после пак броим дните да се видим. Той кара нещата по-леко, не се вглъбява, не го мисли, аз се опитвам да съм така, но не ми се получава, много емоционална съм. Проблемът е, че напоследък ми е много трудно така, а реално остават 2 месеца докато ще сме в един град и ще се виждаме нормално. Аз работя в по-малък град, където не познавам много хора и излизам по-рядко, той пък е в Слънчев бряг, където е по-различно, излиза си, дискотеки, партита, приятелки. Не ми е кофти заради това, а че няма кой знае какво за вършене в моя град. Гледам да съм заета, да правя нещо и да не се вглъбявам, ама не винаги се получава. Тъпо ми е, че имам усещането, че няма да изтърпя 2-3 месеца, което е много лигаво. Не знам какъв съвет може да ми дадете, но ако има нещо, споделете.. :)
Заедно сме от 10 месеца някъде, проблемът е този: запознахме се миналото лято, той е от друг град, лятото работеше в един курорт. Аз живея в Бургас и нямахме проблем с виждането, но това само докато работеше. После се наложи да се прибере в града си, а след това да отиде да учи в друг (малко е заплетено). Виждахме се 1 месец и след като замина стана много трудно. Първо, че не се познавахме, второ, че сме супер различни, всеки със свои разбирания и много различен начин на живот, различни семейства и т.н. Даже не знам как се съгласихме да караме връзката на разстояние. Беше много трудно през тези 10 месеца със хиляди караници, кавги, стигна се веднъж до раздяла даже. Виждахме се 1-2-4 пъти в месеца, понякога с повече късмет и по-често. Аз пътувах при него, тъй като той нямаше възможности.. Като сме се виждали сме си изкарвали страхотно, имаме различия, но ги преодоляваме, с времето се напаснахме. След около 2 месеца и половина аз ще живея в града, където той учи (не съм го решила заради него). Сега за лятото работим пак в различни градове, пак ще сме на разстояние. Не знам защо, но на мен ми се отразява по-трудно това постоянно разстояние, като се виждаме времето минава страшно бързо и после пак броим дните да се видим. Той кара нещата по-леко, не се вглъбява, не го мисли, аз се опитвам да съм така, но не ми се получава, много емоционална съм. Проблемът е, че напоследък ми е много трудно така, а реално остават 2 месеца докато ще сме в един град и ще се виждаме нормално. Аз работя в по-малък град, където не познавам много хора и излизам по-рядко, той пък е в Слънчев бряг, където е по-различно, излиза си, дискотеки, партита, приятелки. Не ми е кофти заради това, а че няма кой знае какво за вършене в моя град. Гледам да съм заета, да правя нещо и да не се вглъбявам, ама не винаги се получава. Тъпо ми е, че имам усещането, че няма да изтърпя 2-3 месеца, което е много лигаво. Не знам какъв съвет може да ми дадете, но ако има нещо, споделете.. :)