Alexsander777
07-13-2013, 20:27
Здравейте,
Момче съм, от красивия Пловдив съм, ставам на 18 на 15 ти юли сега и от доста време усещам, че нещо ми липсва и до преди около месец - два не знаех какво точно е, но сега знам...
Преди да Ви кажа какъв точно е проблема, ще Ви разкажа малко за мен. През целия ми живот до сега съм правил всякакви неща и съм бил какъв ли не. Преди време се запалих по славата и начина да се добера до нея беше като правих късометражни филмчета (клипчета), които бяха доста провокативни, ако знаете кой е Remi Gaillard ще разберете за какво говоря. Така този етап по утихна вече, но скоро ще го подновя. Сега съм в друг етап, от който не се гордея ни най - малко. От година и половина се запалих по марихуаната, коза, джонгата или както там искате го наречете и от около 8 месеца направо се съдрах от пушене. След лятото спирам!
Мечтата ми е да бъда актьор и съм си направил доста рискован план за постигането й. От както се помня, искам да стана актьор и не само искам, но и ще го направя!
Вече тръгвам по същество, понеже съм сигурен, че сте на ръба да се махнете от тук, нали?
Винаги съм бил щастлив, поне така си мисля. Никога не съм минавал през често срещаните тинейджърски драми. Имам купища истории от приключенията, които са ми се случвали от 10 годишен на сам, на които съм сигурен, че никой от вас не би повярвал.
Много се радвам и за това, че успях ИСТИНСКИ да се влюбя в едно невероятно момиче, което ми е в главата от поне 8 години, но преди около 6 години нещата се развива зле за мен, стана едно недоразумение и от тогава не съм я виждал. Бях с нея още от детската градина, а после за голямо мое щастие, бяхме и е в един клас в основното училище...
Проблемът ми е там, че се чувствам много самотен. Имам 3ма ИСТИНСКИ приятели и безкрайно много познати из много от градовете и селата в България. С приятелите ми всеки ден, по цял ден сме навън... пушейки трева.
Признавам си, изкарваме си повече от добре.
Самотата ми идва от там, че имам невероятно много любов в мен, но просто няма на кой да дам...
На семейството ми и на приятелите ми им давам купища любов, но тази от която преливам не мога да я дам на тях.
Би следвало да се питате, защо просто не си хвана приятелка. Просто е знам! Работата е там, че никога не съм имал гадже. Причината ли? Не е една. През времето ми до сега, причините са разнообразни. Най-отличаващите са Срамът, който вече е доста по - малко и страхът от това да се влюбя, да не се получи и да трябва за втори път да мина през същото, което просто не искам да се случва.
Но сега разбрах истинската причина. След 3 години заминавам извън България за винаги и ако ще имам връзка, то искам да е много сериозна, толкова, че тя да иска да дойде с мен. Но това няма как да стане, най-малкото защото ще ми отнеме доста време да намеря перфектното момиче за мен, но дори и да допуснем за секунда, че е възможно, след това няма да остане достатъчно време за да се влюби в мен и да иска да си зареже живота за да дойде с мен. В тази хипотетична ситуация, на края ще стане така, че ще съм влюбен в нея, понеже се привързвм много бързо и ще се разделим и стигам до това, до което не искам да стигам...
Другият вариант е да пропусна едно от най прекрасните неща в живота, а именно, ммм да го кажем, детската любов. И да си хвана приятелка, чак когато замина, но този вариант също не ми допада, защото чувството на самота и празнина се засилва и през следващите години вместо да се забавлявам с моето момиче, една страна от мен ще се чувства много зле...
Това е! Сега ако ми кажете как бихте постъпили вие и защо, ще съм Ви благодарен.
Момче съм, от красивия Пловдив съм, ставам на 18 на 15 ти юли сега и от доста време усещам, че нещо ми липсва и до преди около месец - два не знаех какво точно е, но сега знам...
Преди да Ви кажа какъв точно е проблема, ще Ви разкажа малко за мен. През целия ми живот до сега съм правил всякакви неща и съм бил какъв ли не. Преди време се запалих по славата и начина да се добера до нея беше като правих късометражни филмчета (клипчета), които бяха доста провокативни, ако знаете кой е Remi Gaillard ще разберете за какво говоря. Така този етап по утихна вече, но скоро ще го подновя. Сега съм в друг етап, от който не се гордея ни най - малко. От година и половина се запалих по марихуаната, коза, джонгата или както там искате го наречете и от около 8 месеца направо се съдрах от пушене. След лятото спирам!
Мечтата ми е да бъда актьор и съм си направил доста рискован план за постигането й. От както се помня, искам да стана актьор и не само искам, но и ще го направя!
Вече тръгвам по същество, понеже съм сигурен, че сте на ръба да се махнете от тук, нали?
Винаги съм бил щастлив, поне така си мисля. Никога не съм минавал през често срещаните тинейджърски драми. Имам купища истории от приключенията, които са ми се случвали от 10 годишен на сам, на които съм сигурен, че никой от вас не би повярвал.
Много се радвам и за това, че успях ИСТИНСКИ да се влюбя в едно невероятно момиче, което ми е в главата от поне 8 години, но преди около 6 години нещата се развива зле за мен, стана едно недоразумение и от тогава не съм я виждал. Бях с нея още от детската градина, а после за голямо мое щастие, бяхме и е в един клас в основното училище...
Проблемът ми е там, че се чувствам много самотен. Имам 3ма ИСТИНСКИ приятели и безкрайно много познати из много от градовете и селата в България. С приятелите ми всеки ден, по цял ден сме навън... пушейки трева.
Признавам си, изкарваме си повече от добре.
Самотата ми идва от там, че имам невероятно много любов в мен, но просто няма на кой да дам...
На семейството ми и на приятелите ми им давам купища любов, но тази от която преливам не мога да я дам на тях.
Би следвало да се питате, защо просто не си хвана приятелка. Просто е знам! Работата е там, че никога не съм имал гадже. Причината ли? Не е една. През времето ми до сега, причините са разнообразни. Най-отличаващите са Срамът, който вече е доста по - малко и страхът от това да се влюбя, да не се получи и да трябва за втори път да мина през същото, което просто не искам да се случва.
Но сега разбрах истинската причина. След 3 години заминавам извън България за винаги и ако ще имам връзка, то искам да е много сериозна, толкова, че тя да иска да дойде с мен. Но това няма как да стане, най-малкото защото ще ми отнеме доста време да намеря перфектното момиче за мен, но дори и да допуснем за секунда, че е възможно, след това няма да остане достатъчно време за да се влюби в мен и да иска да си зареже живота за да дойде с мен. В тази хипотетична ситуация, на края ще стане така, че ще съм влюбен в нея, понеже се привързвм много бързо и ще се разделим и стигам до това, до което не искам да стигам...
Другият вариант е да пропусна едно от най прекрасните неща в живота, а именно, ммм да го кажем, детската любов. И да си хвана приятелка, чак когато замина, но този вариант също не ми допада, защото чувството на самота и празнина се засилва и през следващите години вместо да се забавлявам с моето момиче, една страна от мен ще се чувства много зле...
Това е! Сега ако ми кажете как бихте постъпили вие и защо, ще съм Ви благодарен.