pfffffffff
07-17-2013, 21:42
Здравейте. Тва е подробна история, ако нямате нужда от мара подробната - не четете. Ако сте изтъпели и си нямате работа - заповядайте. На който му се занимава да чете, не съм в някъв проблем, по-скоро в филм. Отворен съм и за съвети.
Запознах се с едно много красиво момиче. Как? ПО ИНТЕРНЕТ, хахаха (ебати ноу лайфъра ли чух?), преди няколко години. Гледах й снимки-мимки викам си - бе якичка е, ама не е нищо особено. И си писахме, правих се на много забавен и остроумен, тя се правише, че ми се хили на простотиите и така от рано вечерта до към 3-4 сутринта, само смях и глупости. По едно време започна да ми се изтъква - "виж ква съм яка тука бе (праща ми снимка)", "оле днес един как ме гледаше", "пък кви фенове имам", "леле къв смях днес с един", "и всички викат, че имам супер якото дупе" и така до безкрай. Да ... натискаше ми се по интернет :D
Пишеше ми винаги, когато ме види на линия, питаше ме дали съм се сещал за нея днес, отговорът ми беше НЕ (бях изскрен), тя ми се цупише, бе признаци и знаци - колкото щеш. Викам си - бе дай да се възползваме от случая. Излезнахме.
И с тва излизане ВЛЕЗНАХ В ЕБАТИ ФИЛМА. Като я видях .... бонбон и половина ... крехко ... супер яките, прави, слаби крака ... супер якото малко дупе ... пф ... супер яките очи ... от където и да я погледнеш ... О.О ... дълга руса и чуплива коса ... Викам си кво стана тука бе!? Срещата мина супер, смяхме се, обикаляхме напред-назад. Накрая седнахме на пейка в парка. Почнах да се натискам "неволно в нея", хващах я за ръката тя я дърпаше, подготвях я за целувката ... НО ... тя се дърпа и се спира. А всички признаци, че ме харесва отново бяха на лице, постоянно си оправяше косата, гледаше ме все едно ми казва "потъни в сините ми очи" (да ... знам ... ебати определението), оглеждаше се в мен. Обаче се дърпа и тва е. Обаче кво става. Звъни и телефона и тя докато говорише си остави ръката върху крака ми, играеше си с кръпките по дънките ми, хванах й ръката - тя не се дръпна, викам си я виж ти. Затваря телефона. След 5 секунди погледна към ръцете ни, усети се чак тогава, че сме се хванали и си я дръпна. ФЕЙЛ. Викам си няма да я бъде на първата среща.
И пак си писахме в интернет ... с идеята да си уговоря втората среща ... да, ама не. Каза, че втори път с мен няма да излезне, защото това означава, че тоя път няма да се сдържи. Призна си, че ме харесва, но не била готова за връзка.
Викам си - окей, ще го раздаваме бавно и няма да бързаме - когато е готова - тогава. Обаче се издъних. Като глупак.
Минаха 2 седмици в писане ... и като си набих филма - тва е уникалното момиче, супер яката визия, супер готиния характер, имаме сходни интереси .. и не до там сходни ... тва е ТЯ. Тва е ЖЕНАТА. И изгорях. Сега аз бях този, който я сваля по интернет, аз я гонех, аз вървях след нея, аз я четках, аз се превърнах в куче. А тя се отдалечаваше от мен. Отблъсквах я повече и повече. Насилвах нещата, въпреки че си казах - няма да го правя. Всячески се опитвах да си уговоря втората среща. Всячески тя се опитваше да ... избяга. И го направи. Нямаше я. Нямаше го онова желание, което демонстрира в началото да си пишем, нямаше онзи интерес, вече не се интересуваше как съм. Не се интересуваше как е минал денят ми. Не й пукаше. Отговаряше ми с да и не. С 15 минути закъснение. Нямаше желание дори да поддържа елементарен разговор с мен. А аз се опитвах ... с все сили ... беше ми адски кофти. Лягаш с мисълта за нея. Ставаш с мисълта за нея. Лазиш й в краката. Ставаш поредния фен. От ония, с които се подиграва, ония които й вдигат самочувствието. Превръщаш се в изтривалка. И тя те тъпчи с удоволствие, забавлява се толкова много... а ти падаш все по-долу. В продължение на половин година.
Спрях. Отидох си и аз. Изтрих й номера, махнах всяка връзка с нея. Сърцето ми се късаше. Знаете ли че единствено заради нея тичах, ходих на фитнес, на бокс, за да имам ебати якото тяло, щото тя МНОГО ХАРЕСВАЛА ПЛОЧКИ. Знаете ли че си скъсвах задника с месеци наред от диети и се връщах помлян от тренировки? Спрях цигарите заради нея! ЗАЩО!? ЩОТО ТЯ НЕ ПУШИ И НЕ ХАРЕСВА ДА СЕ ПУШИ ОКОЛО НЕЯ. Не барнах цигара половин година! А пушех по кутия и половина червено боро на ден. Правих всичко с желание и интерес. Тя не го знаеше. Като прекъснахме връзката си ... пропуших ... пропих ... заебах тренировките и фитнеса. Една година след това ... продължава същото нещо ... не съм поглеждал момиче! Пуснах корем, качил съм 10-15 кг сланини ... занемарих се ... пуснах брада, пуснах коса .. станах на робинзон, на мекотело.
Днес я видях на улицата ... Вървеше срещу мен, по-красива от всякога, говорише по телефона ... обърна ми се сърцето! Пресякох с наведена глава да не ме види и отидох на отсрещния тротоар и се разциврих, като момиченце... Преди 2 седмици пак я видях от рейса на улицата. Преди 2 месеца пък я видях на центъра отново вървеше срещу мен и се скрих около хората. Знаете ли че всяко момиче ми прилича на нея? Знаете ли че е навсякъде ... съсипан съм ... нямам желание за нищо ... нямам воля да излезна от тая дупка ... закопавам се все по-дълбоко. Всичко в мен крещи ИСКАМ Я. А мина една година. И като я видя някъде ... ми светва червената лампа ... срам ме е да я погледна ... срам ме е да не ме види ... нямам сили да й кажа каквото и да е ....
Запознах се с едно много красиво момиче. Как? ПО ИНТЕРНЕТ, хахаха (ебати ноу лайфъра ли чух?), преди няколко години. Гледах й снимки-мимки викам си - бе якичка е, ама не е нищо особено. И си писахме, правих се на много забавен и остроумен, тя се правише, че ми се хили на простотиите и така от рано вечерта до към 3-4 сутринта, само смях и глупости. По едно време започна да ми се изтъква - "виж ква съм яка тука бе (праща ми снимка)", "оле днес един как ме гледаше", "пък кви фенове имам", "леле къв смях днес с един", "и всички викат, че имам супер якото дупе" и така до безкрай. Да ... натискаше ми се по интернет :D
Пишеше ми винаги, когато ме види на линия, питаше ме дали съм се сещал за нея днес, отговорът ми беше НЕ (бях изскрен), тя ми се цупише, бе признаци и знаци - колкото щеш. Викам си - бе дай да се възползваме от случая. Излезнахме.
И с тва излизане ВЛЕЗНАХ В ЕБАТИ ФИЛМА. Като я видях .... бонбон и половина ... крехко ... супер яките, прави, слаби крака ... супер якото малко дупе ... пф ... супер яките очи ... от където и да я погледнеш ... О.О ... дълга руса и чуплива коса ... Викам си кво стана тука бе!? Срещата мина супер, смяхме се, обикаляхме напред-назад. Накрая седнахме на пейка в парка. Почнах да се натискам "неволно в нея", хващах я за ръката тя я дърпаше, подготвях я за целувката ... НО ... тя се дърпа и се спира. А всички признаци, че ме харесва отново бяха на лице, постоянно си оправяше косата, гледаше ме все едно ми казва "потъни в сините ми очи" (да ... знам ... ебати определението), оглеждаше се в мен. Обаче се дърпа и тва е. Обаче кво става. Звъни и телефона и тя докато говорише си остави ръката върху крака ми, играеше си с кръпките по дънките ми, хванах й ръката - тя не се дръпна, викам си я виж ти. Затваря телефона. След 5 секунди погледна към ръцете ни, усети се чак тогава, че сме се хванали и си я дръпна. ФЕЙЛ. Викам си няма да я бъде на първата среща.
И пак си писахме в интернет ... с идеята да си уговоря втората среща ... да, ама не. Каза, че втори път с мен няма да излезне, защото това означава, че тоя път няма да се сдържи. Призна си, че ме харесва, но не била готова за връзка.
Викам си - окей, ще го раздаваме бавно и няма да бързаме - когато е готова - тогава. Обаче се издъних. Като глупак.
Минаха 2 седмици в писане ... и като си набих филма - тва е уникалното момиче, супер яката визия, супер готиния характер, имаме сходни интереси .. и не до там сходни ... тва е ТЯ. Тва е ЖЕНАТА. И изгорях. Сега аз бях този, който я сваля по интернет, аз я гонех, аз вървях след нея, аз я четках, аз се превърнах в куче. А тя се отдалечаваше от мен. Отблъсквах я повече и повече. Насилвах нещата, въпреки че си казах - няма да го правя. Всячески се опитвах да си уговоря втората среща. Всячески тя се опитваше да ... избяга. И го направи. Нямаше я. Нямаше го онова желание, което демонстрира в началото да си пишем, нямаше онзи интерес, вече не се интересуваше как съм. Не се интересуваше как е минал денят ми. Не й пукаше. Отговаряше ми с да и не. С 15 минути закъснение. Нямаше желание дори да поддържа елементарен разговор с мен. А аз се опитвах ... с все сили ... беше ми адски кофти. Лягаш с мисълта за нея. Ставаш с мисълта за нея. Лазиш й в краката. Ставаш поредния фен. От ония, с които се подиграва, ония които й вдигат самочувствието. Превръщаш се в изтривалка. И тя те тъпчи с удоволствие, забавлява се толкова много... а ти падаш все по-долу. В продължение на половин година.
Спрях. Отидох си и аз. Изтрих й номера, махнах всяка връзка с нея. Сърцето ми се късаше. Знаете ли че единствено заради нея тичах, ходих на фитнес, на бокс, за да имам ебати якото тяло, щото тя МНОГО ХАРЕСВАЛА ПЛОЧКИ. Знаете ли че си скъсвах задника с месеци наред от диети и се връщах помлян от тренировки? Спрях цигарите заради нея! ЗАЩО!? ЩОТО ТЯ НЕ ПУШИ И НЕ ХАРЕСВА ДА СЕ ПУШИ ОКОЛО НЕЯ. Не барнах цигара половин година! А пушех по кутия и половина червено боро на ден. Правих всичко с желание и интерес. Тя не го знаеше. Като прекъснахме връзката си ... пропуших ... пропих ... заебах тренировките и фитнеса. Една година след това ... продължава същото нещо ... не съм поглеждал момиче! Пуснах корем, качил съм 10-15 кг сланини ... занемарих се ... пуснах брада, пуснах коса .. станах на робинзон, на мекотело.
Днес я видях на улицата ... Вървеше срещу мен, по-красива от всякога, говорише по телефона ... обърна ми се сърцето! Пресякох с наведена глава да не ме види и отидох на отсрещния тротоар и се разциврих, като момиченце... Преди 2 седмици пак я видях от рейса на улицата. Преди 2 месеца пък я видях на центъра отново вървеше срещу мен и се скрих около хората. Знаете ли че всяко момиче ми прилича на нея? Знаете ли че е навсякъде ... съсипан съм ... нямам желание за нищо ... нямам воля да излезна от тая дупка ... закопавам се все по-дълбоко. Всичко в мен крещи ИСКАМ Я. А мина една година. И като я видя някъде ... ми светва червената лампа ... срам ме е да я погледна ... срам ме е да не ме види ... нямам сили да й кажа каквото и да е ....