JustMe91
07-19-2013, 21:22
Здравейте,не съм мислел ,че ще стигна да пиша за това какво ми се случва тук,но просто трябва явно да кажа на някого.
Когато бях дете вярвах в любовта,вярвах в това ,че можеш да се влюбиш ,да бъдеш с един единствен човек,бях щастлив,че родителите ми се обичат и всичко е идеално.Но тогава пораснах влязох в гимназията и всичко се промени,оказа се ,че има по хубави неща като секса,алкохола и още куп приятни неща,излизах с буквално безброй момичета ,оказа се ,че всъщност явно съм симпатяга и момичетата ме харесват и аз се възползвах от това,не ги лъжех,просто казвах това ,което искаха да чуят и всички бяха доволни,не се бях влюбвал защото не позволявах връзките ми да продължават повече от 2-3 месеца.НО явно няма пълно щастие и моето се провали миналото лято,когато отидох да работя на морето и се запознах с едно момиче 3 години по-малко от мен от Бургас,идваше всяка вечер в бара в който работех и просто се случи,беше просто секс веднъж,но се повтори и потрети.Разбрахме се да бъде само за лятото,без никакви обвързвания и задължения един към друг.Идеалното за мен ,винаги съм бил така и беше идеално това момиче,мислеше точно като мен,говорехме с часове ,тя разбираше как приемам момичетата и като цяло любовта,че просто не вярвам защото никога не ми се е случвало,тя ми беше казала,че е била влюбена но са я наранили и от тогава просто избягва това.Беше прекрасно цяло лято прекарах с това момиче беше 2ри септември един приятел ми се обади,че е в Созопол в някакъв хотел и отидох да го видя,беше рано сутринта към 8-9 ,отивах към стаята му ,когато чух някой да се смее и да се пищи ,обърнах се стаята зад мен беше отворена и я видях там с друг,стоях и просто я гледах ,почувствах нереална болка в гърдите си ,очите ми се насълзиха ,не знаех какво се случва просто я гледах ,тя ме видя и веднага тръгна да се облича видях сълзи в очите й ,онзи нещо я дърпаше тя го буташе и ми крещеше "Съжалявам ,много съжалявам" ,той нещо я гушна защото тя плачеше и аз просто си тръгнах.След 2 часа тя дойде,аз стоях буквално в транс не знаех какво се случва,защо ме боли толкова много,тя започна да ме целува и да ми казва,колко съжалява и аз просто я погледнах и я попитах "От кога?" и тя ми отговори ,че било за първи път,но бях сигурен,че не беше започнах да се сещам за пътите в които ми казваше ,че отива в Созопол и ми стана ясно,било е едновременно с мен ,не толкова често ,но все пак .. тя си каза,че е било около 20тина пъти плачеше през цялото време и несъзнателно и незнайно защо и аз ,казах й че след 10 дни си заминавам за София и няма смисъл да продължаваме и я помолих да си тръгне и да не ме търси повече.Бях буквално съкрушен имах чувството,че не искам да живея,оказа се най-лошото Обичах я,бях лудо влюбен в нея.. Никога не й го казах,минаха около 5 месеца,когато тя ми писа и ми каза,че идва в София за предварителни изпити и ако искам да се видим,но аз бях в университета цял ден и се освободих чак към 8 ,а влакът й беше в 11 без нещо,видяхме се за малко ,но беше толкова хубаво исках я отново и този път нямаше да направя грешката да я пусна да си отиде,имах по малко от 2 часа с нея,за да й разкажа всичко и да й покажа как се чувствам.След седмица заминах за Бургас и бях с нея,пътувах през няколко дни за Бургас до лятото,когато щяхме да сме заедно отново,но въпреки че се стараехме да се виждаме често ,имаше доста ревност и напрежение,да тя не беше момичето от лятото беше много по сериозна ,държанието й се беше променила ,не беше толкова импулсивна ,но все пак не можех да й вярвам,карахме се постоянно.Отидох за бала й в Слънчев Бряг ,но аз имам доста познати момичета от Бургас и се оказа,че и те са абитуриентки и там баловете са им 2 дни и почти всички са заедно и приятелката ми след това ми го изкара през носа,защо съм говорел с тази ,с онази и аз просто й казах,че не мога повече така и се прибрах.След 3 седмици заминавах за Sunny отново да работя ,отидох не се бяхме чували 3 седмици и се оказа,че всичко беше свършило ,тя не ме гледаше както преди ,нито пък аз нея,просто се отказахме а точно щяхме да сме заедно приели са я да учи в Софийския всичко стана така както трябваше както го бяхме планували ,да съм цяло лято на морето ,а есента тя да дойде да учи в София,всичко е както трябваше освен нас и сега не знам дали да се боря и какво да направя ,да се примиря ли ? Никога не се бях влюбвал направих го веднъж и сега да се откажа ли ?
Когато бях дете вярвах в любовта,вярвах в това ,че можеш да се влюбиш ,да бъдеш с един единствен човек,бях щастлив,че родителите ми се обичат и всичко е идеално.Но тогава пораснах влязох в гимназията и всичко се промени,оказа се ,че има по хубави неща като секса,алкохола и още куп приятни неща,излизах с буквално безброй момичета ,оказа се ,че всъщност явно съм симпатяга и момичетата ме харесват и аз се възползвах от това,не ги лъжех,просто казвах това ,което искаха да чуят и всички бяха доволни,не се бях влюбвал защото не позволявах връзките ми да продължават повече от 2-3 месеца.НО явно няма пълно щастие и моето се провали миналото лято,когато отидох да работя на морето и се запознах с едно момиче 3 години по-малко от мен от Бургас,идваше всяка вечер в бара в който работех и просто се случи,беше просто секс веднъж,но се повтори и потрети.Разбрахме се да бъде само за лятото,без никакви обвързвания и задължения един към друг.Идеалното за мен ,винаги съм бил така и беше идеално това момиче,мислеше точно като мен,говорехме с часове ,тя разбираше как приемам момичетата и като цяло любовта,че просто не вярвам защото никога не ми се е случвало,тя ми беше казала,че е била влюбена но са я наранили и от тогава просто избягва това.Беше прекрасно цяло лято прекарах с това момиче беше 2ри септември един приятел ми се обади,че е в Созопол в някакъв хотел и отидох да го видя,беше рано сутринта към 8-9 ,отивах към стаята му ,когато чух някой да се смее и да се пищи ,обърнах се стаята зад мен беше отворена и я видях там с друг,стоях и просто я гледах ,почувствах нереална болка в гърдите си ,очите ми се насълзиха ,не знаех какво се случва просто я гледах ,тя ме видя и веднага тръгна да се облича видях сълзи в очите й ,онзи нещо я дърпаше тя го буташе и ми крещеше "Съжалявам ,много съжалявам" ,той нещо я гушна защото тя плачеше и аз просто си тръгнах.След 2 часа тя дойде,аз стоях буквално в транс не знаех какво се случва,защо ме боли толкова много,тя започна да ме целува и да ми казва,колко съжалява и аз просто я погледнах и я попитах "От кога?" и тя ми отговори ,че било за първи път,но бях сигурен,че не беше започнах да се сещам за пътите в които ми казваше ,че отива в Созопол и ми стана ясно,било е едновременно с мен ,не толкова често ,но все пак .. тя си каза,че е било около 20тина пъти плачеше през цялото време и несъзнателно и незнайно защо и аз ,казах й че след 10 дни си заминавам за София и няма смисъл да продължаваме и я помолих да си тръгне и да не ме търси повече.Бях буквално съкрушен имах чувството,че не искам да живея,оказа се най-лошото Обичах я,бях лудо влюбен в нея.. Никога не й го казах,минаха около 5 месеца,когато тя ми писа и ми каза,че идва в София за предварителни изпити и ако искам да се видим,но аз бях в университета цял ден и се освободих чак към 8 ,а влакът й беше в 11 без нещо,видяхме се за малко ,но беше толкова хубаво исках я отново и този път нямаше да направя грешката да я пусна да си отиде,имах по малко от 2 часа с нея,за да й разкажа всичко и да й покажа как се чувствам.След седмица заминах за Бургас и бях с нея,пътувах през няколко дни за Бургас до лятото,когато щяхме да сме заедно отново,но въпреки че се стараехме да се виждаме често ,имаше доста ревност и напрежение,да тя не беше момичето от лятото беше много по сериозна ,държанието й се беше променила ,не беше толкова импулсивна ,но все пак не можех да й вярвам,карахме се постоянно.Отидох за бала й в Слънчев Бряг ,но аз имам доста познати момичета от Бургас и се оказа,че и те са абитуриентки и там баловете са им 2 дни и почти всички са заедно и приятелката ми след това ми го изкара през носа,защо съм говорел с тази ,с онази и аз просто й казах,че не мога повече така и се прибрах.След 3 седмици заминавах за Sunny отново да работя ,отидох не се бяхме чували 3 седмици и се оказа,че всичко беше свършило ,тя не ме гледаше както преди ,нито пък аз нея,просто се отказахме а точно щяхме да сме заедно приели са я да учи в Софийския всичко стана така както трябваше както го бяхме планували ,да съм цяло лято на морето ,а есента тя да дойде да учи в София,всичко е както трябваше освен нас и сега не знам дали да се боря и какво да направя ,да се примиря ли ? Никога не се бях влюбвал направих го веднъж и сега да се откажа ли ?