nikoleta93
07-27-2013, 21:32
От 4 месеца имам сериозен приятел, който ми казва, че ме обича, но аз винаги съм чувствала тази връзка като непълноценна. Не мога да се почувствам "специална" , "неговото момиче". Като че ли е прекалено студен. Аз си падам по романтиката, а за цялото това време не съм усетила нито един романтичен жест от негова страна.
Мисля, че вече започвам за свиквам с еднообразното ни ежедневие и даже да ми писва. Не искам аз да бъда инициатора на всяко по-интересно нещо,а желая той сам да се сети. Замислям се какво би било, ако го зарежа.....дали случайно аз не избързвам прекалено много,дали няма да се промени след известен период от време след като ме обикне още повече и осъзнавам, че ще ми липсва, ще ми липсва навика да бъда с него. Той ми говори за семейство, деца и имам чувството, че вече просто иска да си намери някоя, която да го дари със семейство. Замислям се за това как след това ще бъда само една прослужница с монотонно ежедневие, неоценена от супруга си. Бих се зарадвала на това да откъсне малко цветенце от поляната през която минаваме и да ми го подари с мили думи, но не при нас не се случва нищо подобно. Не искам да живея такъв живот още по-малко, че сега съм на 20 години.(той е на 27) Все пак една връзка трудно би се поддържала, ако няма нещо на което да се крепи, ако няма нещо заради което да си заслужава да бъдеш с този човек.
Моля Ви дайте ми съвет как да постъпя. Има ли смисъл изобщо да продължавам с тази връзка и всяка вечер преди да заспя да се измъчвам от мисли по нея?
Мисля, че вече започвам за свиквам с еднообразното ни ежедневие и даже да ми писва. Не искам аз да бъда инициатора на всяко по-интересно нещо,а желая той сам да се сети. Замислям се какво би било, ако го зарежа.....дали случайно аз не избързвам прекалено много,дали няма да се промени след известен период от време след като ме обикне още повече и осъзнавам, че ще ми липсва, ще ми липсва навика да бъда с него. Той ми говори за семейство, деца и имам чувството, че вече просто иска да си намери някоя, която да го дари със семейство. Замислям се за това как след това ще бъда само една прослужница с монотонно ежедневие, неоценена от супруга си. Бих се зарадвала на това да откъсне малко цветенце от поляната през която минаваме и да ми го подари с мили думи, но не при нас не се случва нищо подобно. Не искам да живея такъв живот още по-малко, че сега съм на 20 години.(той е на 27) Все пак една връзка трудно би се поддържала, ако няма нещо на което да се крепи, ако няма нещо заради което да си заслужава да бъдеш с този човек.
Моля Ви дайте ми съвет как да постъпя. Има ли смисъл изобщо да продължавам с тази връзка и всяка вечер преди да заспя да се измъчвам от мисли по нея?