Lilanda
07-28-2013, 20:27
...послушам съвета на 102 и да направя тема, в която да си излея душата пък може да вземе и да ми олекне. :D
Единайсет дена. Периода, в който добри и лоши моменти се редуваха и редуваха. Всичко започна, когато се скарах с най-добрия си приятел ден преди да замине за Италия. Не, всъщност като се замисля всичко започна ден преди това, когато той се контузи. Както и да е..Да речем, че е започнало в деня на скарването. Сджавкахме се за едното нищо и той си легна. На другия ден осъзнах, че съм попрекалила малко. За съжаление нямаше как да му се извиня-вече беше заминал и тъй като бяхме скарани, нямаше причина да влиза нито във фейсбук, нито в скайп, а дефакто друга връзка с него нямам. Тоест една седмица притеснения за това как е, къде е, какво прави, с кой е и т.н. През тази една седмица срещнах един човек...или по-точно подновихме контакт. Оказа се, че се е променил толкова много. Той беше нещо като лъч светлина в тази ми 'лоша седмица'. Влюбих се в него бързо. Влюбих се е доста силно казано, но да речем, че имам доста силни симпатии. Излизахме 3 дена подред по 3-4 часа, след което той замина с техните за Мелник. Пишехме си всеки ден. Беше толкова прекрасно. Той започна да ми дава напразни надежди...или аз сама си ги давах..знам ли. Няколко дена след като той замина за Мелник, единствения ми останал близък човек тук и по-точно най-добрата ми приятелка отиде в София. И си останах самичка тук. Успокои ме това, че Георги в четвъртък се връщаше от Италия и щяхме да се оправим. Още по-леко ми стана, когато в деня, в който се върна ми писа сякаш нищо не е ставало. Писахме си за това как е прекарал и аз бях толкова щастлива, че си е тук вече. Каза ми, че е влюбен и че има голям шанс с въпросното момиче. Толкова много се зарадвах за него. С течение на времето обаче разбрах, че това си има и минуси. Започна да ме пренебрегва заради нея, дори не ме изслушваше. Започнех ли да говоря нещо тъжно ме прекъсваше и казваше, че не му се слушат тъжни неща. Тъй като тогава си говорехме по скайп, ми каза, че иска да види усмивка на лицето ми и да спра да мисля простотии. Реших да млъкна, да му дам желаната усмивка и да го оставя той да говори. Видях го, че се опитва да ме развесели и дадох всичко от себе си да не му показвам тъгата си. Хубаво, но това не оправи нещата. Продължавах да си мисля всякакви глупости. Все пак му благодаря страшно много, че се опита да ми помогне. Тогава си помислих, че всичко е постарому и все още той е човекът, който дава всичко за мен, въпреки това, че е влюбен. Да ама не. Днес с въпросното момиче излезнаха и като се прибра ми каза, че са се сгаджосали. Толкова много се зарадвах за него. Накарах го да ми разкаже какво е станало, а той в отговор ми каза "Това ти стига.". Окей, между тях си е. Щом е решил, че не иска да каже повече...През целия ден не ми обръщаше никакво внимание. Не се сещаше за мен както преди. Аз го накарах да ми обещае, че това че си е намерил приятелка няма да попречи на приятелството ни, а той ми отговори "Знаеш, че си ми като сестра. Нищо и никой не може да попречи на приятелството ни.". Някак си не повярвах на тези думи. Чувствам, че се отдалечава от мен, а това ме разкъсва отвътре. Опитах се да му кажа, че се чувствам ужасно от това, че се отдалечава. По-скоро му намекнах, а той в отговор каза, че иска да ме види щастлива и да изкарам лошите мисли от главата си.
Ревността...любовта към другото момче...липсата към най-добрата ми приятелка...Не знам кое надделява.
А Той..Днес и реши, че трябва да ми досъсипе деня като ми каже, че не е сигурен в чувствата си, но сме щели да си го доизясним като се прибере. Хубаво..Направо чудесно. А като се замисля това са само половината от нещата, които са ми на главата в момента. Здравословни проблеми, проблеми с телефона, баща ми също има здравословни проблеми. Утре трябва да стана в 6, за да отида ПЕШ до Слънчев бряг и да се върна до 7:30 в нас. -_- П-Е-Р-Ф-Е-К-Т-Н-О. Няма що...
Единайсет дена. Периода, в който добри и лоши моменти се редуваха и редуваха. Всичко започна, когато се скарах с най-добрия си приятел ден преди да замине за Италия. Не, всъщност като се замисля всичко започна ден преди това, когато той се контузи. Както и да е..Да речем, че е започнало в деня на скарването. Сджавкахме се за едното нищо и той си легна. На другия ден осъзнах, че съм попрекалила малко. За съжаление нямаше как да му се извиня-вече беше заминал и тъй като бяхме скарани, нямаше причина да влиза нито във фейсбук, нито в скайп, а дефакто друга връзка с него нямам. Тоест една седмица притеснения за това как е, къде е, какво прави, с кой е и т.н. През тази една седмица срещнах един човек...или по-точно подновихме контакт. Оказа се, че се е променил толкова много. Той беше нещо като лъч светлина в тази ми 'лоша седмица'. Влюбих се в него бързо. Влюбих се е доста силно казано, но да речем, че имам доста силни симпатии. Излизахме 3 дена подред по 3-4 часа, след което той замина с техните за Мелник. Пишехме си всеки ден. Беше толкова прекрасно. Той започна да ми дава напразни надежди...или аз сама си ги давах..знам ли. Няколко дена след като той замина за Мелник, единствения ми останал близък човек тук и по-точно най-добрата ми приятелка отиде в София. И си останах самичка тук. Успокои ме това, че Георги в четвъртък се връщаше от Италия и щяхме да се оправим. Още по-леко ми стана, когато в деня, в който се върна ми писа сякаш нищо не е ставало. Писахме си за това как е прекарал и аз бях толкова щастлива, че си е тук вече. Каза ми, че е влюбен и че има голям шанс с въпросното момиче. Толкова много се зарадвах за него. С течение на времето обаче разбрах, че това си има и минуси. Започна да ме пренебрегва заради нея, дори не ме изслушваше. Започнех ли да говоря нещо тъжно ме прекъсваше и казваше, че не му се слушат тъжни неща. Тъй като тогава си говорехме по скайп, ми каза, че иска да види усмивка на лицето ми и да спра да мисля простотии. Реших да млъкна, да му дам желаната усмивка и да го оставя той да говори. Видях го, че се опитва да ме развесели и дадох всичко от себе си да не му показвам тъгата си. Хубаво, но това не оправи нещата. Продължавах да си мисля всякакви глупости. Все пак му благодаря страшно много, че се опита да ми помогне. Тогава си помислих, че всичко е постарому и все още той е човекът, който дава всичко за мен, въпреки това, че е влюбен. Да ама не. Днес с въпросното момиче излезнаха и като се прибра ми каза, че са се сгаджосали. Толкова много се зарадвах за него. Накарах го да ми разкаже какво е станало, а той в отговор ми каза "Това ти стига.". Окей, между тях си е. Щом е решил, че не иска да каже повече...През целия ден не ми обръщаше никакво внимание. Не се сещаше за мен както преди. Аз го накарах да ми обещае, че това че си е намерил приятелка няма да попречи на приятелството ни, а той ми отговори "Знаеш, че си ми като сестра. Нищо и никой не може да попречи на приятелството ни.". Някак си не повярвах на тези думи. Чувствам, че се отдалечава от мен, а това ме разкъсва отвътре. Опитах се да му кажа, че се чувствам ужасно от това, че се отдалечава. По-скоро му намекнах, а той в отговор каза, че иска да ме види щастлива и да изкарам лошите мисли от главата си.
Ревността...любовта към другото момче...липсата към най-добрата ми приятелка...Не знам кое надделява.
А Той..Днес и реши, че трябва да ми досъсипе деня като ми каже, че не е сигурен в чувствата си, но сме щели да си го доизясним като се прибере. Хубаво..Направо чудесно. А като се замисля това са само половината от нещата, които са ми на главата в момента. Здравословни проблеми, проблеми с телефона, баща ми също има здравословни проблеми. Утре трябва да стана в 6, за да отида ПЕШ до Слънчев бряг и да се върна до 7:30 в нас. -_- П-Е-Р-Ф-Е-К-Т-Н-О. Няма що...