TheSavior
08-01-2013, 18:25
Здравейте, наскоро се регистрирах тук, защото видях, че има доста хора които помагат и дават добри съвети на закъсалите. Дори аз дадох едно две мнения, но сега е мой ред.
Аз съм на 20 години, живея в София. Като цяло не съм имал много приятелки, ако трябва да бъда честен не са повече от 2-3. Мисля че знам и причините за това:
1.) Допреди две години прекарвах доста от свободното си време пред компютъра и нямах кой знае какви контакти извън класа си.
2.) Слабичък съм, но това не значи, че не се харесвам. Разбира се, бих искал да изглеждам по-добре и работя по въпроса.
Преди година и половина "преоткрих" момиче, с което се познавах в 3ти клас, когато тя напусна училище и от тогава не се бяхме и виждали, защото загубихме контакт. Още тогава си я харесвах. Е.. сега, в 3ти клас знаете какво харесване, но все пак. Видях я в трамвая преди година и половина, престраших се, и я заговорих. Започнахме да се виждаме, носих й цветя, водих я на ресторанти и заведения, ходихме и на море заедно... първоначално всичко вървеше нагоре по стълбицата, и тя явно си падаше по мен, но определено не се беше "влюбила" за разлика от мен. Една година кеф и след това половин година премина в опити да прекратим над-приятелските взаимоотношения, които имахме. Щом е отнело половин година си представяте, че е било бавен процес. Беше и неприятен. Тя се чувстваше зле, че ме е подвела, а аз че не мога да съм с нея. Аз я обичах, а тя е изпитала някакво привличане и след това е усетила грешката.
Та сега пиша тук, минал е месец от както последно се чух с нея. През този месец ми беше ужасно, но бавно започвам да си стъпвам на краката. Пиша, поради следната причина. Контактите с моите съученици, които бях изградил в гимназията сега се разпадат, защото вече сме студенти и всеки тръгна по своя път. Рядко се виждаме. Изпуснах една година като студент поради лични причини, които не са свързани с успеха ми. Аз изпитвам много силна нужда да имам половинка до себе си. Много бих искал сериозна връзка, където момчето и момичето са си взаимна опора и освен гаджета са и приятели. Звучи трудно, но определено не е невъзможно. Просто не искам да преспя 1 вечер с Пенка, другата с Ценка и т.н. С други думи, не търся секс, търся връзка.
Какъв е проблема? Ами без компания, другари знаете, че е почти невъзможен номера. Няма кой да ме запознае или да излезем някаква компания някъде с други хора. Разбирате за какво говоря. Като цяло не съм срамежлив и определено не ме е страх да заговоря момиче. Стига да има такова...
Не е като да не излизам с никой, просто няма компания. Излизам с 1-2ма приятели, с които не съм кой знае колко близък. Ходили сме по заведения, но там ми изглежда невъзможно да намеря това което търся. Там момичетата ходят с приятелите си.
Мисля, че вече разбирате накъде бия. Нямам проблема "страхувам се да заговоря/говоря с момиче". Имам проблем, липсват ми контакти, та да си намеря момиче. Посъветвайте ме от къде да започна. Изглежда ми нахално и странно да заговарям непознати. Бих го направил, но според мен няма да направя добро впечатление на когото и да е. Излизам редовно, когато мога с някой приятел, понякога даже и сам.
Преди да приключа искам да предупредя, че съм социален човек. Просто решенията ми и действията ми в не-толкова далечното минало сега ми въздействат и съжалявам за тях. В гимназията странях от съучениците заради компютъра, а миналата година и половина прекарах единствено и само с едно момиче.
Приемам всякакви съвети и критики.
Аз съм на 20 години, живея в София. Като цяло не съм имал много приятелки, ако трябва да бъда честен не са повече от 2-3. Мисля че знам и причините за това:
1.) Допреди две години прекарвах доста от свободното си време пред компютъра и нямах кой знае какви контакти извън класа си.
2.) Слабичък съм, но това не значи, че не се харесвам. Разбира се, бих искал да изглеждам по-добре и работя по въпроса.
Преди година и половина "преоткрих" момиче, с което се познавах в 3ти клас, когато тя напусна училище и от тогава не се бяхме и виждали, защото загубихме контакт. Още тогава си я харесвах. Е.. сега, в 3ти клас знаете какво харесване, но все пак. Видях я в трамвая преди година и половина, престраших се, и я заговорих. Започнахме да се виждаме, носих й цветя, водих я на ресторанти и заведения, ходихме и на море заедно... първоначално всичко вървеше нагоре по стълбицата, и тя явно си падаше по мен, но определено не се беше "влюбила" за разлика от мен. Една година кеф и след това половин година премина в опити да прекратим над-приятелските взаимоотношения, които имахме. Щом е отнело половин година си представяте, че е било бавен процес. Беше и неприятен. Тя се чувстваше зле, че ме е подвела, а аз че не мога да съм с нея. Аз я обичах, а тя е изпитала някакво привличане и след това е усетила грешката.
Та сега пиша тук, минал е месец от както последно се чух с нея. През този месец ми беше ужасно, но бавно започвам да си стъпвам на краката. Пиша, поради следната причина. Контактите с моите съученици, които бях изградил в гимназията сега се разпадат, защото вече сме студенти и всеки тръгна по своя път. Рядко се виждаме. Изпуснах една година като студент поради лични причини, които не са свързани с успеха ми. Аз изпитвам много силна нужда да имам половинка до себе си. Много бих искал сериозна връзка, където момчето и момичето са си взаимна опора и освен гаджета са и приятели. Звучи трудно, но определено не е невъзможно. Просто не искам да преспя 1 вечер с Пенка, другата с Ценка и т.н. С други думи, не търся секс, търся връзка.
Какъв е проблема? Ами без компания, другари знаете, че е почти невъзможен номера. Няма кой да ме запознае или да излезем някаква компания някъде с други хора. Разбирате за какво говоря. Като цяло не съм срамежлив и определено не ме е страх да заговоря момиче. Стига да има такова...
Не е като да не излизам с никой, просто няма компания. Излизам с 1-2ма приятели, с които не съм кой знае колко близък. Ходили сме по заведения, но там ми изглежда невъзможно да намеря това което търся. Там момичетата ходят с приятелите си.
Мисля, че вече разбирате накъде бия. Нямам проблема "страхувам се да заговоря/говоря с момиче". Имам проблем, липсват ми контакти, та да си намеря момиче. Посъветвайте ме от къде да започна. Изглежда ми нахално и странно да заговарям непознати. Бих го направил, но според мен няма да направя добро впечатление на когото и да е. Излизам редовно, когато мога с някой приятел, понякога даже и сам.
Преди да приключа искам да предупредя, че съм социален човек. Просто решенията ми и действията ми в не-толкова далечното минало сега ми въздействат и съжалявам за тях. В гимназията странях от съучениците заради компютъра, а миналата година и половина прекарах единствено и само с едно момиче.
Приемам всякакви съвети и критики.