miskaprizZ
08-03-2013, 11:35
Здравейте, :)
Моята история е малко дълга, но ще се опитам да я съкратя максимално и се надявам да ми помогнете. С приятеля ми се запознахме, когато постъпихме в гимназията. Нещата се развиха така, че по средата на годината ние се "събрахме". Ще кажете, че сме били малки и може би ще имате право, но така се случи. Той не искаше да казва на родителите си за връзката ни, защото били доста консервативни. Аз нямах нищо против в началото. Мина се обаче половин година и на мен ми омръзна от непрекъснатото криене и чудене, ще ни види ли някъде, какво ще стане ако се видим и т.н. Той реши, че е крайно време да му каже и тогава се започна всичко. Баща му полудя. Започна да ни забранява да се виждаме, те се караха непрекъснато, той каза някои неща, които мен много ме засегнаха, но аз не казах нищо... Замълчах си . В началото си помислих - „нормално е ..трябва им време за да свикнат”, но не. Вече 3 години по- късно няма никаква промяна. Основният му аргумент е, че аз ще попреча на сина му да се съсредоточи в ученето. Ок, но в продължение на 3 години нито той ,нито аз имаме някакви проблеми свързани с училище, оценки и т.н. Ние сме вече на 17 , а той продължава с това „ ще се виждате веднъж на седмица , ще излизаш до еди колко си часа” . Аз се изморих от всичко. Обичам го наистина, но това вече не се издържа. Ако може някой да ми помогне, ще съм му много благодарна.
Извинявам се за правописа, но съм прекалено ядосана след поредния глупав скандал на тази тема
Моята история е малко дълга, но ще се опитам да я съкратя максимално и се надявам да ми помогнете. С приятеля ми се запознахме, когато постъпихме в гимназията. Нещата се развиха така, че по средата на годината ние се "събрахме". Ще кажете, че сме били малки и може би ще имате право, но така се случи. Той не искаше да казва на родителите си за връзката ни, защото били доста консервативни. Аз нямах нищо против в началото. Мина се обаче половин година и на мен ми омръзна от непрекъснатото криене и чудене, ще ни види ли някъде, какво ще стане ако се видим и т.н. Той реши, че е крайно време да му каже и тогава се започна всичко. Баща му полудя. Започна да ни забранява да се виждаме, те се караха непрекъснато, той каза някои неща, които мен много ме засегнаха, но аз не казах нищо... Замълчах си . В началото си помислих - „нормално е ..трябва им време за да свикнат”, но не. Вече 3 години по- късно няма никаква промяна. Основният му аргумент е, че аз ще попреча на сина му да се съсредоточи в ученето. Ок, но в продължение на 3 години нито той ,нито аз имаме някакви проблеми свързани с училище, оценки и т.н. Ние сме вече на 17 , а той продължава с това „ ще се виждате веднъж на седмица , ще излизаш до еди колко си часа” . Аз се изморих от всичко. Обичам го наистина, но това вече не се издържа. Ако може някой да ми помогне, ще съм му много благодарна.
Извинявам се за правописа, но съм прекалено ядосана след поредния глупав скандал на тази тема