Volnata
08-04-2013, 17:24
Здравейте.
Напоследък съм в труден период с приятеля ми и искам да чуя друга гледна точка. Приятелите ни не са безпристрастни затова се допитвам до вас. На 19 и 21 сме, заедно от горе/долу 2 год.
Трудно е да обясня цялата ситуация, затова ще започна малко отдалеч. Най-важното май е че заминавам в чужбина да уча съвсем скоро и съм изнервена от това, предполагам и той но както каза, той го преживява по друг начин.
Решили сме какво да правим, не ми се обсъжда решението ни, но сме единодушни. Имам нужда да съм уверена във връзката ни преди да замина, а не съм, съответно съм изнервена и "скачам" за най-малкото нещо. Като цяло съм нервен характер и бързо паля.
Лошото е, че и той не ми остава длъжен и всеки път се стига до много грозни думи и обиди от сорта на "Ще се научиш да си затваряш устата, няма да ми говориш така, дръж си езика зад зъбите". Напоследък се чувствам много на тръни, много самотна, изоставена, необичана. Писна ми да се оплаквам на приятели, неудобно ми е вече, нямам на кого да споделя. казала съм му ги и на него тия неща разбира се, уж се разчувства, уж ще се поправи, ама резултат - нулев. отделно е фактът, че съм дълбоко потресена, че не разбира кога ми е криво, а на мен ми личи адски много.
При последния ни скандал ми заяви, че не го уважавам. замислих се и установих, че може би е прав донякъде. В началото на една връзка човек сякаш пропуска някои неща, не ги смята за важни, но с напредването на нещата започва да си мисли за бъдещето и все по-малки неща са му трън в очите. Едно от тях е, че приятелят ми никога не е бил подреден, но майка му се грижеше за това. Откакто тя замина в чужбина, апартаментът е пълна кочина (не живеем заедно). не си мислете, че преувеличавам, нямам такова намерение или желание... чинии с остатъци от храна стоят дни наред на масата или в мивката, боклукът се забравя по седмици в торба в кухнята, а е жега и като се размирише е потрес. дрехи, празни кутии от цигари, пълни пепелници, недопити чаши с алкохол, листи, книги, запалки навсякъде. говорили сме, но проблемът е че като кажа спокойно нещо като "миличко, пълна разтурия е, как може така" той ми лежи на дивана и се смее. Като го кажа сериозно ми казва "няма да ми говориш така". Като цяло винаги е така. Имам ли проблем, кажа ли го спокойно, няма ефект. Трябва нещата да ескалират и да стане много зле положението че да се усети.
Чистихме заедно няколко пъти, подреждахме, но без мен няма да се сети. Пробвах нова тактика - да не помагам, да го оставя да стане пълна мизерия, докато сам се сети,ама ефект няма.
Абсолютно не може да се справи сам. Няма елементарно желание да си сготви нещо. Или поръчва отвън, или по-често - яде малоумщини. Сникърс за закуска, вафли, пържени яйца по всяко време. Аз доста често му нося някакви неща-дали приготвени от мен или от майка, няма значение, но все пак няма как да му предложа 2 сериозни ядения на ден. Онзи ден правих месо в грил тигана и той беше изумен колко лесно било и вече щял да си прави.
аз казвам, че няма сапун,вода,домакински кърпи, никога няма да се съобрази. от поне 2 седмици няма минерална вода, все забравял да купи.
Друга причина е, че много много си губи времето. Спря да следва, реши да се преориентира (което аз подкрепям на 100%)и има цялото време на света, но предпочита да ляга в 3 вечерта, да става по никое време, да гледа филми, да си виси полугол из тях. След друг скандал отиде и си купи няколко книги, та сега чете уж, но от месеци слушам как ще тръгне на фитнес, но още не е. парите не са факто за нищо в случая.
Не знам дали няма да го сметнете за лиготия, но такива неща наистина ми подронват уважението към него. Приемам нещата насериозно, мисля си за хипотетичното бъдеще и за съжеление не го виждам никак розово - ще ме превърне в слугиня и при осемнайстия скандал за бардака вкъщи, ще си вдигна партакешите и ще се върна у дома. Казах му че на моменти се чувствам повече като майка отколкото като гадже, отговорът беше че било заради егото ми и комплексът че съм вярвала, че съм по-напред от другите на моите години.
На тоя фон постоянно се натъквам на хора, които предизвикват уважение. дали ще е да се натъкна на момче,което спазва хранителен режим, за да е във форма, дали ще е друго момче, което повишават на работа... приятелка си поства снимка на романтичната вечеря, с която нейния приятел я е изненадал...ей такива неща ме карат да се чувствам гадно. сигурно завиждам. питам се защо и моето момче не е такова...
Има и други неща, които винаги са били така, уж съм свикнала и съм ги преживяла, ама... явно не съвсем. Липсват ми прояви на нежност и внимание. Има ги, не мога да отрека, че 2 пъти ми е носил цветенце без повод, купувал ми е сладолед, царевичка, шоколад изненадващо, вика ми някакви си наши глупавички обръщения, водил ме е 2-3 пъти без повод в любим ресторант, но... като цяло изобщо не е от глезещия, изненадващия тип мъж. Аз съм инициатор в 90% от случаите - да правим нещо ново, да отидем някъде, да му донеса нещо вкусно за ядене, да изчистим дори. Той винаги е казвал, че нещата е добре да са 51:49% в полза на мъжа в една връзка, но това не го виждам. Инициативността е в сексуален смисъл обикновено, за останалото-почти не. Имаме различна представа за мъжественост, за него е "тропането по масата" с цел "съпикясване", количеството изпит алкохол и количеството косми.Липсва ми инициатива. Ако не бях аз да настоявам,нямаше и да отидем на почивка, уточнихме дата и място 6-7 днипреди същинското заминаване.
Преди не беше така. Беше мил, мотивираше ме, вдъхваше ми респект. Да го оставя да се сети не е решение, защото той няма да осъзнае, че има проблем. Пробвах го вече, видяхме се 2 пъти за по час-два през седмицата и за почти цял ден уикенда и всичко беше киснене вкъщи, гледане на филми и секс. Извинението - не му се излизало,топлобило. Зимата е студено, пролетта и есента не знам какво е.Няма да предложи нещо ново, да ме заведе някъде (не става въпрос да ми плати вечерята, а просто ей така). Не е като да не правя намеци къде ми се ходи или какво да опитаме, ама...
От негова гледна точка той не се е променял, бил си същият, били се променили моите възприятия за него, не съм го уважавала и не съм виждала нещата, които прави за мен. Нещата щели да са наред, когато моето отношение се оправи. Само че моето отношение как да се оправи, като чувствам, че ми липсва подкрепа,стена зад гърба. Мислех, че мога да го нарека освен гадже и най-добър приятел, но не е така напоследък, не мога да му кажа за проблем, защото се случва после да съжалявам че съм го казала, да се чувствам виновна ит.н Попитах го директно дали ако аз се постарая и отношението ми стане по-добро,той ще се постарае също, директен отговор не получих.
Някъде четох, че в успешната връзка партньорите се стараят да се спечелват дори след като се имат. Това при него не го виждам, ааз винаги опитвам нещо, дори просто ей така да си стоим, си го прегръщам, целувам, роша му косата.Той е по-студен сякаш и май съм свикнала, обаче като сме в кофти период, тия неща изплуват и много ме натоварват.
постоянно се караме и заяждаме, насаме,пред други хора-няма значение.няма жив човек, който да не ни е питал що така се ядем постоянно.
Разговори не помагат, той ми прехвърля топката постоянно,аз уж не,ама понякога и аз се увличам да го обвиня за нещо и става мазало. Плача постоянно, чисто и просто защото... мъчно мие, чувствам се безсилна, сама. Гледам да съм самичка в повечето случаи, де, ама понякога не издържам и плача пред него. казвам му какво ми е, надявам се да предизвикам някаква реакция, инстинкт за покровителстване, моментно уж се трогва, промяна няма.
Казва че аз много съм искала от него, атой искал нещо малко - да си променя отношението. явно ме приема за даденост, не ми се е случвало преди, не мога да съм сигурна, но игнорира всички прояви на нежност от моя страна, явно е свикнал.
Дълго стана, но нямаше как. Надявам се на съвет. Моля, нека да не е "разделете се" или от сорта. Имаме си/имали сме си страхотни моменти, той притежава някои много хубави качества... Аз нямам друг, той няма друга. Нищо конкретно не отключило това поведение. Благодаря ви...
Напоследък съм в труден период с приятеля ми и искам да чуя друга гледна точка. Приятелите ни не са безпристрастни затова се допитвам до вас. На 19 и 21 сме, заедно от горе/долу 2 год.
Трудно е да обясня цялата ситуация, затова ще започна малко отдалеч. Най-важното май е че заминавам в чужбина да уча съвсем скоро и съм изнервена от това, предполагам и той но както каза, той го преживява по друг начин.
Решили сме какво да правим, не ми се обсъжда решението ни, но сме единодушни. Имам нужда да съм уверена във връзката ни преди да замина, а не съм, съответно съм изнервена и "скачам" за най-малкото нещо. Като цяло съм нервен характер и бързо паля.
Лошото е, че и той не ми остава длъжен и всеки път се стига до много грозни думи и обиди от сорта на "Ще се научиш да си затваряш устата, няма да ми говориш така, дръж си езика зад зъбите". Напоследък се чувствам много на тръни, много самотна, изоставена, необичана. Писна ми да се оплаквам на приятели, неудобно ми е вече, нямам на кого да споделя. казала съм му ги и на него тия неща разбира се, уж се разчувства, уж ще се поправи, ама резултат - нулев. отделно е фактът, че съм дълбоко потресена, че не разбира кога ми е криво, а на мен ми личи адски много.
При последния ни скандал ми заяви, че не го уважавам. замислих се и установих, че може би е прав донякъде. В началото на една връзка човек сякаш пропуска някои неща, не ги смята за важни, но с напредването на нещата започва да си мисли за бъдещето и все по-малки неща са му трън в очите. Едно от тях е, че приятелят ми никога не е бил подреден, но майка му се грижеше за това. Откакто тя замина в чужбина, апартаментът е пълна кочина (не живеем заедно). не си мислете, че преувеличавам, нямам такова намерение или желание... чинии с остатъци от храна стоят дни наред на масата или в мивката, боклукът се забравя по седмици в торба в кухнята, а е жега и като се размирише е потрес. дрехи, празни кутии от цигари, пълни пепелници, недопити чаши с алкохол, листи, книги, запалки навсякъде. говорили сме, но проблемът е че като кажа спокойно нещо като "миличко, пълна разтурия е, как може така" той ми лежи на дивана и се смее. Като го кажа сериозно ми казва "няма да ми говориш така". Като цяло винаги е така. Имам ли проблем, кажа ли го спокойно, няма ефект. Трябва нещата да ескалират и да стане много зле положението че да се усети.
Чистихме заедно няколко пъти, подреждахме, но без мен няма да се сети. Пробвах нова тактика - да не помагам, да го оставя да стане пълна мизерия, докато сам се сети,ама ефект няма.
Абсолютно не може да се справи сам. Няма елементарно желание да си сготви нещо. Или поръчва отвън, или по-често - яде малоумщини. Сникърс за закуска, вафли, пържени яйца по всяко време. Аз доста често му нося някакви неща-дали приготвени от мен или от майка, няма значение, но все пак няма как да му предложа 2 сериозни ядения на ден. Онзи ден правих месо в грил тигана и той беше изумен колко лесно било и вече щял да си прави.
аз казвам, че няма сапун,вода,домакински кърпи, никога няма да се съобрази. от поне 2 седмици няма минерална вода, все забравял да купи.
Друга причина е, че много много си губи времето. Спря да следва, реши да се преориентира (което аз подкрепям на 100%)и има цялото време на света, но предпочита да ляга в 3 вечерта, да става по никое време, да гледа филми, да си виси полугол из тях. След друг скандал отиде и си купи няколко книги, та сега чете уж, но от месеци слушам как ще тръгне на фитнес, но още не е. парите не са факто за нищо в случая.
Не знам дали няма да го сметнете за лиготия, но такива неща наистина ми подронват уважението към него. Приемам нещата насериозно, мисля си за хипотетичното бъдеще и за съжеление не го виждам никак розово - ще ме превърне в слугиня и при осемнайстия скандал за бардака вкъщи, ще си вдигна партакешите и ще се върна у дома. Казах му че на моменти се чувствам повече като майка отколкото като гадже, отговорът беше че било заради егото ми и комплексът че съм вярвала, че съм по-напред от другите на моите години.
На тоя фон постоянно се натъквам на хора, които предизвикват уважение. дали ще е да се натъкна на момче,което спазва хранителен режим, за да е във форма, дали ще е друго момче, което повишават на работа... приятелка си поства снимка на романтичната вечеря, с която нейния приятел я е изненадал...ей такива неща ме карат да се чувствам гадно. сигурно завиждам. питам се защо и моето момче не е такова...
Има и други неща, които винаги са били така, уж съм свикнала и съм ги преживяла, ама... явно не съвсем. Липсват ми прояви на нежност и внимание. Има ги, не мога да отрека, че 2 пъти ми е носил цветенце без повод, купувал ми е сладолед, царевичка, шоколад изненадващо, вика ми някакви си наши глупавички обръщения, водил ме е 2-3 пъти без повод в любим ресторант, но... като цяло изобщо не е от глезещия, изненадващия тип мъж. Аз съм инициатор в 90% от случаите - да правим нещо ново, да отидем някъде, да му донеса нещо вкусно за ядене, да изчистим дори. Той винаги е казвал, че нещата е добре да са 51:49% в полза на мъжа в една връзка, но това не го виждам. Инициативността е в сексуален смисъл обикновено, за останалото-почти не. Имаме различна представа за мъжественост, за него е "тропането по масата" с цел "съпикясване", количеството изпит алкохол и количеството косми.Липсва ми инициатива. Ако не бях аз да настоявам,нямаше и да отидем на почивка, уточнихме дата и място 6-7 днипреди същинското заминаване.
Преди не беше така. Беше мил, мотивираше ме, вдъхваше ми респект. Да го оставя да се сети не е решение, защото той няма да осъзнае, че има проблем. Пробвах го вече, видяхме се 2 пъти за по час-два през седмицата и за почти цял ден уикенда и всичко беше киснене вкъщи, гледане на филми и секс. Извинението - не му се излизало,топлобило. Зимата е студено, пролетта и есента не знам какво е.Няма да предложи нещо ново, да ме заведе някъде (не става въпрос да ми плати вечерята, а просто ей така). Не е като да не правя намеци къде ми се ходи или какво да опитаме, ама...
От негова гледна точка той не се е променял, бил си същият, били се променили моите възприятия за него, не съм го уважавала и не съм виждала нещата, които прави за мен. Нещата щели да са наред, когато моето отношение се оправи. Само че моето отношение как да се оправи, като чувствам, че ми липсва подкрепа,стена зад гърба. Мислех, че мога да го нарека освен гадже и най-добър приятел, но не е така напоследък, не мога да му кажа за проблем, защото се случва после да съжалявам че съм го казала, да се чувствам виновна ит.н Попитах го директно дали ако аз се постарая и отношението ми стане по-добро,той ще се постарае също, директен отговор не получих.
Някъде четох, че в успешната връзка партньорите се стараят да се спечелват дори след като се имат. Това при него не го виждам, ааз винаги опитвам нещо, дори просто ей така да си стоим, си го прегръщам, целувам, роша му косата.Той е по-студен сякаш и май съм свикнала, обаче като сме в кофти период, тия неща изплуват и много ме натоварват.
постоянно се караме и заяждаме, насаме,пред други хора-няма значение.няма жив човек, който да не ни е питал що така се ядем постоянно.
Разговори не помагат, той ми прехвърля топката постоянно,аз уж не,ама понякога и аз се увличам да го обвиня за нещо и става мазало. Плача постоянно, чисто и просто защото... мъчно мие, чувствам се безсилна, сама. Гледам да съм самичка в повечето случаи, де, ама понякога не издържам и плача пред него. казвам му какво ми е, надявам се да предизвикам някаква реакция, инстинкт за покровителстване, моментно уж се трогва, промяна няма.
Казва че аз много съм искала от него, атой искал нещо малко - да си променя отношението. явно ме приема за даденост, не ми се е случвало преди, не мога да съм сигурна, но игнорира всички прояви на нежност от моя страна, явно е свикнал.
Дълго стана, но нямаше как. Надявам се на съвет. Моля, нека да не е "разделете се" или от сорта. Имаме си/имали сме си страхотни моменти, той притежава някои много хубави качества... Аз нямам друг, той няма друга. Нищо конкретно не отключило това поведение. Благодаря ви...