Cries In Vain
08-05-2013, 19:04
Хайде за всички болни от любов да пишем любовни истории кой каквато намери може и по действителен случай ето тази където аз намерих
ще помоля админите ако намерят темата за удачна да я направят важна
Всичко започва като всяка друга любовна история. Срещат се момче и момиче и се влюбват, но при мен не беше точно така…
От много дълго време размишлявам върху ЛЮБОВТА и какво чувство е именно тя. Всеки човек независимо дали е малък или голям е опитвал от плодовете на любовта и аз също ги опитах, но при мен загорчаха…Сънят, в които живях изчезна като купче лед стопяващо се под лъчите на слънцето.
Началото на лювовната ми история започна няколко дни след Новата година. Беше тъмен и мрачен ден, но преди всичко спокоен и по някакъв си свои начин красив. Беше първата ни среща и не знаех какво да очаквам, даже не бях сигурна дали имам някакви, дори и елементарни, чувства към него. Постепенно всичко започна да си идва на мястото…
Минаваха си дните,седмиците и така близо три месеца. От чисто физическа връзка, аз започнах да осъзнавам,че се влюбвам в него. Сама се улавях, че мисля за момчето, което така ме плени със своята, на пръв поглед, детска красота. Прекарвах дните с него, вечер спеше до мен и си мислех, че това ще е вечно. Нямах сили да мисля за нещо по-различно от това, което беше. Нямаше ден, в който да не си пишем в така извесния скайп. Срещите ни бяха изпълнени с любов и страст. Боже каква страст беше, …но беше!
В тези моменти сама започнах да си отговарям на въпроса какво е всъщност любовта. Тя е силата,която ти действа като опора, която може да дарява щастие и наслада. При нея сънят и реалността така се преплитат, че няма нужда да си легнеш с надеждата да преживееш своя любовен сън, защото ти вече го изживяваш.
Но ето ,че моят сън свърши и то, защото нямах сили да се боря, нямах сили да си призная истинските чувства, онези от най-дълбоките и потайни кътчета на сърцето. И ето, че светлината в края на моята любовна пътека угасна и изведнъж заобикалящият ме красив свят потъна в мрак. Всичко стана тъмно, нощта не искаше да си тръгне, дори и единстената искрица я нямаше, просто тишина…
В момент като този осъзнаваш,че искаш да си сам, да поседнеш в някой ъгъл и да си поплачеш като малко дете, загубило играчката си. Предишната самоувереност изчезва и на нейно място се появяват мъката, болката и тъгата…Болката от загубата на първата истинска любов. Вече разбираш смисъла на думата самота и колко е трудно да се бориш с нея. В един момент просто губиш всякаква воля за живот- няма за какво да живееш, няма за кого.
Знам ,че много хора знаят каква точно болка се изпитва от любов. За нея лек няма, но именно тази болка трябва да ни кара да не се предаваме и да продължаваме напред, защото ЛЮБОВ винаги ще има. Това е най-чистото и святото нещо. Това е съвършената сила, караща ни да повярваме в невъзможното.
вие сте на ход !!!
ще помоля админите ако намерят темата за удачна да я направят важна
Всичко започва като всяка друга любовна история. Срещат се момче и момиче и се влюбват, но при мен не беше точно така…
От много дълго време размишлявам върху ЛЮБОВТА и какво чувство е именно тя. Всеки човек независимо дали е малък или голям е опитвал от плодовете на любовта и аз също ги опитах, но при мен загорчаха…Сънят, в които живях изчезна като купче лед стопяващо се под лъчите на слънцето.
Началото на лювовната ми история започна няколко дни след Новата година. Беше тъмен и мрачен ден, но преди всичко спокоен и по някакъв си свои начин красив. Беше първата ни среща и не знаех какво да очаквам, даже не бях сигурна дали имам някакви, дори и елементарни, чувства към него. Постепенно всичко започна да си идва на мястото…
Минаваха си дните,седмиците и така близо три месеца. От чисто физическа връзка, аз започнах да осъзнавам,че се влюбвам в него. Сама се улавях, че мисля за момчето, което така ме плени със своята, на пръв поглед, детска красота. Прекарвах дните с него, вечер спеше до мен и си мислех, че това ще е вечно. Нямах сили да мисля за нещо по-различно от това, което беше. Нямаше ден, в който да не си пишем в така извесния скайп. Срещите ни бяха изпълнени с любов и страст. Боже каква страст беше, …но беше!
В тези моменти сама започнах да си отговарям на въпроса какво е всъщност любовта. Тя е силата,която ти действа като опора, която може да дарява щастие и наслада. При нея сънят и реалността така се преплитат, че няма нужда да си легнеш с надеждата да преживееш своя любовен сън, защото ти вече го изживяваш.
Но ето ,че моят сън свърши и то, защото нямах сили да се боря, нямах сили да си призная истинските чувства, онези от най-дълбоките и потайни кътчета на сърцето. И ето, че светлината в края на моята любовна пътека угасна и изведнъж заобикалящият ме красив свят потъна в мрак. Всичко стана тъмно, нощта не искаше да си тръгне, дори и единстената искрица я нямаше, просто тишина…
В момент като този осъзнаваш,че искаш да си сам, да поседнеш в някой ъгъл и да си поплачеш като малко дете, загубило играчката си. Предишната самоувереност изчезва и на нейно място се появяват мъката, болката и тъгата…Болката от загубата на първата истинска любов. Вече разбираш смисъла на думата самота и колко е трудно да се бориш с нея. В един момент просто губиш всякаква воля за живот- няма за какво да живееш, няма за кого.
Знам ,че много хора знаят каква точно болка се изпитва от любов. За нея лек няма, но именно тази болка трябва да ни кара да не се предаваме и да продължаваме напред, защото ЛЮБОВ винаги ще има. Това е най-чистото и святото нещо. Това е съвършената сила, караща ни да повярваме в невъзможното.
вие сте на ход !!!