Малък проблем!

[Light_Dreamer]

Миналата година се преместих в друго училище. Беше добре. През зимата майка ми и баща ми се разведоха и трябваше да се преместя с мама в София. През това време когато вече знаех, че нашето семейство се раздели едно момче ме разсмиваше. Той ми беше добър приятел. След време се влюбих и щях да му призная на 14 февруари, а ние си тръгвахме на 19-ти. Разболях се на 14 февруари и не можах да му призная.

Проблемът е че още изпитвам чувства към него и дали да му призная?
Моля помогнете?

[AnarchyBoy]

Ако сте прекалено далеч, няма смисъл.. :)

[Light_Dreamer]

Ми аз съм в София а той в Карлово. В Карлово живях 13 години. От време на време пътувам до там.

[AnarchyBoy]

Няма смисъл.. Казвам ти го от личен опит, ако няма изглед скоро да сте заедно за постоянно, просто няма смисъл.. :)

[Light_Dreamer]

Благодаря, че ме посъветва

[BloodyDreamer]

Ами на сестра ми приятеля студент по медицина в Германия, тя ще следва във Франция (пак медицина). Ще се виждат само когато се прибират, защото и на двамата им предстоят най-тежките години от следването, така че няма да имат друга възможност да пътуват. Няма изглед в следващите 10-тина години да са заедно за постоянно, но се обичат, щастливи са заедно и знам, че ще се борят докрай.
Малко са невъзможните неща. Но пък те имаха година и половина, през които успяха да изградят връзката си. Година и половина, които вие няма да имате. Аз бих му казала, понеже не мисля, че имаш какво да изгубиш, но ти си решаваш. Ако мислиш, че разстоянието ще бъде прекалено голяма пречка и че предпочиташ да не сте имали нищо, отколкото да сте имали макар и кратка връзка, то няма смисъл. При всички положения поемаш риск. Ти си прецени какви са шансовете и дали си заслужава.

[AnarchyBoy]

Искам да видя, някой който ще чака 10 години.. :)

[BloodyDreamer]

Мислиш, че няма да успеят ли?

[white knight]

Мислиш, че няма да успеят ли?
http://thisonepodcast.com/wp-content/uploads/2013/01/ltu7TQZ.gif

[Light_Dreamer]

Ами на сестра ми приятеля студент по медицина в Германия, тя ще следва във Франция (пак медицина). Ще се виждат само когато се прибират, защото и на двамата им предстоят най-тежките години от следването, така че няма да имат друга възможност да пътуват. Няма изглед в следващите 10-тина години да са заедно за постоянно, но се обичат, щастливи са заедно и знам, че ще се борят докрай.
Малко са невъзможните неща. Но пък те имаха година и половина, през които успяха да изградят връзката си. Година и половина, които вие няма да имате. Аз бих му казала, понеже не мисля, че имаш какво да изгубиш, но ти си решаваш. Ако мислиш, че разстоянието ще бъде прекалено голяма пречка и че предпочиташ да не сте имали нищо, отколкото да сте имали макар и кратка връзка, то няма смисъл. При всички положения поемаш риск. Ти си прецени какви са шансовете и дали си заслужава.

Не не е проблем, но малко ме е срам как ли ще реагира? Сега на живо не мога да се срещна-в София съм. Дали да му пиша в Фейсбук?

[BloodyDreamer]

Ами ако нямаш ходене натам в близко време, тогава... не знам. Но по фейсбук е тъпо. Най-малкото по телефона му кажи. Аз поне така бих направила.

[sladka_celuvka]

Давай признай му, нека знае пък ще видиш дали ще се получи или не :)

[koteto4]

о не , недей да правиш нищо , ще боли.Защото ще бъде далеч , когато имаш проблем няма да може да те разсмива , няма да може да те прегърне или целуне . ЩЕ БОЛИ , МНОГО ! да имаш някой в сърцето си , но не и пред очите си .. не си разбивай психиката , момиче. Може би след време , ако отново се върнеш в Карлово и все още нямаш приятел или продължаваш да имаш чувства към него , тогава му признай чувствата си . Но когато си толкова далеч от него , каква близост можете да постигнете ? Как ще си сигурна , че той ще чака само теб ..

[sashinka95]

Здравей,
Ако чувствата ти са силни- опитай, кажи му. Най-малкото няма да ти тежи, че не си опитала. Ако не стане- продължаваш напред и това е. Ако се решите на връзка определено няма да ви е лесно, но истинските чувства устояват Аз в момента имам връзка с момче, което е далеч. Не ми е лесно, но си го обичам и съм го приела. Освен това ние сме преди всичко приятели.

[soul1199]

Признай му,ако ти откаже-още по-добре,поне ще знаеш,че си опитала.Ако той пък те харесва,не мисля,че разтоянието е пречка за любовта.

[Light_Dreamer]

Благодаря за съветите! :)

[lyslhn]

По принцип връзките от разстояние не издържат много, най-много да стане по лошо или да си привържеш към него и в крайна сметка пак ти,ще страдаш. ;)

[zlatna lqstovica]

Здравей,искам да ти споделя,че аз съм в подобна ситуация.Харесвам едно момче с 10-11 години разлика.Признах му,дори му предложих,което беше лоша идея,защото той ми отказа.Той каза,че след 4 годинки би тръгнал с мен,но мислиш ли,че някой би те чакал толкова време .Сега се опитвам да го забравя,но не знам дали ще успея.Съвета ми е да му кажеш,ако и той има чувства добре поне ще знаеш,че си опитала.И в двата случая ще страдаш.В единия,защото може би няма да има същите чувства към теб и втория,че сте далеч и няма да се виждате.Ти си решаваш

[marilyn]

не започвайте връзки от разстояние, няма смисъл. Ще ти се иска да го видиш и няма да е около теб, ще ти се иска да го прегърнеш и няма да го има, ще ти се иска да си поговорите на живо.. и ще има как само по телефона. Да се виждате 2-3 пъти месечно, струва ли ти се ок? А как ще я поддържаш тая връзка София-Карлово? Не се захващай, не си струва.

Някой беше писал по-горе за сестра си... единия в Германия, другия във Франция... не знам как може да вярвате в тия филмарски истории? След 10 години щели пак да са заедно. Е, най-много да си пропилеят младостта. След 10 години нито тя, нито той ще са същите.

[prince]

Ми аз съм в София а той в Карлово. В Карлово живях 13 години. От време на време пътувам до там.

Пиши ми на лично съобщение, и аз съм от Карлово. Покажи ми да видя кой е този младеж и ако имам информация за теб да ти кажа какво знам. Защото аз лично от Карлово познавам всички и повечето са големи боклуци.

[scandalousLady]

Голяма мъка е връзка от разстояние. Ти си знаеш все пак, но не е лесно в никакъв случай.

[Light_Dreamer]

Благодаря все пак, но реших, че изобщо няма смисъл и си тръгвам по собствения път. :)

[zlatna lqstovica]

Правилно,живота си продължава и ще си намериш по-достоен