Die Young
08-08-2013, 10:45
От година имам връзка с едно момче. Влюбих се безнадеждно в него чак сега.
Всичко започна миналата година, когато бях на 13, а той на 15. Познавах го от много отдавна, защото сме от едно село и една компания. Започнахме с прегръдки, после първата ми целувка и т.н. Края на лятото обаче всеки си отиде в града, в който живее. Имайте предвид, че двата града се намират на има няма 300 км. Първите един-два месеца си писахме и говорихме постоянно. После се позабравихме, той ми писа аз го игнорирах, накрая съвсем спряхме да общуваме. Бях убедена и сто процента сигурна, че нямам никакви чувства към него. Но ето, че дойде и това лято. Не знам от жегата ли, от какво ли, но още месец май, когато се затопли, започнах да мисля а него. Започна да ми липсва. Когато отидох на село и го видях за първи път не почувствах нищо. Той седна до мен и ме прегърна, аз седях неподвижно. Така карахме около седмица, накрая той ме целуна. Беше бавна и страстна целувка, продължи около 10 минути. И така, върнахме се към миналогодишните навици-целувахме се където и когато ни падне. Не си говорехме много. Даже почти никога. Но ето че и това се промени. Започнахме пък постоянно да говорим и да се закачаме, да се караме и обиждаме за най-малките неща (караниците минаваха между преплетените ни устни). Постоянно се дразним и обожавам това. Влюбих се. Влюбих се както никога до сега....... Дойдох си за една седмица в моя град. Плаках за него още първата вечер. До такава степен съм свикнала с него, че едвам заспивам нощем без да ме е целунал преди това. Не му се обаждам, защото ще се разплача при звука на гласа му. Броя часовете до изтичането на тези два дни, които ми остават до заминаването ми на село....
Въпросът ми е следния: Какво да правя, когато дойде края на лятото? Как да преживея още 9-10 месеца без него? Не искам всичко да приключи, обожавам го, никога не ме е карал да се чувствам зле, никога не ме е наранявал... На кратко единствената причина, поради която трябва да се разделим, са тези месеци 300 км разстояние. Обичам го, моля ви дайте ми съвет какво да правя!
Всичко започна миналата година, когато бях на 13, а той на 15. Познавах го от много отдавна, защото сме от едно село и една компания. Започнахме с прегръдки, после първата ми целувка и т.н. Края на лятото обаче всеки си отиде в града, в който живее. Имайте предвид, че двата града се намират на има няма 300 км. Първите един-два месеца си писахме и говорихме постоянно. После се позабравихме, той ми писа аз го игнорирах, накрая съвсем спряхме да общуваме. Бях убедена и сто процента сигурна, че нямам никакви чувства към него. Но ето, че дойде и това лято. Не знам от жегата ли, от какво ли, но още месец май, когато се затопли, започнах да мисля а него. Започна да ми липсва. Когато отидох на село и го видях за първи път не почувствах нищо. Той седна до мен и ме прегърна, аз седях неподвижно. Така карахме около седмица, накрая той ме целуна. Беше бавна и страстна целувка, продължи около 10 минути. И така, върнахме се към миналогодишните навици-целувахме се където и когато ни падне. Не си говорехме много. Даже почти никога. Но ето че и това се промени. Започнахме пък постоянно да говорим и да се закачаме, да се караме и обиждаме за най-малките неща (караниците минаваха между преплетените ни устни). Постоянно се дразним и обожавам това. Влюбих се. Влюбих се както никога до сега....... Дойдох си за една седмица в моя град. Плаках за него още първата вечер. До такава степен съм свикнала с него, че едвам заспивам нощем без да ме е целунал преди това. Не му се обаждам, защото ще се разплача при звука на гласа му. Броя часовете до изтичането на тези два дни, които ми остават до заминаването ми на село....
Въпросът ми е следния: Какво да правя, когато дойде края на лятото? Как да преживея още 9-10 месеца без него? Не искам всичко да приключи, обожавам го, никога не ме е карал да се чувствам зле, никога не ме е наранявал... На кратко единствената причина, поради която трябва да се разделим, са тези месеци 300 км разстояние. Обичам го, моля ви дайте ми съвет какво да правя!