<3

[MaLyKoLiU]

Щастливото бъдеще, което от година на година се отдалечаваше.
То се изплъзваше, но това нямаше значение.
Утре ще бягаме още по-бързо и ще протягаме ръце още по-далеч.
И едно прекрасна утро, като лодки борещи се срещу течението,
ще разберем, че непрекъснато ни отнася към миналото.
:smt007

[Mary_Jane_69]

Чакай де, още не е изгряло слънцето :)

[Naive]

Ще се върна след малко, каза,
и остави вратата отворена.
Вечерта беше специална за нас,
върху печката къкреше заек,
беше нарязала лук, кръгчета моркови
и скилидки чесън.
Не си взе връхната дреха,
не сложи червило, не питах
къде отива.
Тя е такава.
Никога не е имала точна представа
за времето, закъснява за срещи, просто
така каза онази вечер -
Ще се върна след малко,
и дори не затвори вратата.

Шест години след тази вечер
я срещам на друга улица,
и ми се струва уплашена,
като някой, който се сеща,
че е забравил ютията включена
или нещо такова...

Изключи ли печката, пита тя.
Още не съм, казвам,

тези зайци са доста жилави.

[MaLyKoLiU]

Хакуна Матата!

[Naive]

Ох, това ми е толкова любимо. Всеки път като си го припомням или чета (знам го наизуст:Д) настръхвам... Толкова е истинско и в мен.

Когато си помисля, че и ти
ще си отидеш някой ден от мене
и подир тебе пътните врати
ще се полюшват празни и студени,
и небесата ще се вкаменят,
и птиците от скръб ще остареят,
а аз ще стана празен кръстопът,
по който само ветрове ще веят,
едно небе ще смазва моя гръб,
в гърдите си ще нося тежък камък
и хорските усмивки ще са скръб -
когато си помисля, че те няма.
Когато си помисля...Не, не, не!
Но ти си тук - усещам те във здрача.
Заспивайки на твойте колене
ще се насмея и ще се наплача...
Сърцето ми събрано на юмрук
полека се отпуска в твойте пръсти.
Да, ти си тук! Усещам, че си тук
по утрото, което пак възкръсва.

[Supermassive____]

На моста те чаках
в надежда облечен ...
Почаках, поплаках,
и тъжно обречен
крилете размахах!
Ти ме намери
в гората без сили ...
Открехна ми двери
в сърцата родили,
любови и вери!
Погледнах в очите,
уплашено смели ...
Погалих косите,
ръцете ти бели.
Обикнах звездите!!!
Коя си не знаех,
но вкусих дъха ти ...
Преди те мечтаех
сред куп непознати
и образи ваех!
Погали ме нежно,
лекува ме с устни ...
С ухание снежно,
милувки изкусни -
почти безметежно!
А после изчезна,
разстла тъмнината ...
С тъга безполезна
и болка позната,
отвори се бездна!
На моста те чаках,
унил и безличен ...
Зората разплаках -
триглав и различен
и плаках ли, плаках!!!

[Naive]

"От известно време насам животът ми се дели на преди и след тя да замине. Във втората половина са девет дни самота. Самота, която най-силно усещам в онова време между ден и нощ, не още вечер, не вече ден. Там е най-самотно. Светът си отдъхва след работа, а аз се задъхвам от отсъствието й. Сам като Снежния човек - бродя в мислите си, и няма подслон, и няма..."

[vankovvv]

зачетох се
саднах
лека нощ

[MaLyKoLiU]

Красиво е. :)

Лека и от мен, че преди 4 часа свърши и последния ми ден от отпуската и днес съм на работа... :/


Хакуна Матата!

[vankovvv]

http://youtu.be/LH-TuWeDkcg
да има за фон

[Naive]

Ама защо си саднал :Д

[fUcKsMiLe]

http://youtu.be/LH-TuWeDkcg
да има за фон

<3

[tori]

Ох, това ми е толкова любимо. Всеки път като си го припомням или чета (знам го наизуст:Д) настръхвам... Толкова е истинско и в мен.

Когато си помисля, че и ти
ще си отидеш някой ден от мене
и подир тебе пътните врати
ще се полюшват празни и студени,
и небесата ще се вкаменят,
и птиците от скръб ще остареят,
а аз ще стана празен кръстопът,
по който само ветрове ще веят,
едно небе ще смазва моя гръб,
в гърдите си ще нося тежък камък
и хорските усмивки ще са скръб -
когато си помисля, че те няма.
Когато си помисля...Не, не, не!
Но ти си тук - усещам те във здрача.
Заспивайки на твойте колене
ще се насмея и ще се наплача...
Сърцето ми събрано на юмрук
полека се отпуска в твойте пръсти.
Да, ти си тук! Усещам, че си тук
по утрото, което пак възкръсва.
Толкова е... ох <3 На кого е и как се казва?

[LovEsIckk]

Килата , Маги ДЖИ , а студиото AMG
20 13 РЪЦЕТЕ СИ ВДИГНИИИИИИИИИИИИИ
това е моето радиоооооооооооооо

[Naive]

Толкова е... ох <3 На кого е и как се казва?

На Дамян Дамянов. "Когато си помисля, че и ти..."
Даже съм потресена, че не знаеш чие е. :Д

[MaLyKoLiU]

И аз не знаех... :)

[tori]

Амиии... не мога да знам всички стихотворения, що са написани по широката земя, макар да се интересувам от поезия и да пиша куца такава. Иначе мерси много.

[Naive]

Аз просто имам големи очаквания, не го казах осъдително. :)

[tori]

Да, а аз не мога да оправдая и малките очаквания.

[Naive]

Хайде, още негови, защото е прекрасен. :)

ПРИКАЗКА

Заспиваш ли, аз май че те събудих,
прости ми, че дойдох при теб сега.
Душата ми се стяга до полуда
в прегръдките на свойта самота.
Самичък съм, а тъй ми се говори,
устата ми залепва да мълчи ...
Не ме пъди, ще си отида скоро,
аз дойдох тук на бурята с плача.
Ще седна до главата ти, ей тука
и ще ти разкажа приказка една,
в която е положил зла поука
един мъдрец от стари времена.
Един разбойник цял живот се скитал
и нивга не се връщал у дома,
вместо сърце, под ризата си скрита
той носел зла и кървава кама.
Преварвал той замръкнали кервани
и само денем криел своя нож,
а ножът му ръжда не хващал,
човекът като дявола бил лош.
Но кой знай, един път от умора
и той на кръстопът заспал.
Подритвали го бързащите хора
и никой до главата му не спрял,
а само малко дрипаво момиче
челото му покрило с листо.
Заплакал той за първи път обичан,
заплакал той, разбойникът, защо ?
Какво стоплило туй сърце кораво,
нестоплено в живота никой път !
Една ръка накарала тогава,
сълзи от поглед в кърви да текат.
Една ръка, по-топла от огнище,
на главореза дала онова,
което той не би откупил с нищо
ни с обир скъп, ни с рязана глава.
Но ти заспа, а тъй ми е студено,
туй приказно момиче, где е то ?
То стоплило разбойникът, а мене
ти никога не стопли тъй, защо?



ОБИЧАМ ТЕ И ТЕ ЦЕЛУВАМ

Целувам те, защото те обичам.
Не ми е нужно твоето вчера,
а утре е така далеч.
Мълчанието е доверие -
очите тихо красноречие.
Мигът в прегръдка да заключим,
да бъде наш, да бъде вечен
и който първи проговори
той първи не обича вече.

("мълчанието е доверие" не мога да опиша какви емоции ми носи и как ми въздейства)




Не си отивай! Чуваш ли, не тръгвай!
Не ме оставяй сам с вечерта.
Ни себе си, ни мене не залъгвай,
че ще ни срещне някога света!
Светът е свят ! И колкото да любим,
и колкото да плачем и скърбим,
като деца в гора ще се изгубим,
щом за ръце с теб не се държим.
Ще викам аз и ти ще се обръщаш.
Дали ще те настигне моят глас ?
Ще викаш ти - гласът ти ще се връща
и може би не ще го чуя аз.
И дните си така ще доживеем
във викове, в зов: "Ела! Ела!"
Ще оглушеем и ще онемеем,
ще ни дели невидима скала.
Ще се превърнем в статуи, които
една към друга вечно се зоват,
но вече няма глас, ни пулс в гърдите
и нямат сили да се приближат.
Че пътища, които се пресичат,
когато някога се разделят
като ранени змии криволичат,
но никога от тях не става път...
Не си отивай!
Чуваш ли?
Не тръгвай!


ИНТИМНО

Не ме допускай толкоз близо ти
До себе си, щом искаш да съм влюбен
Ех, вярно е, даленото гнети
но за това пък близкото погубва!
Щом искаш да съм тво, далеч ме дръж -
Далечното е всъщност ореолът.
Една мечта се срива отведнъж
Разбулиш ли я, видиш ли я гола.
Дори една "Мадона" от Рембранд
Погледната от близичко е грозна
И целия и гений и талант
Е в нейната далечна грациозност.
Дори земята, таз, околовръст,
Която отдалеч е рай вълшебен
Отблизо ти се вужда буца пръст -
Пръст, във която ний сте легнем с тебе…

[Naive]

И още едно любимо.


Веднъж ли сме умирали от жажда,
докато сме се давели на плитко?
Животът ражда първите миражи
в мъглицата над детското корито…


Човекът има правото на полет,
дори когато тялото му крета.
Аз неведнъж съм хващал морска болест
от плуване в измислени морета.


И кръговете сини под очите ми
не са от нощни пирове със музи,
а белег от биноклите, с които
поддържам денем своите илюзии.


Усилията винаги си струват,
дори когато раждат нова жажда.
Колхида може би не съществува,
но тихо, да не чуе екипажа.

Добромир Тонев

[tori]

На мен Среща ми е любимото.

С тебе ни събра случайността,
А можеше нима да се разминем ?
От пътища кръстосан е света
и всеки път е дълъг със години.
Ти щеше да останеш непознат,
аз нямаше да знам, че съществуваш,
аз нямаше да чувствам топлината
на устните, които ме целуваха.
Аз нямаше да стискам твойте длани
да пия от очите ти успокоени.
О, това не можеше да стане
виновникът е нашето рождение.
С тебе ни събра случайността
един на друг сме били просто нужни
и сме се търсили, събра ни любовта,
защото не можеше да бъдем чужди.

[MaLyKoLiU]

http://www.youtube.com/watch?v=UhEJdyG7Q7s

[OoVasKoO]

абе кажи игра със самолети за андроид :D
намерихххх.... хартиено самолетче ;d

[MaLyKoLiU]

Единствените игри които имам на телефона са Top Eleven Football Manager и О!Думи
Иначе...
https://play.google.com/store/apps/details?id=com.namcobandaigames.riseofglory
Изглежда хубава.

П.П. Защо в хубавата тема? :/

[anonymous895156]

Прощално

На жена ми

Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и далечен гост.
Не ме оставяй ти отвън на пътя -
вратата не залоствай.

Ще влезна тихо, кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам,
ще те целуна и ще си отида.

- Вапцаров



Две хубави очи. Душата на дете
в две хубави очи; - музика - лъчи
Не искат и не обещават те...
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли!
Страсти и неволи
ще хвърлят утре върху тях
булото на срам и грях.
Булото на срам и грях -
не ще го хвърлят върху тях
страсти и неволи.
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли...
Не искат и не обещават те! -
Две хубави очи. Музика, лъчи
в две хубави очи. Душата на дете...

- Яворов

[MaLyKoLiU]

Това на Вапцаров ми е едно от любимите. :)

[TrollFaace]

На моста те чаках
в надежда облечен ...
Почаках, поплаках,
и тъжно обречен
крилете размахах!
Ти ме намери
в гората без сили ...
Открехна ми двери
в сърцата родили,
любови и вери!
Погледнах в очите,
уплашено смели ...
Погалих косите,
ръцете ти бели.
Обикнах звездите!!!
Коя си не знаех,
но вкусих дъха ти ...
Преди те мечтаех
сред куп непознати
и образи ваех!
Погали ме нежно,
лекува ме с устни ...
С ухание снежно,
милувки изкусни -
почти безметежно!
А после изчезна,
разстла тъмнината ...
С тъга безполезна
и болка позната,
отвори се бездна!
На моста те чаках,
унил и безличен ...
Зората разплаках -
триглав и различен
и плаках ли, плаках!!!

<3

[tori]

Обичам Яворов. Не, не обичам Яворов - обожавам го.

От заник-слънце озарени,
алеят морски ширини;
в игра стихийна уморени,
почиват яростни вълни...
И кораба се носи леко
с попътни тихи ветрове,
и чезнете в мъгли далеко
вий, родни брегове

И някога за път обратен
едва ли ще удари час:
вода и суша - необятен,
света ще бъде сън за нас!
А Вардар, Дунав и Марица,
Балкана, Странджа и Пирин
ще греят нам - до гроб зарица
сред споменът един.

Рушители на гнет вековен,
продаде ни предател клет;
служители на дълг синовен,
осъди ни врага заклет..
А можехме, родино свидна,
ний можехме с докраен жар
да водим бой - съдба завидна! -
край твоя свят олтар.

Но корабът, уви, не спира;
все по-далеч и по далеч
лети, отнася ни... Простира
нощта крилото си - и веч
едва се мяркат очертани
на тъмномодър небосклон
замислените великани
на чутният Атон.

И ний през сълзи накипели
обръщаме за сетен път
назад, към скъпи нам предели,
угаснал взор - за сетен път
простираме ръце в окови
към нашият изгубен рай...

Горчива скръб сърца ни трови. -
Прощавай, роден край!

И Дебеляном обичам. Много даже.

Аз умирам и светло се раждам -
разнолика, нестройна душа,
през деня неуморно изграждам,
през нощта без пощада руша.
Призова ли дни светло-смирени,
гръмват бури над тъмно море,
а подиря ли буря - край мене
всеки вопъл и ропот замре.
За зора огнеструйна копнея,
а слепи ме с лъчите си тя,
в пролетта като в есен аз крея,
в есента като в пролет цъфтя.
На безстрастното време в неспира
гасне мълком живот неживян
и плачът ми за пристан умира,
низ велика пустиня развян.

[Ivaaaaa]

http://youtu.be/LH-TuWeDkcg
да има за фон

ооо, прекрасно
ето нещо също толкова добро, изслушайте го само...
http://www.youtube.com/watch?v=39kuAiz6ENA

и на мен Яворов ми е сред любимите автори


МАСКА

Ден карнавален, времето неделно
зовеше хората навън: тълпа
гъмжеше из града. Безцелно,
в печал, която нивга не заспа,
се лутах аз. Свръхземните въпроси,
които никой век не разреши,
дълбаех ням. И близко, до уши,
чух tambourin; - ръката, що го носи,
ме перна по лице, с изкуствен лозов лист:
"Хей, смърт, дай на живота път! Oh qu`il est triste..."

Като залутан слънчев лъч игрива,
маскирана вакханка с волен смях
напреде ми се мярна. Да разлива
коса поток от злато аз видях
въз хитра голота на свежо рамо.
И сетне - миг - разкършена снага
изчезна в роя като блян. С тъга
на страстен зов кънтеше само
смехът й още. Странния парфюм
на женска плът задави моя ум.

И в непонятен тласък подир нея,
улисан из тълпата като луд,
без сълзи плачех аз: "Мрътвея -
ти каза истината: рано в студ
сърцето ми замръзна; мисъл тъмна
коса на смърт размахва... Беше ден,
свалих аз маската му и пред мен
въздъхна нощ, и вече се не съмна...
Смъртта - не виждам друго в белия кивот
на твоите скрижали тайни, о живот!"

В безумен сън унесен, сред оная
забава на стохилядния град
и без да се опомня, че не зная
кого преследвам, аз нареждах: "Млад -
на младост зноя не усетих. С ласка
край мене, о живот благоухан,
защо не спреш? Сразително желан
на всяка смърт, що значи тая маска - !"
...А пътьом, чак до късни тъмнини,
с конфети ме обсипваха жени.

[MaLyKoLiU]

Момичето

Облякло бе най-новата си рокля.
И с токчета под кротичкия дъжд
прескачаше усърдно всяка локва,
за да е чисто то пред оня мъж,
когото чакаше така отдавна.

Но той не идваше. И там навън
отекваха все тези крачки равни
като напевния дъждовен звън.

Прошумоля измокрена коприна,
прецапаха обувки през калта.
И аз разбрах, че покрай мен премина
най-тъжното момиче на света.

Дамян Дамянов

[LovEsIckk]

мали кольооо

[ohluv]

ееей напрао се разтопих :D

[LovEsIckk]

охльо, за тебе ли прави тези любовни обяснения :Д

[mysoulisalwaysfree]

Прощално

На жена ми

Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и далечен гост.
Не ме оставяй ти отвън на пътя -
вратата не залоствай.

Ще влезна тихо, кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам,
ще те целуна и ще си отида.

- Вапцаров



Две хубави очи. Душата на дете
в две хубави очи; - музика - лъчи
Не искат и не обещават те...
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли!
Страсти и неволи
ще хвърлят утре върху тях
булото на срам и грях.
Булото на срам и грях -
не ще го хвърлят върху тях
страсти и неволи.
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли...
Не искат и не обещават те! -
Две хубави очи. Музика, лъчи
в две хубави очи. Душата на дете...

- Яворов

Като се зачетох в стиховете на предните посетители се сетих за това на Вапцаров,започнах да си го припомням,защото почти съм го наизустила и си мислех да го споделя с вас. Иначе.. такива думи,такава красота.. Това на Яворов също е много нежно,нямам какво да кажа повече.. :)

[MaLyKoLiU]

мали кольооо
Какво? 8-)

[ohluv]

охльо, за тебе ли прави тези любовни обяснения :Д
Много ясно,аз съм толкова арен!

[LovEsIckk]

ИМаш ли проблеми с метаболизма :D

Ohльо, внимавай, в тоя форум дебнат много педермачетаа

[MaLyKoLiU]

Ъъ нямам, защо? :o

[ohluv]

ИМаш ли проблеми с метаболизма :D

Ohльо, внимавай, в тоя форум дебнат много педермачетаа
Ае лягай си стига писа

[LovEsIckk]

не ми се спи беее :(

[Naive]

Колдплей са очарователни. Преоткрих ги тези дни нещо.
Малко любими цитати:
"Well I feel like they're talking in a language I don't speak
And they’re talking it to me"

"Life is for living, we all know
and I don't wanna live it alone"

"And I know I'm dead on the surface, but I am screaming underneath."

"And it's you I see, but you don't see me
And it's you I hear, so loud and so clear"

"Gravity release me
And don't ever hold me down
Now my feet won't touch the ground."

"Nobody said it was easy
No one ever said it would be this hard"

"Questions of science
Science and progress
Do not speak as loud as my heart"

"Now the sky could be blue. I don't mind.
Without you it's a waste of time."

"I want to love you, but I don't know if I can."

"In a bulletproof vest.
With the windows all closed.
I'll be doing my best.
I'll see you soon."

"One day the sun will come out."

"Am I a part of the cure or am I part of the disease?"

"Do you feel like a puzzle, you can't find your missing piece?"

"When the future's architectured
By a carnival of idiots on show
You'd better lie low"

"If you love me, won't you let me know?"

"It's only all of the things that you fear, and the things which you cannot explain."

"I'll be counting up my demons hoping everything's not lost."

"You think you'll never get it right. But you're wrong, you might."

"I'm gonna buy a gun and start a war, if you can tell me something worth fighting for." <3

[Naive]

Раят
е винаги другаде
в рая са винаги другите
другаде
раят е другаде
друг
Ад
е.

Георги Господинов

-

ЛЮБОВ

Всяка нощ
да сънуваш жената
до която лежиш.

Георги Господинов

-

Какво да ти напиша, като думите
солени се търкулват от очите ми.
Благодаря за дългото приятелство,
което дявол знае за какво измислихме.
Когато поверително за мен ти шепнат нещо
— ти се засмей и им кажи, че не е всичко,
кажи им , че зад тънката черта на грешките
живее най-невероятното момиче.
Кажи им, че наместо щураво излитане
по-щуро съм си счупила главата,
и че сега единствено теб имам,
а ти си най-добрия ми приятел.
Какво да ти напиша? Знаеш ли,
не знам защо, но дяволски ти вярвам.
Като един изгубен, смешен, малък Палечко
мълча, дори да ми се скараш...
Каквото и да пиша, смисълът
остава някъде извън мастилото,
извън ограниченията на листа.
Това е само сянката на мисъл.
Останалото ми убягва като котка
по керемидите на тъмните ми чувства,
и само по следи от остри нокти
се сещам, че в живота си те пуснах.
Какво да ти напиша? Всъщност, знаеш ли,
обратната страна на "ВХОД" е "ИЗХОД".
Виновно ли е онова проклето лято,
че лудостта му идваше на пристъпи?
И ни извайваше на пристъпи и двамата,
и винаги забравяше по нещо.
А всъщност ние с теб отдавна
сме си били очакваща материя.
Отвъд изчистените силуети на словата ми,
зад линията, зад която почва нещото,
живее оня рошав скитник вятърът
и дърпа тънките конци на грешките ни.
А думите са речни камъчета
под босите пети на нематерията.
До там остава само крачка
и след това ще се намерим.
Какво да ти напиша? Търся смисъл
в отломките на старо античувство.
А зад вратата на живота ни — измислица,
все някога ще трябва да ни пуснат.

Яна Кременска

-


Това безкрайно чакане на нещо,
чието име ти е неизвестно,
което като гвоздей се е вклещило
в ранимата повърхност на сърцето ти.
Това очакване, добило мирисът
на възгорчив пелин, набран по мръкнало,
добило топлата ръжда на ирисите ти,
където самотата се е вмъкнала.
Това очакване, което натежало
пулсира в още топлите ти длани.
Долавя всички ултразвуци тялото ти
и жадно търси между тях послание.
И тая болка от копнеж за лято.
И тая блъсканица на душата,
невярващите думи за която
превръщат се в болезнено отпращане.
Това очакване на нещо, от което
в косата ти полазват ситни тръпки...
Във паяче превърнато сърцето
душата ти със лунна нишка кърпи.

Яна Кременска

[Naive]

Отдавна подозирам принца
от приказките -
в демагогия.
Не се преструвай на единствен.
Отдавна зная, че сте много.
Поединично и погрупово
илюзиите
лягат ничком.
Сбогувам се и с тях.
От упор.
Аз мога да прежаля всичко.
Кажи, че няма вече Истина.
Не бой се.
Няма и да охна.
Отдавна не кърви неистово
сърцето,
голо като охлюв.
От любовта
ще вържа фабула.
От истините -
митология.

Аз вярвам в тях,
понеже трябва.
Обичам те,
защото мога.

Хей,
аз съм протеже на музи,
с които в тъмно съзаклятие
са най-добрите ми илюзии
за принца
и за свободата.

Миряна Башева

[Naive]

“You have to die a few times before you can really
live.”
― Charles Bukowski

“I don't hate people. I just feel better when they aren't around.”
― Charles Bukowski

"There are worse things than being alone, but it often takes decades to realize this and most often when you do it's too late and there's nothing worse than too late."
― Charles Bukowski

“Some people never go crazy. What truly horrible lives they must lead.”
― Charles Bukowski

“The problem with the world is that the intelligent people are full of doubts, while the stupid ones are full of confidence.”
― Charles Bukowski

“Poetry is what happens when nothing else can.”
― Charles Bukowski

<3

[Naive]

По „Хоризонт” предават новини.
(Ужасно тъжен пак ще e ефирът).
Към теб пътувам. Двама сред стени.
След трафика – целувки. С малко бира.

Към теб пътувам. Всеки ден така.
Емисията в шест ме натъжава.
Но знам, че после твоята ръка
ума и тялото ще притежава.

Объркан град. Объркан е светът.
Към теб пътувам. Прашен от тъгата.
Така добре познавам този път…
Лицето ти, усмивката, косата…

Към теб пътувам. Тъжни новини.
И с времето ще стават по-жестоки…
Достатъчни сте: четири стени
и ти, за да поглеждам от високо –

над хората, над всеки детски смях,
над радости фалшиви, над тревоги…
Към теб пътувам. С теб не ме е страх.
Без теб не искам да съм жив.
Не мога.

Добромир Банев

[Naive]

50
Ах, как ужасно пътят ми тежи
и колко са ми мислите унили,
когато всеки преход ми множи
от милия делящите ме мили!
Под мене и под техния товар
сломеното от труд четириного
усеща, че тоз негов господар,
по всичко си личи, не бърза много.
Дори като пришпоря го до кръв,
то хода си от туй не ускорява,
а само с хрип отвръща ми такъв,
че той със друга шпора ме ранява,

защото чувам упрека му тъп:
„Къде, оставил радост, гониш скръб!“

[Naive]

Приятел си. Ще поиграем карти.
Ще пием за мира и за жените.
(Завиждам на родените във Спарта,
как трудно било да сдържиш сълзите).

Приятел си. Така ми е спокойно.
Е, разкажи за твоето момиче.
Отдавна сме погребали виновните.
Мъжът ми е добър. И го обичам.

Да ти налея още? Уморен си.
И аз съм уморена, но е празник.
Отдавна, както казваш "влязох в релси".
Отдавна, както казваш "няма празно".

Хлапашкият ми сал е здраво вързан.
Научих се да имам и да губя.
Сега си тръгвай бързо, много бързо...
Защото, всъщност, искам да се любим.

Камелия Кондова


Толкова я харесвам. <3

[Naive]

whatever lola wants,
lola gets

[NaOH]

На къде душата ми да бяга,
и къде да скрия своите сълзи?
Като лист от вятъра отвяна,
падна и във бездната сърцето ми.
Ледена кралица,ледена кралица
Ледена кралица,тя не може да обича
Ледена кралица,не познава любовта

Тя открадна любовта ми,
влезе даже и в съня ми,
покорен от нейното лице.
Дяволски те обладава
и ума ти замъглява,
тя играе с твоето сърце!

Тя не може да обича
не познава любовта
и по устните с отрова
от усмивка ни следа.
Тя не може да обича
не познава любовта
като ледена кралица
вледенява те в страстта.
Ледена кралица, ледена кралица
Ледена кралица, тя не може да обича
Ледена кралица, не познава любовта.

Ако някой ден за теб забрави,
ще те чакам тук смирена и добра и добра
И от нейните лъжи опарен,
от нейните лъжи опарен
в моите очи ще видиш любовта.
ще видиш любовта.

Тя открадна любовта ми,
влезе даже и в съня ми,
покорен от нейното лице.
Дяволски те обладава
и ума ти замъглява,
тя играе с твоето сърце!

Припев:
Тя не може да обича
не познава любовта
и по устните с отрова
от усмивка ни следа.
Тя не може да обича
не познава любовта
като ледена кралица
вледенява те в страстта.
Ледена кралица.


Оскар Уайлд

[paradosou]

Ако владееш се, когато всички
треперят, а наричат теб страхлив;
ако на своето сърце едничко
се довериш, но бъдеш предпазлив,
ако изчакваш, без да се отчайваш,
наклеветен – не сееш клевети


или намразен – злоба не спотайваш,
но… ни премъдър, ни пресвят си ти,

ако мечтаеш, без да си мечтател,
ако си умен, без да си умник,
ако посрещаш краха – зъл предател
еднакво със триумфа – стар циник,
ако злодеи клетвата ти свята
превърнат в клопка – и го понесеш,
или пък видиш сринати нещата,
градени с кръв – и почнеш нов градеж,

ако на куп пред себе си заложиш
спечеленото, смело хвърлиш зар,
изгубиш, и започнеш пак, и можеш
да премълчиш за неуспеха стар,

ако заставиш мозък, нерви, длани
изхабени – да ти служат пак,
и крачиш, само с Волята останал,
която им повтаря: „Влезте в крак!",

ако в тълпата Лорда в себе си опазиш,
в двореца – своя прост човешки смях,
ако зачиташ всеки, но не лазиш,
ако от враг и свой не те е страх,
ако запълниш хищната Минута
с шейсет секунди спринт, поне веднъж...
Светът е твой! Молбата ми е чута!
И главно, сине мой – ще бъдеш мъж!

"Ако", Ръдиард Киплинг

[MaLyKoLiU]

https://fbcdn-sphotos-h-a.akamaihd.net/hphotos-ak-ash3/946380_546878268700653_1278851337_n.png

[MaLyKoLiU]

Време е да бъде възродена тази тема!

[Naive]

"I’m tired, can’t think of anything and want only to lay my face in your lap, feel your hand on my head and remain like that through all eternity."
— Franz Kafka, Letters to Milena

[anonymous895156]

Аз няма да ти преча на живота,
та той е твой – прави каквото искаш,
не ще се меся, нито ще те моля,
това е твоят съдбоносен личен избор.

Но
позволи ми теб да те запомня,
целувките, моментите на нежност,
дори и неприятните моменти,
дори когато чувствах те далече...
Аз винаги,
аз винаги,
аз винаги
оставял съм ти мойта принадлежност
като парченце от бонбонена кутия -
един глупак, решил, че има вечност,
захвърлил настрана очи за другиго,
освен за теб.

- Митко

Твоите очи, твоите очи,
те сякаш пълни с мъдрост са,
питат ме за знания,
твоето лице, а твоето лице:
то е най-чистото, усмихнато,
за теб мечтая.
Твоите ръце, а твоите ръце -
за теб са просто две,
за мен са жива нежност,
която мен пред всеки друг възможен предпочете.

Твоята усмивка, твоят силен чар,
пленяват ме от онзи ден, във който се познахме,
виждам те - пред мен стоиш - и си от Бога дар,
искам те за себе си, стига да желаеш.
Да си със мен и с часове да сме прегърнати
и просто да се гледаме в очите,
а после, съзерцавайки във лунна нощ звездите,
ти да хванеш нежно моята ръка...

И спря да се върти за мен Вселената,
за миг си център, после ставам аз -
взаимното привличане, наречено Любов,
на него като всеки друг не устоях.

- Митето

[Naive]

Do you want to see the most beautiful thing I ever filmed? It was one of those days when it's a minute away from snowing. And there's this electricity in the air, you can almost hear it, right? And this bag was just... dancing with me ... like a little kid begging me to play with it. For fifteen minutes. That's the day I realized that there was this entire life behind things, and this incredibly benevolent force that wanted me to know there was no reason to be afraid. Ever. Video is a poor excuse, I know. But it helps me remember ... I need to remember...

Sometimes there's so much beauty in the world ... I feel like I can't take it... and my heart is just going to cave in.

https://www.youtube.com/watch?v=gHxi-HSgNPc

[Naive]

Аз никого не съм обичала така.
До болка. До небето. До безсилие.
До лудост. До копнеж да ти се дам,
задъхана от толкова обичане.
До стон. До бездиханност. До сълзи.
До ярък взрив в сърцето на покоя.
До нежност, от която ме боли.
До нужда да съм твоя. Само твоя.
Понеже никога не съм обичала така,
не зная как да ти го кажа. Извинявай.
"Обичам те" ... не стига. За това
ти го повтарям,
и повтарям,
и повтарям...

http://caribiana.blogspot.com/2013/07/blog-post_21.html

[heartshapedbox]

"- Питам се - рече той -
дали звездите не са осветени,
за да може всеки да намери
някой ден своята."

Кажи ѝ сбогом. Само че наум.
Не може да те чуе и да викаш.
Тя е далеч. Остана в онзи сън,
във който теб наистина те имаше.
Не я търси. Поне не в този свят.
Когато беше тук, не забеляза.
Остáви я да бъде сам-сама.
И да отглежда тишини. И залези.
Сега е късно. Вече е на път
към своята изгубена планета.
Във твоя свят любовите болят.
Звездите не приличат на звънчета.
И розите са много. Твърде много.
И никоя от тях не е различна.
Лисиците опитомяват хора.
И никой не желае да обича.
Тук всичко ѝ е много, много чуждо.
Най-странната от всичките планети.
Не я разбираш. И не я събуждай.
Изглежда сякаш спи.
Но е далече...

[Naive]

"Eyes. Those damn eyes fucked me forever."
— Charles Bukowski

[Naive]

"The best day of your life is the one on which you decide your life is your own. No apologies or excuses. No one to lean on, rely on, or blame. The gift is yours. It is an amazing journey, and you alone are responsible for the quality of it. This is the day your life really begins."
— Bob Moawad

[MaLyKoLiU]

http://i.imgur.com/gK7vmLE.png

[tori]

Идвам да ъпна тази прекрасна темичка.

Заспиваш ли, аз май че те събудих,
прости ми, че дойдох при теб сега.
Душата ми се стяга до полуда
в прегръдките на свойта самота.
Самичък съм, а тъй ми се говори,
устата ми залепва да мълчи ...
Не ме пъди, ще си отида скоро,
аз дойдох тук на бурята с плача.
Ще седна до главата ти, ей тука
и ще ти разкажа приказка една,
в която е положил зла поука
един мъдрец от стари времена.
Един разбойник цял живот се скитал
и нивга не се връщал у дома,
вместо сърце, под ризата си скрита
той носел зла и кървава кама.
Преварвал той замръкнали кервани
и само денем криел своя нож,
а ножът му ръжда не хващал,
човекът като дявола бил лош.
Но кой знай, един път от умора
и той на кръстопът заспал.
Подритвали го бързащите хора
и никой до главата му не спрял,
а само малко дрипаво момиче
челото му покрило с листо.
Заплакал той за първи път обичан,
заплакал той, разбойникът, защо ?
Какво стоплило туй сърце кораво,
нестоплено в живота никой път !
Една ръка накарала тогава,
сълзи от поглед в кърви да текат.
Една ръка, по-топла от огнище,
на главореза дала онова,
което той не би откупил с нищо
ни с обир скъп, ни с рязана глава.
Но ти заспа, а тъй ми е студено,
туй приказно момиче, где е то ?
То стоплило разбойникът, а мене
ти никога не стопли тъй, защо?

Не помня дали го имаше нагоре, но... Абе и да е пускано, нека има.

[heartshapedbox]

^Като бях малка, баба ми го пееше като приспивна песничка. <3

[AnarchyBoy]

;3

[tori]

^Като бях малка, баба ми го пееше като приспивна песничка. <3
Колко яко. :3333

[heartshapedbox]

ВСЯКА ПРИЛИКА С ДЕЙСТВИТЕЛНИ ЛИЦА И РОЗИ Е СЛУЧАЙНА


Нито хубаво, нито пък грозно -
едно нежно-случайно одраскване.
Първа среща с Крадеца на рози.
(Нищо общо с крадеца на праскови).
Май започва да ме тревожи
ново чувство, с безброй въпросителни.
Втора среща с Крадеца на рози.
(И напук са зелени очите му).
На ръба на стиха и на прозата
се подхлъзнах в стиха - и пропаднах.
Трета среща - Крадецът на рози,
вместо роза - съня ми открадна.
Изведнъж стана страшно и ясно.
И не питах защо ми е този...
И постелихме краткото щастие
върху кръвния данък на розите.

:smt007

[tori]

Кондова. <3

[MaLyKoLiU]

Тори, това е много хубаво. :)

[tori]

^.^

[Lilanda]

Попаднах на нещо много красиво и реших да ъп-на тази темичка, за да го покажа и на вас. Не знам за вас, но аз се разплаках.

Две следи във снега. Две човешки следи.
Все към Къкрина. Право нататък.
И над тях - две лукави и жълти звезди -
позлатени очи на предател.
Две следи във снега. В най-дълбокия сняг,
пет столетия трупал в душите,
скрил до покрив къщя и сърца, той все пак
не успял да затрупа следите.
Две следи. Там снегът и до днеска кърви -
ах, навярно човекът е куцал.
Знаел той - имал сума ти път да върви -
от въжето до моите внуци.
От султанския съд чак до мойта душа.
Път мъчителен, славен и трескав.
Как би минал човекът по него пеша,
пък дори да се казва и Левски!
Как би минал по него с раздадена кръв,
с дух раздаден и сетне възкръснал,
пък дори не човек да се казва, а лъв,
не Апостол, а Бог да е кръстен!
Две следи във снега. Във най-чистия сняг.
От въжето до всички години.
Научи ме, пресвети Апостоле, как
по следите ти пресни да мина!
За да стигна до твоя върховен живот
и да върна дълга ти грамаден:
десет гроша взел в заем от своя народ,
ти с тях си записал в тефтера жесток -
„С тях си купих маслинки. Бях гладен.“

[tori]

Идвам да ъпна прекрасната тема.

Утре ще докосна пролетта.
Утре ще съм нова и разлистена.
В топлата утроба на нощта
утре ще съм приказна и чиста.
Утре ще съм цялата живот.
Ще ме вдишват, ще ме вкусват хората.
Утре ще съм слънчев небосвод,
бликнал над лъщящите тополи.

Утре ще съм пламнала ръка,
рукнала в нощта да те докосне,
блеснала във тебе светлина,
лъч живот във вените ти, в костите...
Утре ще огрея вечерта ти,
дишаща, измита от пороя,
лумнала като пожар в дланта ти...
Усмихни се! Утре ще съм твоя.

[MaLyKoLiU]

Тази тема не трябва да изостава толкова... :/

[MaLyKoLiU]

Ъп!