НаричанаОще
08-12-2013, 23:04
Писала съм тук няколко пъти и по някаква причина съм се повлиявала от разни мнения и винаги съм вземала правилни решения досега. Съдба 8-)
Историята ми е следната....
Има един момък, с когото се познаваме от четири месеца. Да речем, че малко избързахме с нещата... смисъл на третия път вече пих в тях и какво ли още не. Изяснихме се и че между нас няма как да се получи нещо сериозно и стигнахме до общото мнение, че сме несъвместими. Имам предвид... че ако не мълчим спорим за всичко. Имаме супер еднакви виждания за живота, но егото и на двамата надвишава върховете. Ок, тва няма значение де, след втория купон в тях просто спряхме да си говорим. Или по-точно леко се скарахме. После той дойде да ме види и се държеше сякаш нищо не е станало. Добре, но пак не подновихме контакт. И така месец и половина през който изобщо не съм и сещала за него.
До преди две седмици. Видях негов приятел и реших да го потърся. Не знам, но притеснението и вълнението да му звънна бяха като на хлапачка в периода 13-15 години. Чухме се, интересуваше се от мен, лала кво ли не, говорихме си много добре, после дойде пак да ме види с негови приятели и заформихме купон у тях. Ето и проблема. Там беше негов приятел, който страшно ме харесва. На третия час "моя" човек ме изкара навън и ме пита "харесваш ли ме", аз естествено каза "ми не много" с ръце в джобовете пак като някакво дете. И оттам ми разправя квот било било, забравяме. И аз окееееей, нали, но след това.. той ме подлуди. Всяка моя втора реплика беше последвана от негова критика, всяко мое действие беше следено и коментирано от него. Даже ме критикуваше, че режа оня неговия приятел. И по всичко личи, че май вече наистина няма нищо към мен. Но... аз не спирам да мисля за него. На мен ми беше ГАДНО ,като ми каза ония неща. И до сутринта се надявах да се случи нещо различно.. разбира се, не се. Дори му писах някви смс-и, да не се плаши, че искам кой знае кво, но реакция нулева. Хем ме игнорира, хем ме нервира, хем виждам, че обръща внимание на думите и действията ми.. Как да се откажа от него, искам аадски много да съм с него. Как се впечатлява такъв несериозник ? Как е правилно да се държа... ? Откажете ме :D И мс за вниманието, писна ми да мрънкам на единствената приятелка, която знае за него, дори да нямате какво да кажете мерси....
Историята ми е следната....
Има един момък, с когото се познаваме от четири месеца. Да речем, че малко избързахме с нещата... смисъл на третия път вече пих в тях и какво ли още не. Изяснихме се и че между нас няма как да се получи нещо сериозно и стигнахме до общото мнение, че сме несъвместими. Имам предвид... че ако не мълчим спорим за всичко. Имаме супер еднакви виждания за живота, но егото и на двамата надвишава върховете. Ок, тва няма значение де, след втория купон в тях просто спряхме да си говорим. Или по-точно леко се скарахме. После той дойде да ме види и се държеше сякаш нищо не е станало. Добре, но пак не подновихме контакт. И така месец и половина през който изобщо не съм и сещала за него.
До преди две седмици. Видях негов приятел и реших да го потърся. Не знам, но притеснението и вълнението да му звънна бяха като на хлапачка в периода 13-15 години. Чухме се, интересуваше се от мен, лала кво ли не, говорихме си много добре, после дойде пак да ме види с негови приятели и заформихме купон у тях. Ето и проблема. Там беше негов приятел, който страшно ме харесва. На третия час "моя" човек ме изкара навън и ме пита "харесваш ли ме", аз естествено каза "ми не много" с ръце в джобовете пак като някакво дете. И оттам ми разправя квот било било, забравяме. И аз окееееей, нали, но след това.. той ме подлуди. Всяка моя втора реплика беше последвана от негова критика, всяко мое действие беше следено и коментирано от него. Даже ме критикуваше, че режа оня неговия приятел. И по всичко личи, че май вече наистина няма нищо към мен. Но... аз не спирам да мисля за него. На мен ми беше ГАДНО ,като ми каза ония неща. И до сутринта се надявах да се случи нещо различно.. разбира се, не се. Дори му писах някви смс-и, да не се плаши, че искам кой знае кво, но реакция нулева. Хем ме игнорира, хем ме нервира, хем виждам, че обръща внимание на думите и действията ми.. Как да се откажа от него, искам аадски много да съм с него. Как се впечатлява такъв несериозник ? Как е правилно да се държа... ? Откажете ме :D И мс за вниманието, писна ми да мрънкам на единствената приятелка, която знае за него, дори да нямате какво да кажете мерси....