anonymous895156
08-14-2013, 23:11
Разчупвайки метафората нежно,
като струящ от бял елмаз син цвят,
пристъпвам към любовните си драми.
Спокойно, бавно, важно, тежко,
аз пак съм тук и пак поднасям се
към стари висоти и нови измерения.
Изнурен съм от бившите и тръгвам пак напред
и нещо се забавям, но защо ли?
Попаднал май съм в хватката
на стария приятел - огледалото,
което ме научи
да бъда някой друг - не себе си,
и личност да захвърля.
Защо ли пак оглеждам се
през призмата на вчерашния свят?
като струящ от бял елмаз син цвят,
пристъпвам към любовните си драми.
Спокойно, бавно, важно, тежко,
аз пак съм тук и пак поднасям се
към стари висоти и нови измерения.
Изнурен съм от бившите и тръгвам пак напред
и нещо се забавям, но защо ли?
Попаднал май съм в хватката
на стария приятел - огледалото,
което ме научи
да бъда някой друг - не себе си,
и личност да захвърля.
Защо ли пак оглеждам се
през призмата на вчерашния свят?