Размивам цветовете

[anonymous895156]

Разчупвайки метафората нежно,
като струящ от бял елмаз син цвят,
пристъпвам към любовните си драми.
Спокойно, бавно, важно, тежко,
аз пак съм тук и пак поднасям се
към стари висоти и нови измерения.
Изнурен съм от бившите и тръгвам пак напред
и нещо се забавям, но защо ли?
Попаднал май съм в хватката
на стария приятел - огледалото,
което ме научи
да бъда някой друг - не себе си,
и личност да захвърля.
Защо ли пак оглеждам се
през призмата на вчерашния свят?

[tori]

Аз харесвааа.

[ФляпДжак]

:)

[heartshapedbox]

Супер е!

Не знам защо, но това:

Изнурен съм от бившите и тръгвам пак напред
и нещо се забавям, но защо ли?

ми звучи по-добре така:

Изнурен от бившите,аз тръгвам пак напред,
но нещо се забавям, ах защо ли?

Споделям само, не го приемай сякаш искам да ти променям нещата. :д

[anonymous895156]

Благодаря ^^ Наистина звучи по-добре така, мерси за съвета :)