За любовта и пречките да я опознаем..

[lostinparadise]

Някога питали ли сте се дали не пропускате нещо съществено? Е, този въпрос си го задавам в продължение на 2 месеца и днес разбрах какво ми липсва. Толкова съм се вглъбила в това да се предпазя от нараняване, че пропускам най-сладките неща на тази възраст. Прекалено много премислям нещата. Преди да направя нещо се питам, какво ще си помисли човека срещу мен затова и в повечето случаи не правя нищо. Анализирам всеки негов ход, какви са намеренията му, сериозен ли е, какво си мисли.. И това, разбира се, е в мой голям минус. Не си позволих да се влюбя нито веднъж, не си позволих да изпитам нещо по-сериозно от моментно привличане. А като гледам приятелките ми как въздишат и се радват на любовта се чудя какъв ми е ш*бания проблем.. Не знам как да се отпусна, да съм себе си, да не премислям нещата толкова, всъщност не искам да ги премислям изобщо вече, но не мога и не мога да се оставя на течението. Как, как да стане ? Вие имали ли сте такъв проблем ? Как се преборихте със себе си ?
( на 18 съм, имала съм гаджета, правила съм с*кс (ако това е от значение))

[Cloud9]

Бях същата докато бях в гимназията, но мога да ти кажа че не съжалявам и за момент.Е,аз бях хлътнала много яко по един .... тъпак.Предполагам ако се върна назад бих се спряла да го харесвам, защото това ми донесе само разочарования, но пък всяка болка е урок.Няма начин да си кажеш един ден "Еми омръзна ми вече да съм сама,ей сега ще се влюбя". Живей си живота както ти е хубаво и един ден ще стане.Колкото и да се мъчех да се правя на силна и да не залитам по-надълбоко просто не ми се получаваше.Любовта е нещо, което се случва, а не нещо, което можеш да предизвикаш или от което можеш да се опазиш.Не се задълбочавай толкова и нещата ще станат от само себе си. И си избий от главата страхът от нараняване.Няма как да не получиш една-две рани.Но пък те зарастват с времето и са добър урок за бъдещето.Аз също се опитах да съм сериозна и да спра да обичам след мъката, която преживях преди 6 години и се отдадох на безразборни връзки, но когато срещнах сегашния ми годеник разбрах че не си заслужава. Дълго време се инатих да му го призная, но когато го направих ми олекна и сега съм най-щастливата на света.Страхът се преодолява с действие.Успех!

[PainMonopoly]

Някои хора сме такива, много мислим, ама с натрупването на житейски опит ще се научиш да преценяваш по-добре хората и като видиш гаджето си още, ще знаеш, че няма да те нарани.

А в рамките на тази връзка - ако наистина са минали само 2 месеца, е рано да се каже, до няколко месеца трябва да си се отпуснала, все пак все още се опознавате.

[cvetitoyoy]

И аз съм по същия начин. На 17 съм и никога не съм се влюбвала. Имала съм гаджета (дори едногодишна връзка) ... и нищо. И то всеки път е едно и също - дали няма да ме нарани ? какво възнамерява? сериозен ли е ?

[Жълто]

Еми такава си просто..не мисля, че ще можеш да го промениш лесно. Но на всеки му идва времето, така че спокойно.

[Amore-Mio*]

Пречките сме си само и единствено ние.

Инак, няма такова нещо "не съм си позволила да се влюбя" - сърцето ти, мозъкът ти и всичко останало не работи по твое желание. Не е на дистанционно. Просто не си срещнала правилния човек и това е причината, по един или друг начин, да не си била спокойна и да си анализирала всичко.

[XTREMEFREERIDE]

Не знам как да се отпусна, да съм себе си, да не премислям нещата толкова, всъщност не искам да ги премислям изобщо вече, но не мога и не мога да се оставя на течението. Как, как да стане?
Мисля, че най-ефикасно би било да намериш човек, който ще те предразположи да бъдеш себе си. Аз така се запознах с моя приятел, просто всичко можех да кажа и направя пред него и той го оценяваше не през неговата, а през моята гледна точка. И друг път съм го казвала из форума - хората имат различни вселени и когато се научим да уважаваме чуждата вселена, да не се опитваме на всяка цена да я приемем, но да успеем да я разберем - тогава ще можем да живеем спокойно в нашата и да обичаме чисто и искрено.

[mimitttooy]

Не се притеснявай :) Както прочетох по нагоре много момичета, както и аз, сме преживявали същото. Аз както теб не мислих изобщо да се влюбвам. Тръгнах с момче, което си харесвах. Не беше някаква голяма пламенна любов. Просто сладко привличане. В самото начало не правих нищо с което да му покажа, че го харесвам. Той правеше какво ли не. Дори сме се карали, че не съм си показвала чувствата. Истината беше, че започвах да се влюбвам, но понеже бях толкова изплашена от сериозността на връзката ( първа сериозна връзка ми е ) че не знаех как да се държа. И само чаках него. Честно да ти призная, страшно много съжалявам :( изгубих доста красиви моменти, които той ми подаряваше, а аз стоях настрани от тях. От страх, срам и несигурност. С времето толкова много се влюбих в него, че сега с повод и без повод ми се иска да му показвам колко много го обичам. Проблема е, че ми се струва, че си разменихме ролите :) сега аз съм по активната и търся внимание, което преди получавах в огромни количества. Така, че помисли си хубаво, ако си с момчето което мислиш, че е специално за теб. Недей да чакаш, защото времето си върви. В началото на една връзка са най-хубавите моменти :) Ако наистина изпитваш нещо към него, всеки път щом усетиш нужда да го прегърнеш - направи го, щом искаш да го целунеш - целуни го. Няма по хубаво нещо от това да получаваш любов, така че дарявай човека до теб с такава : )))