ProvideR
08-19-2013, 08:39
Здравейте,
от поне 1 година имаме постоянни караници и спречквания с половинката ми. Заедно сме от 6 години, много я обичам и правя всичко за нея, но когато нещо не й оттърва тя отрича, всичко, което правя и ме обижда по възможно най-тежкия начин. Най-много ме дразни факта, че ме сравнява с други мъже, което не е правилно, защото всеки е уникален за себе си. Аз съм първият й мъж, с който е била интимна. Проблеми в секса нямаме, даже постоянно го разнообразяваме.
2 години правих основен ремонт на апартамента ми (за да не тегля кредит), което явно се оказа пречка за нея, защото искаше да живеем заедно, а в случая бяхме разделени в 2 къщи. Предлагам й всичко, а не получавам в замяна дори благодарност. Мисля, че съм предложил едно добре устроено място за живот, в което искам да създам уют и семейство. Искам дете - тя не иска! Било прекалено рано за дете при условие, че сме на по 27 години и двамата. Постоянно иска да пътуваме (което се опитвам да изпълнявам винаги, но все пак всичко зависи от разполагаемите пари). Упреква ме, че не организирам пътувания в чужбина, което ми е малко трудно в момента, заради работата ми. Според мен основния проблем е, че нямаме социален живот. Тя работи като зам.управител в кино и има невероятно кофти смени (понякога от 12:00 на обед до 1-2 през ноща на другия ден). А аз съм от сутринта до ранния следобед, т.е., разминаваме се доста често. В повечето случаи си лягам сам, вечерям сам, готвя сам, върша домакинска работа сам и т.н.
Всичко това ми идва в повече и съм на косъм да прекратя това безумие. Нервите ми не издържат, само за това мисля. Затварям се в себе си малко по малко.
Вместо да разговаряме спокойна като големи хора, всеки път разговорът избива на сълзи при нея и се превръща в кофти ситуация, при условие, че я предразполагам към нормален разговор. Страхотна жена е, умна и много красива, но ако продължава още тази агония и при двама ни, наистина съм склонен да се разделим.
Знам, че няма перфектни хора, винаги се намира по нещо, което да дразни другия. Бил съм с доста жени и всяка е била тотално различна от другите.
Моля, помогнете ми, дайте ми съвет ако някой е преминавал през подобна ситуация! Не искам раздяла, а разбирателство, нищо повече. Специално на мен ми е нужно едно нещо в живота – спокойствие! Заложено ми е в характера.
Мерси предварително!
от поне 1 година имаме постоянни караници и спречквания с половинката ми. Заедно сме от 6 години, много я обичам и правя всичко за нея, но когато нещо не й оттърва тя отрича, всичко, което правя и ме обижда по възможно най-тежкия начин. Най-много ме дразни факта, че ме сравнява с други мъже, което не е правилно, защото всеки е уникален за себе си. Аз съм първият й мъж, с който е била интимна. Проблеми в секса нямаме, даже постоянно го разнообразяваме.
2 години правих основен ремонт на апартамента ми (за да не тегля кредит), което явно се оказа пречка за нея, защото искаше да живеем заедно, а в случая бяхме разделени в 2 къщи. Предлагам й всичко, а не получавам в замяна дори благодарност. Мисля, че съм предложил едно добре устроено място за живот, в което искам да създам уют и семейство. Искам дете - тя не иска! Било прекалено рано за дете при условие, че сме на по 27 години и двамата. Постоянно иска да пътуваме (което се опитвам да изпълнявам винаги, но все пак всичко зависи от разполагаемите пари). Упреква ме, че не организирам пътувания в чужбина, което ми е малко трудно в момента, заради работата ми. Според мен основния проблем е, че нямаме социален живот. Тя работи като зам.управител в кино и има невероятно кофти смени (понякога от 12:00 на обед до 1-2 през ноща на другия ден). А аз съм от сутринта до ранния следобед, т.е., разминаваме се доста често. В повечето случаи си лягам сам, вечерям сам, готвя сам, върша домакинска работа сам и т.н.
Всичко това ми идва в повече и съм на косъм да прекратя това безумие. Нервите ми не издържат, само за това мисля. Затварям се в себе си малко по малко.
Вместо да разговаряме спокойна като големи хора, всеки път разговорът избива на сълзи при нея и се превръща в кофти ситуация, при условие, че я предразполагам към нормален разговор. Страхотна жена е, умна и много красива, но ако продължава още тази агония и при двама ни, наистина съм склонен да се разделим.
Знам, че няма перфектни хора, винаги се намира по нещо, което да дразни другия. Бил съм с доста жени и всяка е била тотално различна от другите.
Моля, помогнете ми, дайте ми съвет ако някой е преминавал през подобна ситуация! Не искам раздяла, а разбирателство, нищо повече. Специално на мен ми е нужно едно нещо в живота – спокойствие! Заложено ми е в характера.
Мерси предварително!