urlittlelady
08-21-2013, 17:17
Имам нужда да си излея всичко някъде... чувствам се ужасно... с приятеля ми сме заедно от почти 2 години. Нещата си вървяха добре до един момент в който започнахме да се караме... бях писала тук.. та говорихме и се оправихме.. но се мина време... не се виждаме често понеже вече не сме от един град... когато се виждаме ни е хубаво докато не изникне нещо, което за него е съвсем нормално, но аз лично не мога да го приема... и това не се е случвало веднъж... когато аз не харесвам нещо той продължава да го прави, а когато на него не му харесва трябва да престана на всяка цена. Обичам го, но той не ми показва същото... нищо не ми показва... опитвам се да разнообразявам връзката ни да ходим насам натам, да правим различни неща, но него сякаш не го интересува къде ще ходим и какво ще правим... сякаш нищо не го интересува... ходихме на море.. едва ли не го изкара, че само заради мен сме ходили. Когато правим нещо и не му се получава му каззвам как ще му е по-лесно, но той си държи на неговото и после се ядосва на мен, че не му се получава... старая се много за него и за нас, но той не го оценява, дори не се опитва да ми отвърне с нещо, дори малко... сякаш не чувства нищо... и когато стане въпрос за връзката ни и затова как ми е трудно и ме боли постоянно да бъда наранявана аз съм виновната защото мрънкам и защото искам прекалено много... а аз искам малко внимание.... искам поне да ми покаже, че го интересувам, а не само да говори... вярно е, че сме супер различни, въпреки че преди време не мислех така... имаме коренно различни представи за много неща, и може би това ни отдалечава един от друг... не знам и аз... има моменти в които се старае, и аз все се опитвам да го извиня с това, че толкова си може и си е такъв, но всичките тези малки неща с времето се натрупват и почват да развалят всичко, малко по малко.. или ние самите си го разваляме... говорихме си онзи ден и решихме хубаво да го обмислим и двамата какво ще правим.. той ми каза, че не иска да се разделяме или каквото и да било от сорта... и днес щяхме да се събираме компанията да играем карти... исках да го поканя и най-накрая му се обадих... и със съвсем нормален тон го поканих да дойде, все пак с влака за един час ще е тук... той си бил решил че ще си дойде утре и каквото си бил решил това щяло да е... мен ми стана още по-гадно и неприятно... после ме попита какво значение имало дали ще си дойде днес или утре, и аз го питах какъв е проблема тогава да си дойде днес... и той едва ли не ми се накара, че винаги така съм правела, и не знам си какво още... а за 2 години точно 2 пъти си е дошъл когато аз искам а не когато той си реши... супер отвратително ми е... все твърди, че не може без мен, че много ме обича, че съм му всичко, наистина имаме много хубави моменти заедно в последната седмица, но когато искам нещо колкото и малко да е, все е проблем... имам чувството, че като говорим изобщо не разбира какво всъщност ми е... все съм гледала него да изкарам виновния... аз просто му обяснявам как се чувствам... не мога просто така да го зарежа... не мога и да оставя нещата така... но вече не знам какво да направя....