Todor_Bliznakov
08-22-2013, 19:26
Здравейте,
Нямам навик да пиша в каквито и да било форуми, още повече в тинейджърски с оглед на целите ми вече 28 години живот, но смятам, че хората тук със смелостта на годините си и свежия поглед към живота, биха могли да ми дадат съвет. Имам следния проблем: срещнах едно момиче с което имаме обща визия и идея за нещата, които ни интересуват. Тя харесва музиката и да пее, аз също харесвам музиката и обичам да свиря на бас китара. Не сме профита, но с общи приятели направихме група и започнахме да репетираме. Покрай любовта към музиката се запали и взаимната ни любов. Вече месеци наред сме заедно не само в репетиционната, но и във всичко, което може да свързва двама влюбени. Прекрасни дни и часове имахме навсякъде, тя казва нещо, аз го довършвам...един за друг. Междувременно записахме демо на наши авторски песни, които предложихме на няколко продуцентски компании, като има песни и с женски вокал и без, тъй като соло китариста ни може да пее и използвахме този факт. Одобриха ни и насрочиха дати за участие в столичен клуб, но в последствие одобриха всички парчета, които са без Таня (така се казва момичето, което дава смисъл на цялата ни идея за нашата банда) и аз не исках да я нараня и по-скоро не намерих удобен момент да й кажа, че мечтата ни се сбъдва, но за сега трябва да е без нея. Имах идеята, че е достатъчно да натрупаме малко популярност и после пак да си върнем Тански обратно и да започнем наново заедно. После стана грозно, Таня разбра, че ще сме без нея и то не от мен, а случайно от меркантилните продуценти и естествено ми се разсърди много, по-скоро за това ,че съм я предал и не съм й казал аз, отколкото, че няма да участва в проекта. Обичаме се много, и след разговор проведен с нея и обяснения от моя страна, че това е наша обща мечта и трябва да направим тази жертва (да пеем без нея докато нещата се случат) се сдобрихме и всичко беше ОК. Тя трябваше да дойде с групата само като придружител (без да пее, но ще сме заедно), но в деня на заминаването ми изпрати бележка, че не идва с мен не защото е спряла да ме обича, а защото не може да си представи, че заради нея трябва да избирам между любовта и мечтата ми. Моята мечта е и нейна, любовта ни е обща и при бандата и един към друг. Тръгнах със смесени чувства. Какво да правя, да жертвам ли мечтата си или любовта. Труден е избора. Всеки би казал - любовта е смисъла на живота, както всеки би казал - следвай мечтите си. Какво е любовта без мечти и мечтите без любов. Как да постъпя? Кажете ми.
Нямам навик да пиша в каквито и да било форуми, още повече в тинейджърски с оглед на целите ми вече 28 години живот, но смятам, че хората тук със смелостта на годините си и свежия поглед към живота, биха могли да ми дадат съвет. Имам следния проблем: срещнах едно момиче с което имаме обща визия и идея за нещата, които ни интересуват. Тя харесва музиката и да пее, аз също харесвам музиката и обичам да свиря на бас китара. Не сме профита, но с общи приятели направихме група и започнахме да репетираме. Покрай любовта към музиката се запали и взаимната ни любов. Вече месеци наред сме заедно не само в репетиционната, но и във всичко, което може да свързва двама влюбени. Прекрасни дни и часове имахме навсякъде, тя казва нещо, аз го довършвам...един за друг. Междувременно записахме демо на наши авторски песни, които предложихме на няколко продуцентски компании, като има песни и с женски вокал и без, тъй като соло китариста ни може да пее и използвахме този факт. Одобриха ни и насрочиха дати за участие в столичен клуб, но в последствие одобриха всички парчета, които са без Таня (така се казва момичето, което дава смисъл на цялата ни идея за нашата банда) и аз не исках да я нараня и по-скоро не намерих удобен момент да й кажа, че мечтата ни се сбъдва, но за сега трябва да е без нея. Имах идеята, че е достатъчно да натрупаме малко популярност и после пак да си върнем Тански обратно и да започнем наново заедно. После стана грозно, Таня разбра, че ще сме без нея и то не от мен, а случайно от меркантилните продуценти и естествено ми се разсърди много, по-скоро за това ,че съм я предал и не съм й казал аз, отколкото, че няма да участва в проекта. Обичаме се много, и след разговор проведен с нея и обяснения от моя страна, че това е наша обща мечта и трябва да направим тази жертва (да пеем без нея докато нещата се случат) се сдобрихме и всичко беше ОК. Тя трябваше да дойде с групата само като придружител (без да пее, но ще сме заедно), но в деня на заминаването ми изпрати бележка, че не идва с мен не защото е спряла да ме обича, а защото не може да си представи, че заради нея трябва да избирам между любовта и мечтата ми. Моята мечта е и нейна, любовта ни е обща и при бандата и един към друг. Тръгнах със смесени чувства. Какво да правя, да жертвам ли мечтата си или любовта. Труден е избора. Всеки би казал - любовта е смисъла на живота, както всеки би казал - следвай мечтите си. Какво е любовта без мечти и мечтите без любов. Как да постъпя? Кажете ми.