Бащи - дъщери. Какво да правя?

[luckycharm]

Здравейте,
с баща ми сме като непознати. Като малка, винаги ми се е карал, наказвал ме е, посягал ми е понякога.. Сега съм на 19 и единствената разлика е в това , че ги няма наказанията и посегателствата.. Супер сприхав е, крещи като ненормален, когато много се ядоса (а се ядосва за абсолчтно всичко), иска постоянно каквото каже това да стане. Общо взето властна натура. Само че нали разбирате.. това дотяга.. Писнало ми е до немай къде. Не знам какво да правя.. Основниш проблем в отношенията ни освен всияко друго е и фактът , че не съм искрена с него понякога. Когато сгафя и му кажа нещата както са и веднага се почва със скандалите, с фрази от типа на "ще те смачкам", "ще те пребия" и т.н., когато го излъжа и разбере същата работа.. Освен един единствен път никога не ме е водил на кино, театър или дори в парка.. Нямаме допирни точки.. Винаги ме е питал как е училището и стига толкова.. Не харесва приятеля ми и само ми казва, че иска да се разделим.. Карали сме се за всичко...
На моменти искам да съм близка с него, но вече в 90% от случаите ми е все тая в какви отношения ще сме.. Преди ми беше адски мъчно , защото не се разбирах с него.. Сега живея просто със страха от него и нищо повече. Какво мислите има ли нещо , което да мога да направя? И вие как се разбирате с бащите си?
(Ако може момичетата да се изказват повечко.)

[Kushina]

Намери си работа и се изнеси от вас,и на 30 да станеш все още ще се държи с теб така.Но не се карайте,когато се преместиш обаждай му се от време на време,да не си помисли,че си го забравила,или заживей с приятеля ти? :)

[Ivaaaaa]

и с моя баща сме си много чужди, може би най-вече заради мен
осъзнавам, че съм студен човек, но до голяма степен вината е и негова
имало е много дни, в които даже не сме се засичали вкъщи, не се интересува много, много от мен
той само ме осигурява финансово, цял ден е напред-назад, отдаден е на работата си
преди ми беше и на мен много мъчно, че не сме близки, че ставаме все по-чужди, но сега ми става все по-безразлично...

[FuCKkK13]

19 не би трябвало да се държи с теб така.. а ти опитвала ли си да говориш с него за държанието му към теб ? на 19 години не си малко дете... изнеси се,намери си работа и така,просто не вярвам с разговори да стане,приеми,че просто отношенията ви са такива и така..
аз пък с баща ми се разбирам ( въпреки,че съм отнасяла от него точно 3 шамара,които винаги ще помня)
по-скоро аз не съм човек,който споделя с родителите си... като съм била някъде им разказвам,от училище им казвам някой неща,излизам с тях и кучето понякога и така... честно казано сме г/д. добре в отношенията,но аз просто не съм човек,който да приема родителите си едно към едно с приятелите.. нещо в мен ми показва,че това са родители и някак си не мога с тях да говоря така както с приятеля ми примерно .. а има хора,които са постоянно с родителите си - аз такива отношения не ги разбирам,не че са лоши ама човек трябва да разграничава приятели и родители.. не може да си 90% от времето си с родителите си - това също не е мн хубаво
от време на време имам спречквания с майка ми,но аз съм се постарала отдавна да и покажа,че не съм на 10 и че мисля като голям човек и в повечето случаи като се опита да ми вика и казвам точно 1 изречение и спира... бтв. майка ми имаше период в който постоянно беше в конфликт с мен - без причина,прибира се изнервена и си го изкарва на мен,тогава пробвах да не и говоря.. ей така тя си вика-аз мълча,еми бързо и омръзна - можеш да пробваш ...

[Paris_98]

Аз също не се разбирам много с баща си, а ми се иска да не е така. Аз все пак сам по-малка на 14 съм и на тази възраст ми е много тежко. Ние не прекарваме изобщо време с него, а и не ми е приятно с него. Той говори лошо за всички от семейството ни и на мен не ми е приятно да го слушам (за майка си, за брат си). Когато ходим на море той само стои в хотелската стая, а на мен ми се иска да се забавлявам с него. Добре, че с майка ми се разбираме добре. Аз не си спомням да ме е удрял, но една вечер когато беше пиян каза, че не иска да съм му дъщеря вече и аз от тогава насам дори не се опитвам да се сближа с него. Много злоба съм натрупала срещу него и не знам как ще се оправят отношенията ни.

[Бащицата]

Като почнете с това "намери си работа и се изнасяй", все едно е толкова лесно. И като си намери работа за 400 кинта, кое по-напред? Квартирата, храната, университета или?

[kotetuuu]

Олее много гадно е това :( с бащами добре се разбираме даже много лигавщини и майтапи винаги като сме заедно, води ме когато е почивка на кино, зимата на кънки, на риба също когато ходи с приятелите му ме е взимал. Не мога да си представя да се даржим така че все едно не ми е баща а някакъв чичко от улицата все едно, непознат :( Не знам какво да ти кажа, но пък ти си мн по-голяма от мен и до сега щом сте били така... не знам :( Но според мен както по-нагоре казаха, би трябвало той да се е постарал до сега да не е така, а ето до къде сте стигнали, наистина не знам какво да ти кажа.

[baby_baby]

Ние с баща ми се разбираме много добре е по някои път се караме де то неможе и без това но за дребни работи след 5 мин всичко си ни е ок но никога не ми е посягал не ме е бил даже и като бях малка

[PeaceOfMe]

Едва ли момичето го интересува вашите отношения с бащите ви. Можеш да пробваш да общуваш повече с него, да му споделяш някой дреболии, например като си купиш нова дреха или подобно, моя баща много се радва така. Също така да се поинтересуваш от неговите интереси. Поне докато живеете заедно ще се наложи да го изтърпиш. :)

[_Precious_]

С баща ми сме не знам.. като приятели . Няма тема по която да не можем да разговаряме. Строгичък е смисъл трябва все пак,бащите са малко по-строги принципно. Все пак той трябва да ти покаже,че както е строг така е и добър,но той не знам..Може да го мъчи някакъв проблем,страх,че ще загуби? И моя реагираше на приятеля ми кофти ама свикнаха заедно.не знам каква е точната причина,но не се отдръпвай намери истинската му същност !