998877
08-26-2013, 18:22
Първо, може би само факта, че търся мнение от тотално непознати хора показва в каква безизходица съм. Не съм малка и недорасла и ще се радвам, ако получа добри съвети.
Много дълго време (4 години) имах приятел. Нещата бяха много сериозни, но наскоро се наложи той да замине за неопределен период от време в чужбина. Говорихме дълго и решихме като се прибере да решим как да продължат отношенията ни. Засега оставихме всичко на никакво ниво.
Започнах съвсем невинно да поддържам връзка с друго момче. Още първият път щом се видях с него му разказах как стоят нещата с моя бивш приятел и той ги прие нормално. Продължихме да се виждаме и всичко беше много хубаво, но аз се държах изключително дръпнато на моменти. Това, че съм била толкова много време с някой ме караше да се страхувам много от това да бъда с някой друг. Бях много лоша и заядлива и постоянно му намеквах с действия, че аз рано или късно отново ще се събера с бившия ми.
В един момент на него явно му омръзна от потайности и несигурност и ми каза, че иска да приключим. Както почти всички момичета започнах да обсъждам и анализирам отношенията ни и осъзнах колко зле съм се държала с човек, който наистина харесвам. Звъннах му още веднага и говорихме много дълго време за нас, но извиненията ми бяха позакъснели. Той ми спомена, че щом е решил нещо, няма връщане назад. Като повечето хора, аз осъзнах стойността на нещо, когато го загубих.
Какво ще ме посъветвате да направя? Не искам да изглеждам жалка и смешна с постоянни търсения и смси. Уважавам решението му да не бъде с мен и го приемам с достойнство. Що-годе съм пораснала и желая някакъв разнежващ жест, с който да му покажа какво значи за мен, може би единствено така ще му покажа мн неща
Много дълго време (4 години) имах приятел. Нещата бяха много сериозни, но наскоро се наложи той да замине за неопределен период от време в чужбина. Говорихме дълго и решихме като се прибере да решим как да продължат отношенията ни. Засега оставихме всичко на никакво ниво.
Започнах съвсем невинно да поддържам връзка с друго момче. Още първият път щом се видях с него му разказах как стоят нещата с моя бивш приятел и той ги прие нормално. Продължихме да се виждаме и всичко беше много хубаво, но аз се държах изключително дръпнато на моменти. Това, че съм била толкова много време с някой ме караше да се страхувам много от това да бъда с някой друг. Бях много лоша и заядлива и постоянно му намеквах с действия, че аз рано или късно отново ще се събера с бившия ми.
В един момент на него явно му омръзна от потайности и несигурност и ми каза, че иска да приключим. Както почти всички момичета започнах да обсъждам и анализирам отношенията ни и осъзнах колко зле съм се държала с човек, който наистина харесвам. Звъннах му още веднага и говорихме много дълго време за нас, но извиненията ми бяха позакъснели. Той ми спомена, че щом е решил нещо, няма връщане назад. Като повечето хора, аз осъзнах стойността на нещо, когато го загубих.
Какво ще ме посъветвате да направя? Не искам да изглеждам жалка и смешна с постоянни търсения и смси. Уважавам решението му да не бъде с мен и го приемам с достойнство. Що-годе съм пораснала и желая някакъв разнежващ жест, с който да му покажа какво значи за мен, може би единствено така ще му покажа мн неща