SheBites
08-27-2013, 06:50
Здравейте,
С приятеля ми сме от година и нещо заедно и се разбираме доста добре.Но много пъти сме се карали за дреболии от един и същи тип и почти винаги стигаме до раздяла (до след няколко часа).И въпреки това с времето тази тема започва много да тежи, той уж се съгласява с моето виждане на нещата, но след няколко месеца ме изкарва, че го ограничавам и той мисли по друг начин.А в същото време, ако приема неговия начин на мислене и държание той ще сдуха и виждам, че и него не го кефи реално, но не го осъзнава, докато не му се случи и на думи винаги и много ларж и аз все съм крива и т.н.
Ще ви дам един пример за скорошно скарване, което дори не беше свързано с нас, но пак ме изкара, че се впрягам много, но приятелките ми са на моето мнение, че е нормално, ако имам принципи да не ме кефят такива неща, защото са грозни.
За моят приятел е нормално, когато баща му каже на майка му "отивам по курви", въпреки че вижда, че на нея не й е приятно и не го приема на шега и следват кавги.След време ми го казва на мен и се скарваме, защото смята, че това е смешно и съм нямала чувство за хумор...А според мен просто е грозно и неуважитално? Преди време се карахме, защото ми викаше пикло, гъз и въобще никакво отношение към момичетата нямаше..След супер много месеци разбра, че не е прав и не съм му някаква приятелка да си говорим така, а все пак момиче, с което иска да бъде и в началото ме е свалял и няма как да ме впечатли с такова отношение..
Онзи ден колегата му, който има две деца и е женен казва пред 3 годишното си дете "Айде да ходим да гледаме новите колежки как са" ...а другото му дете - на 6-7 го пита "Тате, защо казваш на всички момичета по улицата миличка?"
Изказах си мнението, че е грозно пред дете, защото те попиват като гъби, но отново аз нямах чувство за хумор..
Знам, че в днешно време морала и ценностите, както и уважението между хората почти ги няма..Но аз се гордея с това, че няма да го поставя него в такава ситуация и да разправям пред приятелките си как днеска съм видяла еб* ти пича..и да се държа все едно моя ми е по между другото..И колкото и малки да изглеждат тези неща, всъщност не са..Защото ако не можеш да накараш една жена да се чувства уважавана, вместо унижавана (дори уж на шега), то няма как да я накараш да се чувства обичана..
Имам самочувствието на момиче, което изглежда добре, умно е, занимавам се с различни неща, имам цели и амбиции ..и наистина смятам, че заслужавам момче, което да показва, че го оценява, както аз правя спрямо него.Защото съм имала ситуации, в които неговите собствени приятели се опитват да го дразнят като ми се лепят, искат да ме гушкат и т.н. и се подхилкват злобно, той едвам се сдържа да не ги удари, то му личи, но се държи на положение и нищо не казва.. и аз съм ги отрязвала тях, за да покажа уважение и да не му се смеят (дори на шега) за това, че гаджето му им обръща внимание и им връзва на всичко..Знам, че изглеждат супер малки неща, но малките неща правят живота истински : )
За себе си се чувствам права и приятелите ми ме подкрепят, но все пак са ми приятели и..искам да чуя и мнението на хора, които нямат нищо общо, защото не съм такава, че да си мисля "винаги аз съм права, а другите са криви" и се опитвам да видя и другата гледна точка..Ще съм ви много благодарна, ако ми помогнете : )
С приятеля ми сме от година и нещо заедно и се разбираме доста добре.Но много пъти сме се карали за дреболии от един и същи тип и почти винаги стигаме до раздяла (до след няколко часа).И въпреки това с времето тази тема започва много да тежи, той уж се съгласява с моето виждане на нещата, но след няколко месеца ме изкарва, че го ограничавам и той мисли по друг начин.А в същото време, ако приема неговия начин на мислене и държание той ще сдуха и виждам, че и него не го кефи реално, но не го осъзнава, докато не му се случи и на думи винаги и много ларж и аз все съм крива и т.н.
Ще ви дам един пример за скорошно скарване, което дори не беше свързано с нас, но пак ме изкара, че се впрягам много, но приятелките ми са на моето мнение, че е нормално, ако имам принципи да не ме кефят такива неща, защото са грозни.
За моят приятел е нормално, когато баща му каже на майка му "отивам по курви", въпреки че вижда, че на нея не й е приятно и не го приема на шега и следват кавги.След време ми го казва на мен и се скарваме, защото смята, че това е смешно и съм нямала чувство за хумор...А според мен просто е грозно и неуважитално? Преди време се карахме, защото ми викаше пикло, гъз и въобще никакво отношение към момичетата нямаше..След супер много месеци разбра, че не е прав и не съм му някаква приятелка да си говорим така, а все пак момиче, с което иска да бъде и в началото ме е свалял и няма как да ме впечатли с такова отношение..
Онзи ден колегата му, който има две деца и е женен казва пред 3 годишното си дете "Айде да ходим да гледаме новите колежки как са" ...а другото му дете - на 6-7 го пита "Тате, защо казваш на всички момичета по улицата миличка?"
Изказах си мнението, че е грозно пред дете, защото те попиват като гъби, но отново аз нямах чувство за хумор..
Знам, че в днешно време морала и ценностите, както и уважението между хората почти ги няма..Но аз се гордея с това, че няма да го поставя него в такава ситуация и да разправям пред приятелките си как днеска съм видяла еб* ти пича..и да се държа все едно моя ми е по между другото..И колкото и малки да изглеждат тези неща, всъщност не са..Защото ако не можеш да накараш една жена да се чувства уважавана, вместо унижавана (дори уж на шега), то няма как да я накараш да се чувства обичана..
Имам самочувствието на момиче, което изглежда добре, умно е, занимавам се с различни неща, имам цели и амбиции ..и наистина смятам, че заслужавам момче, което да показва, че го оценява, както аз правя спрямо него.Защото съм имала ситуации, в които неговите собствени приятели се опитват да го дразнят като ми се лепят, искат да ме гушкат и т.н. и се подхилкват злобно, той едвам се сдържа да не ги удари, то му личи, но се държи на положение и нищо не казва.. и аз съм ги отрязвала тях, за да покажа уважение и да не му се смеят (дори на шега) за това, че гаджето му им обръща внимание и им връзва на всичко..Знам, че изглеждат супер малки неща, но малките неща правят живота истински : )
За себе си се чувствам права и приятелите ми ме подкрепят, но все пак са ми приятели и..искам да чуя и мнението на хора, които нямат нищо общо, защото не съм такава, че да си мисля "винаги аз съм права, а другите са криви" и се опитвам да видя и другата гледна точка..Ще съм ви много благодарна, ако ми помогнете : )