FuckinAwesome
08-29-2013, 23:40
Здравейте, съфорумници.
Реших да направя тази тема, за да споделя моята история. Предполагам, че ще се получи дълго, ако на някой не му се чете, просто нека затвори страницата/подпрозореца.
А ето я и нея:
Казвам се Константин. Майка ми е болна от рак, НИКОЙ от приятелите ми не знае, просто защото почти всеки срещнат е предател и си показва зъбките, когато реши, че няма изгода от теб. Имах куче, то бе убито най-безсърдечно от един мой, така наречен "приятел". С моята приятелка вече сме заедно 9 месеца. 9 наистина прекрасни, красиви и щастливи месеца. Запознахме се на 18 ноември 2012г. в едно кафене....и то по най-случайния начин. От по-малък мразех това кафе, защото имах доста лоши спомени, но с моята компания решихме да отидем на това кафе - просто, за да поиграем билярд. Там се запознах с нея. Очите и сияеха, косите и бяха дълги и къдрави. Не беше най-слабото момиче на света, да леко пълна беше, но не ми пукаше. Тя ме плени. С нея беше една моя много близка приятелка, покрай която се запознахме. Само като я погледнах в очите и си казах "това е момичето за мен" - не знам защо, не знам как, но от момента, в който се запознахме аз исках да я опозная все повече и повече. На същата вечер писах на моята близка приятелка и я помолих да даде fb/skype, на това момиче, с което се запознахме по-рано. Веднага и пратих покана за приятелство. В началото едвам я засичах, буквално се бях зомбирал по едно време, седях направо по цял ден на компютъра, само за да я засека на линия.
Накрая тя ме прие и аз веднага и писах. Нямаше отговор :( После и тя прописа, писахме си няколко дни и ... на 23-ти срещу 24-ти вечерта се случи това, което аз толкова исках ... излязохме само двамата, разходихме се, бяхме на кафе и седнахме на една пейка. Там тя ме целуна за първи път..Ако мога да опиша това, което изпитах тогава, просто няма да ми стигнат хиляди думи. Тя ухаеше невероятно, имаше толкова меки и топли устни...след което разбрах, че дори още не бе спала с момче (за протокола, тя не е имала нищо общо с никое момче, аз съм и първият - в целувки, прегръдки и т.н.)
На Бъдни вечер срещу коледа - направихме 1 месец. Съдбоносна дата, или не, това за нас беше знак от Бог.
На Нова година бяхме с приятели, после отидохме само двамата на хотел. Там аз за първи път гледах с удоволствие латино-американски сапунки (Аурора), но ... беше ми приятно. Двамата голи, никой не ни звъни - просто перфектно! Не, тогава не спахме за първи път. Ние отидохме там, само защото искахме да сме само двамата. Аз предварително и бях направил изненада с огромен букет, свещи и шоколадови бонбони (любимите и LINDOR). При тази изненада, тя буквално се разплака, никой не беше правил никакъв жест за нея, камоли такъв (нейни думи).
10 януари - един от най-гадните дни в живота ми. Разделихме се за кратко, тя ми каза, че нищо няма да е същото след тази дата и наистина не е - по-щастливи сме. Заради връзката ми с нея последваха множество телефонни заплахи, боеве (налитаха ми по 5 човека, но може би опита ми в кик бокс-а [4 години и половина] си оказа думата. Около 10 пъти ми налитаха различни хора, но аз някак си се справях. Почнах и метален бокс да нося, от къде да знам, дали следващия път ще ми налетат 6,8 или 10 човека?! Заплашваха ме, следяха ме, но хич не ми пукаше. Исках да съм с нея (и все още искам) и нищо няма да ме спре да съм с нея. На 1 февруари аз и подарих телефон, заедно със сим карта. Исках да си говорим с нея неограничено, понеже ние харчехме по около 4000 минути на месец (2000 мои, 2000 нейни). В нейната карта има и неограничени смс-и към мен, така че да си пишем колкото и когато си поискаме (аз имам 2000 и даже съм ги изхарчвал с нея). На 8 март го направихме за 1 път - не знам, съдба ли беше това, но точно на връх 8 март тя стана истинска жена. От тогава почнахме редовно да го правим, но както винаги аз ще имам проблем - моя приятел като види кондом и спада със скоростта на котка, бягаща от куче. На няколко пъти ми се е случвало да свършвам МАЛКО в нея, но до сегашния момент няма нищо (ние си го правим без презерватив). Двамата завършвахме тази година - на бала направихме половин година. Съдба или не, ние го считаме, че си е съдба. Тя е в друго училище, аз също - но бяхме с колата на родителите ми (не ме е срам да си призная, че нямам кола, да, не е и от най-гъзарските, но си я обичам и нея - Toyota Auris). Бяхме на моя, на нейния, на моя, на нейния бал (от моето училище до нейното, от нейното до моето и така). Беше голяма главоблъсканица, баща ми караше, защото аз исках да съм си спокоен и да си пия, без да се притеснявам после (ако има някакви последствия и не дай си боже стане нещо). Пушех си, пиех си, беше си як купон. Най-якото беше, че карах баща ми да бип-ка с клаксона и по едно време спря.Аз му казах:
-Айде, айде, бипкай, не спирай.
А той ми отговори:
-Е какво да бипкам, на мене ми омръзна, схвана ми се ръката :D
После отидохме в нейния ресторант. Макар моят куверт да беше почти 100 лв, аз отидох на нейния ресторант, само и единствено, за да сме заедно. Танцувахме, смеехме се, веселяхме се. Купих и букет рози от една бабичка с количка (за 3 рози ме издруса 30 кинта, тия рози сигурно бяха от злато, но на мен не ми пукаше). Направихме си кефа, после отидохме на дискотека. Като изтрезнях (аз не пих много) отидохме с колата на Банско за 3 дни. После предстояха изпити, от които тя ... остана разочарована. Не я бяха приели това, което иска, а заради нея и аз не отидох да уча. Може би ще си кажете, че това е тъпо, но съм готов една година или две да работя като вол, но да съм с нея. Много я обичам. После отидохме на море на Несебър. 10 от най-прекрасните дни в живота ми! Беше наистина незабравимо. Отидохме в моя роден град (където живеят родителите ми, аз живея попринцип в друг град). Там спахме при баба ми, но стана голяма каша ... дядо ми е болен от куп работи (на 94 години е, жив и здрав да е) и се развика "Кои са тия тука, изгони ги, чужди хора не искам да ми спят в къщата" - моята приятелка от там се разплака, а и на мен ми стана гадно, все пак ми е дядо, но болестта в случая го оправдава. Прибрахме се и сега сме постоянно заедно. Караме се, сдобряваме се. Заради нея отказах цигарите, само и единствено защото тя ме помоли, не заради моето здраве. Аз и казах, че нейното мнение е най-важното за мен и то си е така, щом на нея не и е приятно да пуша, няма. Не се водя по нея, тя не ме командва, просто аз реших това. Сега към днешна дата работя на две места, искам да си купя собствена кола, която ще е купена със мои, собствени пари, а не с пари от мама и тати (както се казва). Мразя да получавам нещата на готово. Искам сам да си я купя, не е недостижима цел, но..
Това е моята история в горе долу съкратен вариант. Описах само по-важните събития, другите, не че са маловажни, просто предполагам не са за тук.
Надявам се тази тема да ви е била интересна, ако искате можете да оставите по едно коментарче. :)
Реших да направя тази тема, за да споделя моята история. Предполагам, че ще се получи дълго, ако на някой не му се чете, просто нека затвори страницата/подпрозореца.
А ето я и нея:
Казвам се Константин. Майка ми е болна от рак, НИКОЙ от приятелите ми не знае, просто защото почти всеки срещнат е предател и си показва зъбките, когато реши, че няма изгода от теб. Имах куче, то бе убито най-безсърдечно от един мой, така наречен "приятел". С моята приятелка вече сме заедно 9 месеца. 9 наистина прекрасни, красиви и щастливи месеца. Запознахме се на 18 ноември 2012г. в едно кафене....и то по най-случайния начин. От по-малък мразех това кафе, защото имах доста лоши спомени, но с моята компания решихме да отидем на това кафе - просто, за да поиграем билярд. Там се запознах с нея. Очите и сияеха, косите и бяха дълги и къдрави. Не беше най-слабото момиче на света, да леко пълна беше, но не ми пукаше. Тя ме плени. С нея беше една моя много близка приятелка, покрай която се запознахме. Само като я погледнах в очите и си казах "това е момичето за мен" - не знам защо, не знам как, но от момента, в който се запознахме аз исках да я опозная все повече и повече. На същата вечер писах на моята близка приятелка и я помолих да даде fb/skype, на това момиче, с което се запознахме по-рано. Веднага и пратих покана за приятелство. В началото едвам я засичах, буквално се бях зомбирал по едно време, седях направо по цял ден на компютъра, само за да я засека на линия.
Накрая тя ме прие и аз веднага и писах. Нямаше отговор :( После и тя прописа, писахме си няколко дни и ... на 23-ти срещу 24-ти вечерта се случи това, което аз толкова исках ... излязохме само двамата, разходихме се, бяхме на кафе и седнахме на една пейка. Там тя ме целуна за първи път..Ако мога да опиша това, което изпитах тогава, просто няма да ми стигнат хиляди думи. Тя ухаеше невероятно, имаше толкова меки и топли устни...след което разбрах, че дори още не бе спала с момче (за протокола, тя не е имала нищо общо с никое момче, аз съм и първият - в целувки, прегръдки и т.н.)
На Бъдни вечер срещу коледа - направихме 1 месец. Съдбоносна дата, или не, това за нас беше знак от Бог.
На Нова година бяхме с приятели, после отидохме само двамата на хотел. Там аз за първи път гледах с удоволствие латино-американски сапунки (Аурора), но ... беше ми приятно. Двамата голи, никой не ни звъни - просто перфектно! Не, тогава не спахме за първи път. Ние отидохме там, само защото искахме да сме само двамата. Аз предварително и бях направил изненада с огромен букет, свещи и шоколадови бонбони (любимите и LINDOR). При тази изненада, тя буквално се разплака, никой не беше правил никакъв жест за нея, камоли такъв (нейни думи).
10 януари - един от най-гадните дни в живота ми. Разделихме се за кратко, тя ми каза, че нищо няма да е същото след тази дата и наистина не е - по-щастливи сме. Заради връзката ми с нея последваха множество телефонни заплахи, боеве (налитаха ми по 5 човека, но може би опита ми в кик бокс-а [4 години и половина] си оказа думата. Около 10 пъти ми налитаха различни хора, но аз някак си се справях. Почнах и метален бокс да нося, от къде да знам, дали следващия път ще ми налетат 6,8 или 10 човека?! Заплашваха ме, следяха ме, но хич не ми пукаше. Исках да съм с нея (и все още искам) и нищо няма да ме спре да съм с нея. На 1 февруари аз и подарих телефон, заедно със сим карта. Исках да си говорим с нея неограничено, понеже ние харчехме по около 4000 минути на месец (2000 мои, 2000 нейни). В нейната карта има и неограничени смс-и към мен, така че да си пишем колкото и когато си поискаме (аз имам 2000 и даже съм ги изхарчвал с нея). На 8 март го направихме за 1 път - не знам, съдба ли беше това, но точно на връх 8 март тя стана истинска жена. От тогава почнахме редовно да го правим, но както винаги аз ще имам проблем - моя приятел като види кондом и спада със скоростта на котка, бягаща от куче. На няколко пъти ми се е случвало да свършвам МАЛКО в нея, но до сегашния момент няма нищо (ние си го правим без презерватив). Двамата завършвахме тази година - на бала направихме половин година. Съдба или не, ние го считаме, че си е съдба. Тя е в друго училище, аз също - но бяхме с колата на родителите ми (не ме е срам да си призная, че нямам кола, да, не е и от най-гъзарските, но си я обичам и нея - Toyota Auris). Бяхме на моя, на нейния, на моя, на нейния бал (от моето училище до нейното, от нейното до моето и така). Беше голяма главоблъсканица, баща ми караше, защото аз исках да съм си спокоен и да си пия, без да се притеснявам после (ако има някакви последствия и не дай си боже стане нещо). Пушех си, пиех си, беше си як купон. Най-якото беше, че карах баща ми да бип-ка с клаксона и по едно време спря.Аз му казах:
-Айде, айде, бипкай, не спирай.
А той ми отговори:
-Е какво да бипкам, на мене ми омръзна, схвана ми се ръката :D
После отидохме в нейния ресторант. Макар моят куверт да беше почти 100 лв, аз отидох на нейния ресторант, само и единствено, за да сме заедно. Танцувахме, смеехме се, веселяхме се. Купих и букет рози от една бабичка с количка (за 3 рози ме издруса 30 кинта, тия рози сигурно бяха от злато, но на мен не ми пукаше). Направихме си кефа, после отидохме на дискотека. Като изтрезнях (аз не пих много) отидохме с колата на Банско за 3 дни. После предстояха изпити, от които тя ... остана разочарована. Не я бяха приели това, което иска, а заради нея и аз не отидох да уча. Може би ще си кажете, че това е тъпо, но съм готов една година или две да работя като вол, но да съм с нея. Много я обичам. После отидохме на море на Несебър. 10 от най-прекрасните дни в живота ми! Беше наистина незабравимо. Отидохме в моя роден град (където живеят родителите ми, аз живея попринцип в друг град). Там спахме при баба ми, но стана голяма каша ... дядо ми е болен от куп работи (на 94 години е, жив и здрав да е) и се развика "Кои са тия тука, изгони ги, чужди хора не искам да ми спят в къщата" - моята приятелка от там се разплака, а и на мен ми стана гадно, все пак ми е дядо, но болестта в случая го оправдава. Прибрахме се и сега сме постоянно заедно. Караме се, сдобряваме се. Заради нея отказах цигарите, само и единствено защото тя ме помоли, не заради моето здраве. Аз и казах, че нейното мнение е най-важното за мен и то си е така, щом на нея не и е приятно да пуша, няма. Не се водя по нея, тя не ме командва, просто аз реших това. Сега към днешна дата работя на две места, искам да си купя собствена кола, която ще е купена със мои, собствени пари, а не с пари от мама и тати (както се казва). Мразя да получавам нещата на готово. Искам сам да си я купя, не е недостижима цел, но..
Това е моята история в горе долу съкратен вариант. Описах само по-важните събития, другите, не че са маловажни, просто предполагам не са за тук.
Надявам се тази тема да ви е била интересна, ако искате можете да оставите по едно коментарче. :)