ElenaMil.94
09-01-2013, 18:58
Ще започна с това, че се казвам Елена и съм от обикновено семейство. Родителите ми не са много богати хора, имат две деца - мен и сестра ми. Двуяйчни близначки сме. Като малки винаги сме били неразделни - играехме заедно, учехме заедно, спортувахме. Деляхме един чин, една класна стая, едни приятелки. Хората се чудеха как не сме еднояйчни. Споделяхме си личните неща. Интересите ни бяха близки - и двете обичахме да танцуваме, слушахме олд скуул рок и еднакво мразехме чалгата. Финансовите затруднения на родителите ни никога не са ни спирали да си купуваме цигари и алкохол. Не бих казала, че го правехме по принуда, но ни харесваше. И нямахме причина да не продължаваме. Бяхме лапета в шести-седми клас, които обичаха да се събират на беседка, защитена от лъчите на жаркото слънце, и да се правят на големи. Детството ни беше безгрижно.
Влязохме в гимназията. Може да се каже, че тогава нещата се промениха. Безгрижното детство отшумя като жизнеността на заболяло от гонорея момиченце. Сякаш от изпита в седми клас ни беше предопределено - аз бях момичето, прието с най-висок бал в паралелката ми, а сестра ми дори не успя да влезе в нея. За радост я приеха по второ желание в съседния клас.
Променихме се. Бях с нея в тежките й моменти, но тя не ми отвръщаше със същото. Нещо повече, държеше се хладно с мен - като с лицемер и егоист. Аз страдах от това. Никой не правеше на въпрос темата с оценките - аз винаги съм имала по-високи от нейните, но тя сама започна да си насажда комплекси. Рядко се карахме, но и това зачести. Тя винаги ме наричаше "зубърка" и ме замеряше с нещо. После се сдобрявахме и всичко беше както обикновено.
Дойде зимата на осми клас. Знаете как е - заснежени улици, малко пешеходци навън, хората се крият по кафенетата, а в тях звучи чалга. Аз ги избягвах по ред причини - имахме много домашни, не харесвах поп-фолка ("презирах" е най-точната дума), а най-добрите ми приятели нямаха навика да излизат навън, особено в студените месеци. Ходех на кръжоци, бях погълната от тях. Това беше една от причините да сведа контактите си с Петя (сестра ми) до минимум.
Беше ми дошъл акълът, спрях да развалям здравето си с тютюн и спирт. Петя направи точно обратното. Не знам как да ви го кажа - събра се с лоши хора или беше заради самата нея - но пропускаше цели дни в училище и си намираше извинителни бележки. Аз знаех къде ходи.
Веднъж попаднах на отворения й скайп, където тя водеше разговор с най-добрата си приятелка от новия клас Мария. Не успях да прочета много, тъй като тя влезе и ми се развика, но видях нещо за джойнтове, които щели да пушат.
Уплаших се за нея, беше станала тревоман. До края на учебната година често се връщаше вкъщи напушена и усмихната до уши. Пиеше алкохол след това и резултатът беше потресаващ. Едва я прикривах от нашите. Защо го правех - не знам. Може би, защото ми беше сестра. Вече не бяхме както преди, но се чувствах длъжна да й помагам и да я изведа от дупката, в която беше попаднала.
Не успях. Май бях твърде погълната от моето ежедневие - вкъщи, в училище, танци, гаджета...
Изминаха четири години.
Приета съм студентка. Успях - моето семейство малко от малко се позамогна, върна заемите си и с Петя получавахме по-големи джобни, но най-важното - можехме да си позволим да уча в университет. И да... сестра ми. Тя повтори веднъж девети, а сега й предстои да повтори единайсти клас. Но това не беше най-лошото. По-лошото е, че тя беше станала друг човек. Като обладан от демон енорийски свещеник, като сатанист в секта на Исус.
Неведнъж се опитвахме да й помогнем - нямаше как да я пратим на професионален психолог, но са й били изписвани антидепресанти за месеци напред. Нищо не помагаше, а знаех, че повече от месец е била на хероин. Плачех буквално за нея. Какво ли не опитвах - всичките й приятелки бяха пропаднали и затова правех опити да ги прогоня от нея. Поне в това не се провалих. Те я изоставиха, навярно им омръзна. Провалиха един живот, съсипаха момиче. Убиха детското и невинното в нея. Ако щете, съсипаха дори и тялото й - неин навик стана да се реже с бръснарски ножчета по ръцете. Казваше, че животът е ад, че всички трябва да умрем.
И както в приказките става, в такъв момент се появява принц на бял кон, по когото момичето хлътва. Той й дава сърцето си, а тя - девствеността си (за жалост Петя я изгуби в седми клас), след което заживяват далеч от всякакви пороци и нечистотии в дворец.
Но не.
Тя беше като жигосана от любовта. Няколко нещастни влюбвания и общо около година кошмар - момче, което я биеше и после заплашваше всички ни.
Мислех, че всичко е загубено. Мислех, че нищо не може да й помогне. Тя ме мразеше - за нея бях една "гад", която трябва да бъде накарана да почувства болка. Сестра ми мислеше, че е открила смисъла на живота.
Дойде юли. Един щастлив ден заварих у нас Петя с най-добрия ми приятел в девети клас - Зарин. Бях си на село една седмица, затова беше неочаквана гледка. Много им се зарадвах. Сестричката ми не изглеждаше както обикновено. Грееше от щастие. Не беше нужно да ми казва, когато той си тръгна, че нещата с него вървят добре и тя е влюбена. Зарин може би беше нейният шанс тя да се върне към нормалното и да спре да води опасен и нещастен живот.
Не знам какво почувствах в онзи момент. Може би радост, може би умиление, а може би завист. Още изпитвах чувства към Зарин и те не ми даваха покой. "Благополучието на сестра ми е по-важно от всичко друго" - отсичах аз и не давах воля на емоциите си.
Мина над месец, откакто бяха тръгнали. Дали мога да обясня какво беше станало с Петя? Не мога. Беше силата на истинската любов, която я завладя отвътре и подхвърли из сияйните лъчи на позитивизма. Вече броеше двайсти ден без цигари, а алкохол не беше пипвала от една седмица. Зарин беше най-хубавото, което можеше да й се случи. Какво повече да иска човек? Тя щеше да направи всичко, за да стане по-добра. Виждах как заляга над учебниците, които й бяха трудни за разбиране, но беше ясно, че има ли желание - има и резултат. Междувременно нашите ставаха все по-апатични към обстановката вкъщи. Баща ми се пропи.
Стана ни практика да се разхождаме тримата - аз, Зарин и Петя. Чувствах се излишна, но исках да знам какви ги върши. Много се притеснявах за сестричката си и не желаех да се връща към старите си навици.
Точно преди осем дни се случи най-лошото. Тримата отидохме на село в петък с идеята да си прекараме страхотен уикенд. А и баба беше на лечение на крака, затова не беше зле някой да наглежда къщата.
Петък мина добре - без пиянски изцепки, без нищо. Гледахме филм и заспахме.
На сутринта Зарин /не знам как/ беше наместил глава в скута ми. Усетих, че мърда, затова погледнах надолу. Той ме усети и веднага затвори очи. Беше зяпал деколтето ми.
През целия ден Зарин ми правеше намеци. Сестричката ми не забелязваше нищо. Обичайната любовна еуфория не я напускаше. Той се държеше по-особено към нея - не мога да кажа, че я отбягваше, но поведението му беше като на разгонен лъв. Не пропускаше да отбележи пред нея самодоволно и горделиво как би чукал еди-коя-си актриса и колко са големи гърдите на неговите приятелки.
Вечерта щяхме да разхождаме кучетата. Аз останах вкъщи, защото някой трябваше да наглежда баницата. Зарин отиде със сестра ми и след половин час го чух да отваря вратата на двора. През прозорчето видях как завързва едното куче.
Нахълта в стаята ми и седна на стола до мен. Аз лежах на леглото на баба и четях един учебник. Попитах го къде е Петя, а той ми отговори, че се е прибрал по-рано и я е оставил да потича с Дани (така се казва другото ни куче, немска овчарка). Възмутих се, че е пуснал гаджето си да се разхожда само из горите до село вечерно време, но не казах нищо.
"А сега" - каза той - "Нека да пристъпим към същинската част". Погледнах го недоумяващо. Зарин беше първата ми голяма ученическа любов, но.. той сериозно ли искаше това от мен? Не можех да си го позволя. Отдръпнах се в леглото си, изгледах го така, сякаш е най-големият престъпник. Но той знаеше, че всъщност го искам. Нямаше как да не забележи погледите, които му хвърлях, нито да забрави миналото.
Целуна ме.
Цялата изтръпнах. Сякаш летях. Може би се бях напушила? Аз нямах приятел и поне в това отношение съвестта ми беше чиста. Но не и пред сестра ми...
Отвърнах на целувката му. Той ми се усмихна.
Правихме секс. Знаех колко откачено и нереално е това, но не можех да спра себе си. Бях толкова луда. След като свърших за втори път, се унесох в нещо като полусън. Зарин беше отгоре, това ми помогна да не заспя.
Кучетата се разлаяха. Сепнахме се и подскочихме. Петя отвори пътната врата, пусна преумореното куче в задния двор и нахлу в стаята. Не очаквахме да стане толкова бързо и затова Зарин беше полугол (тъкмо си слагаше тениската). Тя ни изгледа странно, може би се беше усъмнила в нещо, но каза само "Хайде да ядем". Усмихнах се и й кимнах, сякаш нищо не се беше случило. Точно когато си мислех, че всичко е спасено, тя случайно видя един от използваните презервативи в кошчето за боклук.
Това беше краят на всичко хубаво.
Не е нужно да споменавам това, което последва, ще кажа само, че сестра ми взе колата на Зарин и тръгна към града (тя няма шофьорска книжка).
Умрях от притеснение... Аз ли съм виновната? Какво трябваше да направя, да сдържа чувствата си ли? Да стана робот може би?
Доколкото разбрах от чутото, Петя се е преместила да живее при една от старите си приятелки. Пълнолетна е и няма кой да й забрани.
Просто не искам да си мисля какво прави тя. Ходих веднъж до тях, чуках на вратата, плаках, но никой не ми отвори.
Срам ме е да кажа на нашите. Що се отнася до тях, те дори не знаят, че правя секс. Баща ми и в момента е пиян, а мама е у приятелка.
Скъсах отношенията си с външния свят. Не съм говорила със Зарин от неделя, а той ми звъни... страх ме е да изключа телефоните си, да не би Петя да ми се обади, не мога да спра да мисля за случилото се, никой освен нас не знае, обичам Зарин, обичам и Петя като сестра и искам тя да е щастлива, какво да правя, за Бога????
Влязохме в гимназията. Може да се каже, че тогава нещата се промениха. Безгрижното детство отшумя като жизнеността на заболяло от гонорея момиченце. Сякаш от изпита в седми клас ни беше предопределено - аз бях момичето, прието с най-висок бал в паралелката ми, а сестра ми дори не успя да влезе в нея. За радост я приеха по второ желание в съседния клас.
Променихме се. Бях с нея в тежките й моменти, но тя не ми отвръщаше със същото. Нещо повече, държеше се хладно с мен - като с лицемер и егоист. Аз страдах от това. Никой не правеше на въпрос темата с оценките - аз винаги съм имала по-високи от нейните, но тя сама започна да си насажда комплекси. Рядко се карахме, но и това зачести. Тя винаги ме наричаше "зубърка" и ме замеряше с нещо. После се сдобрявахме и всичко беше както обикновено.
Дойде зимата на осми клас. Знаете как е - заснежени улици, малко пешеходци навън, хората се крият по кафенетата, а в тях звучи чалга. Аз ги избягвах по ред причини - имахме много домашни, не харесвах поп-фолка ("презирах" е най-точната дума), а най-добрите ми приятели нямаха навика да излизат навън, особено в студените месеци. Ходех на кръжоци, бях погълната от тях. Това беше една от причините да сведа контактите си с Петя (сестра ми) до минимум.
Беше ми дошъл акълът, спрях да развалям здравето си с тютюн и спирт. Петя направи точно обратното. Не знам как да ви го кажа - събра се с лоши хора или беше заради самата нея - но пропускаше цели дни в училище и си намираше извинителни бележки. Аз знаех къде ходи.
Веднъж попаднах на отворения й скайп, където тя водеше разговор с най-добрата си приятелка от новия клас Мария. Не успях да прочета много, тъй като тя влезе и ми се развика, но видях нещо за джойнтове, които щели да пушат.
Уплаших се за нея, беше станала тревоман. До края на учебната година често се връщаше вкъщи напушена и усмихната до уши. Пиеше алкохол след това и резултатът беше потресаващ. Едва я прикривах от нашите. Защо го правех - не знам. Може би, защото ми беше сестра. Вече не бяхме както преди, но се чувствах длъжна да й помагам и да я изведа от дупката, в която беше попаднала.
Не успях. Май бях твърде погълната от моето ежедневие - вкъщи, в училище, танци, гаджета...
Изминаха четири години.
Приета съм студентка. Успях - моето семейство малко от малко се позамогна, върна заемите си и с Петя получавахме по-големи джобни, но най-важното - можехме да си позволим да уча в университет. И да... сестра ми. Тя повтори веднъж девети, а сега й предстои да повтори единайсти клас. Но това не беше най-лошото. По-лошото е, че тя беше станала друг човек. Като обладан от демон енорийски свещеник, като сатанист в секта на Исус.
Неведнъж се опитвахме да й помогнем - нямаше как да я пратим на професионален психолог, но са й били изписвани антидепресанти за месеци напред. Нищо не помагаше, а знаех, че повече от месец е била на хероин. Плачех буквално за нея. Какво ли не опитвах - всичките й приятелки бяха пропаднали и затова правех опити да ги прогоня от нея. Поне в това не се провалих. Те я изоставиха, навярно им омръзна. Провалиха един живот, съсипаха момиче. Убиха детското и невинното в нея. Ако щете, съсипаха дори и тялото й - неин навик стана да се реже с бръснарски ножчета по ръцете. Казваше, че животът е ад, че всички трябва да умрем.
И както в приказките става, в такъв момент се появява принц на бял кон, по когото момичето хлътва. Той й дава сърцето си, а тя - девствеността си (за жалост Петя я изгуби в седми клас), след което заживяват далеч от всякакви пороци и нечистотии в дворец.
Но не.
Тя беше като жигосана от любовта. Няколко нещастни влюбвания и общо около година кошмар - момче, което я биеше и после заплашваше всички ни.
Мислех, че всичко е загубено. Мислех, че нищо не може да й помогне. Тя ме мразеше - за нея бях една "гад", която трябва да бъде накарана да почувства болка. Сестра ми мислеше, че е открила смисъла на живота.
Дойде юли. Един щастлив ден заварих у нас Петя с най-добрия ми приятел в девети клас - Зарин. Бях си на село една седмица, затова беше неочаквана гледка. Много им се зарадвах. Сестричката ми не изглеждаше както обикновено. Грееше от щастие. Не беше нужно да ми казва, когато той си тръгна, че нещата с него вървят добре и тя е влюбена. Зарин може би беше нейният шанс тя да се върне към нормалното и да спре да води опасен и нещастен живот.
Не знам какво почувствах в онзи момент. Може би радост, може би умиление, а може би завист. Още изпитвах чувства към Зарин и те не ми даваха покой. "Благополучието на сестра ми е по-важно от всичко друго" - отсичах аз и не давах воля на емоциите си.
Мина над месец, откакто бяха тръгнали. Дали мога да обясня какво беше станало с Петя? Не мога. Беше силата на истинската любов, която я завладя отвътре и подхвърли из сияйните лъчи на позитивизма. Вече броеше двайсти ден без цигари, а алкохол не беше пипвала от една седмица. Зарин беше най-хубавото, което можеше да й се случи. Какво повече да иска човек? Тя щеше да направи всичко, за да стане по-добра. Виждах как заляга над учебниците, които й бяха трудни за разбиране, но беше ясно, че има ли желание - има и резултат. Междувременно нашите ставаха все по-апатични към обстановката вкъщи. Баща ми се пропи.
Стана ни практика да се разхождаме тримата - аз, Зарин и Петя. Чувствах се излишна, но исках да знам какви ги върши. Много се притеснявах за сестричката си и не желаех да се връща към старите си навици.
Точно преди осем дни се случи най-лошото. Тримата отидохме на село в петък с идеята да си прекараме страхотен уикенд. А и баба беше на лечение на крака, затова не беше зле някой да наглежда къщата.
Петък мина добре - без пиянски изцепки, без нищо. Гледахме филм и заспахме.
На сутринта Зарин /не знам как/ беше наместил глава в скута ми. Усетих, че мърда, затова погледнах надолу. Той ме усети и веднага затвори очи. Беше зяпал деколтето ми.
През целия ден Зарин ми правеше намеци. Сестричката ми не забелязваше нищо. Обичайната любовна еуфория не я напускаше. Той се държеше по-особено към нея - не мога да кажа, че я отбягваше, но поведението му беше като на разгонен лъв. Не пропускаше да отбележи пред нея самодоволно и горделиво как би чукал еди-коя-си актриса и колко са големи гърдите на неговите приятелки.
Вечерта щяхме да разхождаме кучетата. Аз останах вкъщи, защото някой трябваше да наглежда баницата. Зарин отиде със сестра ми и след половин час го чух да отваря вратата на двора. През прозорчето видях как завързва едното куче.
Нахълта в стаята ми и седна на стола до мен. Аз лежах на леглото на баба и четях един учебник. Попитах го къде е Петя, а той ми отговори, че се е прибрал по-рано и я е оставил да потича с Дани (така се казва другото ни куче, немска овчарка). Възмутих се, че е пуснал гаджето си да се разхожда само из горите до село вечерно време, но не казах нищо.
"А сега" - каза той - "Нека да пристъпим към същинската част". Погледнах го недоумяващо. Зарин беше първата ми голяма ученическа любов, но.. той сериозно ли искаше това от мен? Не можех да си го позволя. Отдръпнах се в леглото си, изгледах го така, сякаш е най-големият престъпник. Но той знаеше, че всъщност го искам. Нямаше как да не забележи погледите, които му хвърлях, нито да забрави миналото.
Целуна ме.
Цялата изтръпнах. Сякаш летях. Може би се бях напушила? Аз нямах приятел и поне в това отношение съвестта ми беше чиста. Но не и пред сестра ми...
Отвърнах на целувката му. Той ми се усмихна.
Правихме секс. Знаех колко откачено и нереално е това, но не можех да спра себе си. Бях толкова луда. След като свърших за втори път, се унесох в нещо като полусън. Зарин беше отгоре, това ми помогна да не заспя.
Кучетата се разлаяха. Сепнахме се и подскочихме. Петя отвори пътната врата, пусна преумореното куче в задния двор и нахлу в стаята. Не очаквахме да стане толкова бързо и затова Зарин беше полугол (тъкмо си слагаше тениската). Тя ни изгледа странно, може би се беше усъмнила в нещо, но каза само "Хайде да ядем". Усмихнах се и й кимнах, сякаш нищо не се беше случило. Точно когато си мислех, че всичко е спасено, тя случайно видя един от използваните презервативи в кошчето за боклук.
Това беше краят на всичко хубаво.
Не е нужно да споменавам това, което последва, ще кажа само, че сестра ми взе колата на Зарин и тръгна към града (тя няма шофьорска книжка).
Умрях от притеснение... Аз ли съм виновната? Какво трябваше да направя, да сдържа чувствата си ли? Да стана робот може би?
Доколкото разбрах от чутото, Петя се е преместила да живее при една от старите си приятелки. Пълнолетна е и няма кой да й забрани.
Просто не искам да си мисля какво прави тя. Ходих веднъж до тях, чуках на вратата, плаках, но никой не ми отвори.
Срам ме е да кажа на нашите. Що се отнася до тях, те дори не знаят, че правя секс. Баща ми и в момента е пиян, а мама е у приятелка.
Скъсах отношенията си с външния свят. Не съм говорила със Зарин от неделя, а той ми звъни... страх ме е да изключа телефоните си, да не би Петя да ми се обади, не мога да спра да мисля за случилото се, никой освен нас не знае, обичам Зарин, обичам и Петя като сестра и искам тя да е щастлива, какво да правя, за Бога????