За справянето с конфликтите в семейството..
Значи проблемът е следния:
Винаги съм смятал, че между поколенията може да бъде установено някакво разбирастелство, да се достигне до взаимно съгласие, или просто да не се допускат конфликти, които да нарушат деликатното равновесие между неговите членове. Напоследък обаче(посл. 4 години) все повече се убеждавам в противното. Ние не можем да променим манталитета на преобладаващата част от българското население, дори и на посткумунистическите „рожби”. Родителите ми са най, ама най-добрия пример за необратимите последици, които този отвратителен период е нанесъл върху българското съзнание. Те чудесно се вписват в рамката на традиционното българско селячество. Злободневните тъпизми, с които сме свикнали да боравим, клишетата, които непременно се изнизват от речника ни, веднага щом някой идиот направи поредната си тъпащина, илюзионната „национална гордост” и твърдоглавие, всичко-знаещия и вечно-можещия български дух.. ето тези неща направо ме убиват. Изложен съм ежедневно на тъпоумието и твърдоглавието на моите родители. Веднага щом им подхвърля тема, отнасяща се до житейския успех на някоя звезда, до материалното ми замогване се нахвърлят върху мен, като на мърша. Омръзнало ми е да слушам неспиращите им оплаквания, колко тежък и труден бил животът. „Аз досега трябваше да съм милионер” – тръби баща ми, без да си има и най-малко понятие за работната етика, постоянството и умствената нагласа на тези хора. Да не говорим, че щом постигна нещо, сякаш отвътре нещо го кара да ме атакува по всички възможни начини, целящи да ме унизят и да посочат слабостите на личността ми. Родителите ми са едни прости селяни и нищо повече от това. Знаете ли, че най, ама най-лошото нещо, което човек може да направи в България е да сподели целите и мечтите си. То не са подигравки, интриги, обиди, и така до безкрайност. За разбиране не можем да говорим. Не се опитват да застанат на моето място, да почувстват това, което аз чувствам към тях. Това не е обич, а презрение до н-та степен. Ненавиждам ги за това, което са. За малоумния живот, който са водели. Но, нали това е била крайната цел на комунизма, всички да станат еднакво тъпи. Чувствам се наистина безпомощен срещу оформилата се ситуация. Бих ви помолил за съвет, но предполагам, че и вие нямате отговор . Както и да е, може да споделите историите си и заедно да немерим решение на проблема.
antineutral
09-04-2013, 19:05
Никой и нищо не бива да те спира да следваш мечтите си. Пътищата, по които вървят те няма начин да не са изпълнени със слабости, защото в името на някоя мечта човек работи не само със силните си страни, за да я постигне, а и с недостатъците си и това е напълно нормално. Не прави чест на родителите ти да ти натякват постоянно негативи, независимо от кой строй са възпитани те. Причината най-вероятно не е толкова в общественият ред, в който са живели, а опира и до възпитание, характер и т.н. Комунизмът е бил калпава идея, но и той е научавал една немалка част от хората да работят и мислят в перспектива, защото като всеки един строй, не е бил удобен за всеки. Добре е да помислиш, че и твоето отношение към родителите ти не е най-доброто, и да видиш как може да бъдете по-полезни едни за други в създалата се ситуация. В краен случай, ако наистина няма какво да се направи, гледай да се изнесеш и да си живееш самостоятелно.
Наще се карат по 3 пъти на ден.Затова аз живея в апартамента който даваха под наем на 2-рия етаж а те са 5-тия и не ги слушам постоянно.
Ou7oFmYhEaD
09-08-2013, 12:19
А какво да правим ние, които нямаме 18, живеем в малки градове/няма възможност за работа/ и няма къде да се изнесем? Търпим си лошите родители и това е. Ти ако си голям се постарай да си търсиш реализация и работа, та да не ги гледаш у вас, разбирам напълно положението в което се намираш.