Dying
09-09-2013, 04:18
Здравейте, не е нужно да ми обръщате много внимание, но и малкото няма да е излишно.. :3 ..
Имах, имам нуждата да го напиша някъде, не смятам да изпадам в подробности, знам си положението, и все пак мнение от непознат, не е излишно.. Отново момче... Колко познато, нали?! Момче, дяволски красиво, при това с чуден интелект.. Не съм от хората, които дирят чуждото мнение, но от доста време съм в тази кал, и реших да видим, вие какво ще кажете..
Преди известно време, общи приятели ни запознаха, до преди това бях чувала за него, но нищо, дори е имало липса на интерес.. Няколко часа по-късно с въпросния чаровен се оказахме на едно и също, скучно парти.. Седнахме на една тераса, заговорихме се, спечели вниманието ми.. Имахме, имаме толкова общо.. Във въздуха витаеше онова чувство на игра.. Не исках, да хлътвам, но защо да не играя?!.. Няколко часа по-късно, последва целувка, която доста се опитах да избегна.. Следващите дни, и двамата се правехме, че нищо не е станало.. Но, ето, че пак се озовахме на едно място, в една стая.. тъ, на кратко в следващите няколко дни, доста често се засичахме, и правихме доста сладки неща заедно - да се борим за дистанционното, да се пръскаме с вода, даже се опита да ме хвърли от терасата, знаейки за страха ми от високо, и въпреки, че ме държаше здраво, след като ме беше надвесил през перваза -исках да го убия.. Той беше доста мил.. С времето се сближихме, започнахме да си пишем.. Открихме много общо.. Когато бяхме заедно, света спираше за нас, но и времето летеше твърде бързо.. Започнахме да се привързваме един към друг - това не беше хубаво. Но не се противяхме. Всичко беше, както сега е модерно да се казва "айляк", до един момент. Не знам какво се случи, всъщност разбрах в последствие - той стана студен, отдръпна се, но въпреки това отново дойде заради мен, беше ми обещал.. Сега ще си кажете "Голяма работа, че е дошъл..", да ама беше болен.. дойде на поредното събиране с 39 градуса.. Не стоя много, но не се й отлепи от мен, или аз от него.. чувствах се виновна, но ми харесваше да е там.. Решихме да се разходим, беше доста сладко. В момента, в който се върнахме в заведението, за миг го изгубих от поглед, и ето, че беше изчезнал.. Разбира се, веднага питах къде е, бях притеснена, казаха ми, че си е тръгнал. Живее близко до въпросното място.. Както бяхме на 11см ток, ги свалих и тръгнах след него. Всъщност, тогава идея си нямах къде живее, просто не можех да го оставя да се оправя сам. Не исках да се качвам у тях или нещо подобно, просто исках да съм сигурна, че ще се прибере. Догоних го, малко се сдърпахме от което. Настояваше да се върна, да се забавлявам, но в този момент, само той ми беше в акъла. Той е инат, но и аз съм. Видя, че няма да отстъпя и се примери. Тъ, уверих се, че ще се оправи, и се върнах при останалите. Но имаше нещо различно в него, в отношението му. След време разбрах, че общи познати, са му обяснили, как ще му разбия сърцето, колко кофти човек съм, и как е най-добре за него да стои далеч от мен.. Еми, на приятели си, няма как да не повярва, тоест аз бях бита карта.. Но нещо в мен не можеше да се примери, май явно и в него.. Не след дълго се скарахме, точно заради думите, които са му надумали. Уж си оправихме отношенията, след като аз намерих начина.. След което заминахме за море, той в един курорт, аз в друг.. Той с една компания, аз с друга. И в неговата, е било момиче, което от години му се води слабост. Отново си пишехме. Но, този път бяхме отчуждени. След като се върнахме отново към забързаното ежедневие, съдбата отново започна да ни събира на едно място малко по-малко. Но уви, дойде момента, с последния скандал. Много лъжи и извинения се насъбраха. Казахме си последно Сбогом, само дето далеч, не бе последно.. И пред текста беше, че незнайно защо не можел да ми вярва, а и аз се дразнех на това, че отказваше да му каже, какво са му казали.. И ето, че съдбата още по-усилено реши, че ще ни събира на едно място. Виждали сме се, без да си обелим и дума. До деня, в който реших, че ще правя парти в моя скромен дом. Не очаквах, че той ще е там. Или, още по-малко, че ще ми вдигне телефона, когато му се обадя, бях с приятелки и звъняхме на всички така наречени "приятели". Събрахме се, всичко, окей. Той си се държеше гадно, студено и дръпнато. Аз се правих на луда. Всичко беше добре до момента, в който той не пийна малко повече, то не само той де, но мен ме беше грижа за него. Вървях след него, като след малко дете. Бях му като сянка. Докато това не бе забелязано от една моя приятелка, която беше доста против да се занимавам с него. Тъкмо той реши, че ще си легне, и ме му приготвих всичко, само дето той ме дръпна да легна до него. И тя реши, че й се ходело на бар, просто не искаше да ни оставя насаме. Всички станаха, той също реши. Аз не пия, затова им гледам сеира на всички. От момента, в който прекрачихме прага на входната врата, тя се лепна за него, дори по едно време, разбрах, че и за ръце са се държали. Отидохме до бара, но решихме, че не ни се ходи вече, тоест тя. Вървяха постоянно двамата, нещо си говореха, и когато се върнахме в къщи, тя беше ядосана. На мен. Не ми се занимаваше, казах й да прави каквото иска - не знам какво са си говорили. Но и той беше ядосан. В къщи се разделихме, на две компании. Те бяха постоянно заедно, а той ме гледаше лошо. Но ето, че дойде при мен, дръпна ме на страни и ми каза някой неща, от които мислих, че ще ме заболи, но уви. Нещо от рода на "Ето, гледам те в очите, защото не ме е грижа за теб..", и после нещо от рода на "Да започнем от начало, ще забравим миналото, запознаваме се днес - тук и сега".. Стиснахме си ръцете, той се върна при всички и аз останах на терасата. По-късно вечерта, отново се разделихме на две компании, едните искаха да спят, другите да гледат филм.. Но и двамата не искахме нищо от това, и отидохме на терасата. Заговорихме се, общи приказки. Стояхме един срещу друг. Той запали цигара, и аз след него. Разликата беше, че аз не пуша. Попита ме защо съм запалила, а аз му казах нещо от рода на това, че сега като нямаме нищо общо имам нужда от някой нов вреден навик.. После ми каза, нещо то рода, че щял да ме удари. Никога не ме е било страх от болката. Казах му "Давай", а вместо това той ме погали по лицето.. После пак се сдърпахме, и каза нещо от рода да го оставя да диша, следователно аз станах и се запътих към другите, но той ме хвана за ръката с въпроса какво правя.. За миг, щеше да последва целувка - дръпнах се. Гордо момиче съм. След известно време всички вече бяха легнали, и така се случи, че ние отново бяхме един до друг.. хвана ме за ръка.. и не ме пусна.. На сутринта, когато си тръгваше, отидох да го изправя. Прегърна ме и отново усетих как всичко, върви към целувка, но реших да се измъкна бързо. И ето, че още на следващия ден, той с един приятел дойдоха у нас, уж за малко.. И точно тази вечер, третото лице с нас, ме попита нещо за него. Беше ми омръзнало да крия. Казах си, че не ми е безразличен, но каквото друго имам да му казвам, ще е насаме. Отидохме в другата стая. Седнахме. Целуна ме. Попитах го защо прави всичко. Отговор не получих. Заядох се. Чак тогава, ми каза, че ме е хванал в някакви дребни лъжи, но няма да ми каже какви са, че не ми вярвал, че бил сигурен, че на мен ми е все тая за него. От което, аз му показах нещо, което му доказваше точно обратното, до болка ми пукаше за него. Това може би промени нещата. Заговорихме се и в крайна сметка ми каза нещо от рода на: Когато съм около теб, нищо друго няма значение, и ми е доста трудно да спазвам дистанция или да съм студен. Когато съм далеч е лесно, тогава не те виждам. Тогава нищо не ми пречи, да игнорирам обаждането ти или това, че си писала. И дори в момента, искам той да не е в другата стая. Знаеш, колко ми харесва да си говоря с теб, искам да прекарам максимално много време с теб. Истината е, че не мога да ти вярвам. И не си мисли, че не съм се сещал за теб, ти си в мислите ми, доста често, но не трябва. Аз съм инат и ще се преборя с това..
Това ми стигаше, тогава му обясних, че каквото и да чувствам ще го кажа само не него, а не на хората, за да стигне до него. Това също промени доста нещата. В следващите 10 минути, всичко си беше, като в началото. Само аз и той. Нищо друго нямаше значение. Още помня вкуса на тези целувки. Но момчето от другата стая бе нетърпеливо. В момента, в който се върнахме, моят чаровен, реши, че трябва да си тръгват. Два дни, по-късно беше излязъл с моята приятелка и третото лице от предната вечер. Получих странно обаждане от него, каза ми, че съм глупава. Честно казано, ми бе все тая. Явно го беше яд на мен. От тогава, вече минаха почти 10 дни, не съм го чувала. Но, приятели ми звъняха да излизаме, аз, той и още един, двама с нас..
Мале, моята изповед колко дълга излезе.. Тъ, отново се отплеснах.. Исках да попитам, вие мислите ли, че този край е край, и че той има нещо към мен.. Интересно ми е, тъй като вече претръпнах към всичко. Имам нуждата да чуя, просто чуждо, трето мнение.
Благодаря, на всеки който е отделил от времето си за мен!
Имах, имам нуждата да го напиша някъде, не смятам да изпадам в подробности, знам си положението, и все пак мнение от непознат, не е излишно.. Отново момче... Колко познато, нали?! Момче, дяволски красиво, при това с чуден интелект.. Не съм от хората, които дирят чуждото мнение, но от доста време съм в тази кал, и реших да видим, вие какво ще кажете..
Преди известно време, общи приятели ни запознаха, до преди това бях чувала за него, но нищо, дори е имало липса на интерес.. Няколко часа по-късно с въпросния чаровен се оказахме на едно и също, скучно парти.. Седнахме на една тераса, заговорихме се, спечели вниманието ми.. Имахме, имаме толкова общо.. Във въздуха витаеше онова чувство на игра.. Не исках, да хлътвам, но защо да не играя?!.. Няколко часа по-късно, последва целувка, която доста се опитах да избегна.. Следващите дни, и двамата се правехме, че нищо не е станало.. Но, ето, че пак се озовахме на едно място, в една стая.. тъ, на кратко в следващите няколко дни, доста често се засичахме, и правихме доста сладки неща заедно - да се борим за дистанционното, да се пръскаме с вода, даже се опита да ме хвърли от терасата, знаейки за страха ми от високо, и въпреки, че ме държаше здраво, след като ме беше надвесил през перваза -исках да го убия.. Той беше доста мил.. С времето се сближихме, започнахме да си пишем.. Открихме много общо.. Когато бяхме заедно, света спираше за нас, но и времето летеше твърде бързо.. Започнахме да се привързваме един към друг - това не беше хубаво. Но не се противяхме. Всичко беше, както сега е модерно да се казва "айляк", до един момент. Не знам какво се случи, всъщност разбрах в последствие - той стана студен, отдръпна се, но въпреки това отново дойде заради мен, беше ми обещал.. Сега ще си кажете "Голяма работа, че е дошъл..", да ама беше болен.. дойде на поредното събиране с 39 градуса.. Не стоя много, но не се й отлепи от мен, или аз от него.. чувствах се виновна, но ми харесваше да е там.. Решихме да се разходим, беше доста сладко. В момента, в който се върнахме в заведението, за миг го изгубих от поглед, и ето, че беше изчезнал.. Разбира се, веднага питах къде е, бях притеснена, казаха ми, че си е тръгнал. Живее близко до въпросното място.. Както бяхме на 11см ток, ги свалих и тръгнах след него. Всъщност, тогава идея си нямах къде живее, просто не можех да го оставя да се оправя сам. Не исках да се качвам у тях или нещо подобно, просто исках да съм сигурна, че ще се прибере. Догоних го, малко се сдърпахме от което. Настояваше да се върна, да се забавлявам, но в този момент, само той ми беше в акъла. Той е инат, но и аз съм. Видя, че няма да отстъпя и се примери. Тъ, уверих се, че ще се оправи, и се върнах при останалите. Но имаше нещо различно в него, в отношението му. След време разбрах, че общи познати, са му обяснили, как ще му разбия сърцето, колко кофти човек съм, и как е най-добре за него да стои далеч от мен.. Еми, на приятели си, няма как да не повярва, тоест аз бях бита карта.. Но нещо в мен не можеше да се примери, май явно и в него.. Не след дълго се скарахме, точно заради думите, които са му надумали. Уж си оправихме отношенията, след като аз намерих начина.. След което заминахме за море, той в един курорт, аз в друг.. Той с една компания, аз с друга. И в неговата, е било момиче, което от години му се води слабост. Отново си пишехме. Но, този път бяхме отчуждени. След като се върнахме отново към забързаното ежедневие, съдбата отново започна да ни събира на едно място малко по-малко. Но уви, дойде момента, с последния скандал. Много лъжи и извинения се насъбраха. Казахме си последно Сбогом, само дето далеч, не бе последно.. И пред текста беше, че незнайно защо не можел да ми вярва, а и аз се дразнех на това, че отказваше да му каже, какво са му казали.. И ето, че съдбата още по-усилено реши, че ще ни събира на едно място. Виждали сме се, без да си обелим и дума. До деня, в който реших, че ще правя парти в моя скромен дом. Не очаквах, че той ще е там. Или, още по-малко, че ще ми вдигне телефона, когато му се обадя, бях с приятелки и звъняхме на всички така наречени "приятели". Събрахме се, всичко, окей. Той си се държеше гадно, студено и дръпнато. Аз се правих на луда. Всичко беше добре до момента, в който той не пийна малко повече, то не само той де, но мен ме беше грижа за него. Вървях след него, като след малко дете. Бях му като сянка. Докато това не бе забелязано от една моя приятелка, която беше доста против да се занимавам с него. Тъкмо той реши, че ще си легне, и ме му приготвих всичко, само дето той ме дръпна да легна до него. И тя реши, че й се ходело на бар, просто не искаше да ни оставя насаме. Всички станаха, той също реши. Аз не пия, затова им гледам сеира на всички. От момента, в който прекрачихме прага на входната врата, тя се лепна за него, дори по едно време, разбрах, че и за ръце са се държали. Отидохме до бара, но решихме, че не ни се ходи вече, тоест тя. Вървяха постоянно двамата, нещо си говореха, и когато се върнахме в къщи, тя беше ядосана. На мен. Не ми се занимаваше, казах й да прави каквото иска - не знам какво са си говорили. Но и той беше ядосан. В къщи се разделихме, на две компании. Те бяха постоянно заедно, а той ме гледаше лошо. Но ето, че дойде при мен, дръпна ме на страни и ми каза някой неща, от които мислих, че ще ме заболи, но уви. Нещо от рода на "Ето, гледам те в очите, защото не ме е грижа за теб..", и после нещо от рода на "Да започнем от начало, ще забравим миналото, запознаваме се днес - тук и сега".. Стиснахме си ръцете, той се върна при всички и аз останах на терасата. По-късно вечерта, отново се разделихме на две компании, едните искаха да спят, другите да гледат филм.. Но и двамата не искахме нищо от това, и отидохме на терасата. Заговорихме се, общи приказки. Стояхме един срещу друг. Той запали цигара, и аз след него. Разликата беше, че аз не пуша. Попита ме защо съм запалила, а аз му казах нещо от рода на това, че сега като нямаме нищо общо имам нужда от някой нов вреден навик.. После ми каза, нещо то рода, че щял да ме удари. Никога не ме е било страх от болката. Казах му "Давай", а вместо това той ме погали по лицето.. После пак се сдърпахме, и каза нещо от рода да го оставя да диша, следователно аз станах и се запътих към другите, но той ме хвана за ръката с въпроса какво правя.. За миг, щеше да последва целувка - дръпнах се. Гордо момиче съм. След известно време всички вече бяха легнали, и така се случи, че ние отново бяхме един до друг.. хвана ме за ръка.. и не ме пусна.. На сутринта, когато си тръгваше, отидох да го изправя. Прегърна ме и отново усетих как всичко, върви към целувка, но реших да се измъкна бързо. И ето, че още на следващия ден, той с един приятел дойдоха у нас, уж за малко.. И точно тази вечер, третото лице с нас, ме попита нещо за него. Беше ми омръзнало да крия. Казах си, че не ми е безразличен, но каквото друго имам да му казвам, ще е насаме. Отидохме в другата стая. Седнахме. Целуна ме. Попитах го защо прави всичко. Отговор не получих. Заядох се. Чак тогава, ми каза, че ме е хванал в някакви дребни лъжи, но няма да ми каже какви са, че не ми вярвал, че бил сигурен, че на мен ми е все тая за него. От което, аз му показах нещо, което му доказваше точно обратното, до болка ми пукаше за него. Това може би промени нещата. Заговорихме се и в крайна сметка ми каза нещо от рода на: Когато съм около теб, нищо друго няма значение, и ми е доста трудно да спазвам дистанция или да съм студен. Когато съм далеч е лесно, тогава не те виждам. Тогава нищо не ми пречи, да игнорирам обаждането ти или това, че си писала. И дори в момента, искам той да не е в другата стая. Знаеш, колко ми харесва да си говоря с теб, искам да прекарам максимално много време с теб. Истината е, че не мога да ти вярвам. И не си мисли, че не съм се сещал за теб, ти си в мислите ми, доста често, но не трябва. Аз съм инат и ще се преборя с това..
Това ми стигаше, тогава му обясних, че каквото и да чувствам ще го кажа само не него, а не на хората, за да стигне до него. Това също промени доста нещата. В следващите 10 минути, всичко си беше, като в началото. Само аз и той. Нищо друго нямаше значение. Още помня вкуса на тези целувки. Но момчето от другата стая бе нетърпеливо. В момента, в който се върнахме, моят чаровен, реши, че трябва да си тръгват. Два дни, по-късно беше излязъл с моята приятелка и третото лице от предната вечер. Получих странно обаждане от него, каза ми, че съм глупава. Честно казано, ми бе все тая. Явно го беше яд на мен. От тогава, вече минаха почти 10 дни, не съм го чувала. Но, приятели ми звъняха да излизаме, аз, той и още един, двама с нас..
Мале, моята изповед колко дълга излезе.. Тъ, отново се отплеснах.. Исках да попитам, вие мислите ли, че този край е край, и че той има нещо към мен.. Интересно ми е, тъй като вече претръпнах към всичко. Имам нуждата да чуя, просто чуждо, трето мнение.
Благодаря, на всеки който е отделил от времето си за мен!