BrainWave
09-10-2013, 13:07
Здравейте! Не искам да навлизам в подробности с това какво точно ми се случи, или по-точно ПРЕДСТОИ да ми се случи. Ще започна от самото начало. Миналата година бях приет в езикова гимназия. През ваканцията бях много щастлив, че съм се отървал от боклуците в предния ми клас. Ден след ден се молех да започна училище по-бързо, защото се вълнувах страшно много от това, какви хора ще има в класа ми, какви учители и т.н. Започнах си годината много доволно, по-добре отколкото очаквах. Запознах се с много прекрасни хора, но естествено и нямаше как да няма дразнители.. винаги ги има! Някъде посредата на годината започнаха сериозните неща. Много хора в класа ми се държаха адски грубо и тъпо с други хора, без причина! Това ме вбесяваше.. как да обясниш на някой, че всеки човек е уникален с нещо. Казвал съм им хиляди пъти "Намерете една грешка в себе си, вместо хиляда в другите" , но винаги съм получавал изсмиване в лицето. Малко по-късно ми се случи нещо доста лично, което ме промени изцяло.. може би бях в депресия, нямах абсолютно никакво време.. Не бях ходил на училище от няколко месеца. Дойде края на годината, а аз ли? Аз.. бях изтървал страшно много и нямаше как да завърша. Примирих се, че оставам на няколко поправителни изпити! Юли месец се провалих на тях. Преди няколко дни ми бяха вторите изпити. Взех ги всички, освен един .. Малко или много ми беше гадно. Забравих да спомена, че най-добрият ми приятел и момичето, което обичам беше в моя клас. Сега това училище ми липсва и не съм готов за друго.. трудно се адаптирам. Ако ще пишете неща от сорта на "Защо не си учил" и т.н , по-добре недейте. Няма как да намеря мир в себе си и не съм готов за ново начало. Това училище още от сега ми липсва, въпреки всички неприятни моменти си беше добре. Искам съвет от вас как да се примиря и да си започна по новия път, защото сега не мога. Благодаря ако сте изчели всичко това и наистина се надявам на помощ.