david_mm
09-11-2013, 09:35
Здравей форум,
изпаднал съм в тежка ситуация, на която търся решение. Ще се опитам да съм по-сбит в изказа си, въпреки че форумът няма да ми стигне, ако трябва да подчертая всеки един детайл на моята история.
Казвам се Давид и съм на 20 и въпреки вече не толкова тийн възрастта ми, съм абсолютен новобранец на бойните полета на любовта, разбирайте и девствен. Преди две години заминах да следвам в чужбина, нова страна, нови приятели, бях напълно позитивно настроен и с отворени ръце гледах напред.
Да представя и главната героиня - бяхме две години в един клас /обратно в България/ и по стечение на обстоятелствата се озовах в един и същи град с нея, живеем наблизо. Тъй като имаме доста общи познати тук, в началото често се засичахме на различни социални събития и разговаряхме - най приятното чувство е да можеш да споделиш мисли с човек, които те разбира, превъртайки лентата назад не се сещам да съм имал по приятни и сладки разговори, силно се надявам всеки един тук да чувства поне един човек толкова близко. Цялата приказка продължи толкова бавно и разтеглено във времето - през последите две години тя ме викаше на събирания, които тя организираше и отвръщах със същото. Танцувахме по купони като луди, целувах я по врата, правих и малки подаръци, но нищо натрапчиво и изхвърлящо се - нещо малко за хапване, каквото всеки един гост на едно събиране би донесъл със себе си или бутилка хубав алкохол. Две дълги години... Целият ни контакт беше чрез тези масови сбирки, за които споменах - социални мрежи отсъстваха като цяло от начина ни на общуване. Като магия беше - и двамата знаехме, че съвсем скоро ще се видим пак, не беше ясно кога и къде - това беше цялата мистерия. Уникално чувство! Миналото лято тя се върна за по-дълго в България, а аз трябваше да остана тук и нямахме контакт за по-дълго време - разбирайте 2-3 месеца. Когато се върна всичко си беше по старо му, даже се беше изострило. Всички тези наблюдения правя обаче, гледайки сега в миналото. Бях/Съм/ идиот, неразчитащ сигналите, които момичето ми е давало през цялото време. Превъртайки кадрите в главата ми, си спомням, че дори в последните дни на училище още ми е давала индикации - например когато дойде до нас, за да взема нещо, качи се с мен, очакваше да я награбя, в нас нямаше никого по някаква случайност /обикновено винаги има/, аз си взех каквото ми трябваше, като първият тъпанар, и отпрашихме.. След като ме покани на рождения си ден в България последния Декември, аз се пийнах и бях много скапан и се качих да си подремна в една от стаите, когато се събудих гостите си бяха тръгнали/заспали и аз решиш да оправя цялата кочина, която бяха направили, след които си тръгнах. Още първия ден тук случайно /най-вероятно не ;x ;d/ се срещахме във фитнеса, в които ходихме. Тя тичаше на пътечката и когато ме видя, направо скочи от нея и ме прегърна, тренирахме заедно на няколко от уредите, след което си говорихме за едни сериал, предложих на нея/незнайно как ми дойде, сякаш по грешка/ да гледаме новия епизод у тях, нямаше никого у тях, всеки знае какво трябваше да направя - вместо това я целунах по бузата за лека нощ и останах да преспа в тях. Магията продължи, последния път я видях през юли на рождения ден на приятел, след което тя се прибра по подобие на миналото лято за по-дълго време в България. Още на рождения ден нещата бяха странни - вярно тя беше уморена защото беше писала изпит, но освен поздравяване и прегръдка, разговорите ги нямаше... Изпрати ме с думите "Оф, Давиде..." Чувствах се зле, но си помислих, че е моментно състояние, докато преди седмица, когато тя пак си пристигна и писах в фейсбук, не ми отговори - от тогава не съм на себе си и мисля всеки няколко секунди за това. Натрапчивите мисли ми пречат и на ученето и на всичко друго, с което се занимавам, чувствам се унил и колкото и парадоксално да звучи, въпреки, че никога не съм имал приятелка, чувствам, сякаш сме били заедно, а вече не.. В момента съм в чужбина, но скоро трябва да се върна за някоя друга седмица да видя родителите ми, но искам да изясня въпроса. С други момичета, не правя нищо, дори те да показват, че ме харесват /вече не съм толкова сляп за сигналите, един плюс от цялата история/, аз сякаш нарочно показвам липса на интерес, просто защото мисля за нея. Сякаш тя вдигна летвата толкова високо. Като девствен тип, няма как да не си мислиш за някакъв по-идеалистичен тип любов, платоничен, това момиче ми я предложи, аз не я взех. Все едно да уцелиш всички капачки на стрелбището и да не си вземеш големия плюшен мечок като награда. Какво бихте направи на мое място? Осъждам се за виновен по обвинение номер 1 - не целувайки по устата най-прекрасното същество, което съм срещал, Обвинение номер 2 - че не съм я поканил на среща /както и което и да е друго момиче де/ като мъж за толкова време, Обвинение номер 3 - че бях слепец за очевидното...
Каква присъда ме очаква? Какво да направя?
Всеки съвет и мнение ще бъде радушно приветстван от мен! Приканвам ви и да ме питате допълнителни детайли, за да ви се изясни още повече ситуацията и ох, ако не друго поне излях някъде това, което ми беше на душа.
Благодаря съфорумници
Поздрави, Давид
изпаднал съм в тежка ситуация, на която търся решение. Ще се опитам да съм по-сбит в изказа си, въпреки че форумът няма да ми стигне, ако трябва да подчертая всеки един детайл на моята история.
Казвам се Давид и съм на 20 и въпреки вече не толкова тийн възрастта ми, съм абсолютен новобранец на бойните полета на любовта, разбирайте и девствен. Преди две години заминах да следвам в чужбина, нова страна, нови приятели, бях напълно позитивно настроен и с отворени ръце гледах напред.
Да представя и главната героиня - бяхме две години в един клас /обратно в България/ и по стечение на обстоятелствата се озовах в един и същи град с нея, живеем наблизо. Тъй като имаме доста общи познати тук, в началото често се засичахме на различни социални събития и разговаряхме - най приятното чувство е да можеш да споделиш мисли с човек, които те разбира, превъртайки лентата назад не се сещам да съм имал по приятни и сладки разговори, силно се надявам всеки един тук да чувства поне един човек толкова близко. Цялата приказка продължи толкова бавно и разтеглено във времето - през последите две години тя ме викаше на събирания, които тя организираше и отвръщах със същото. Танцувахме по купони като луди, целувах я по врата, правих и малки подаръци, но нищо натрапчиво и изхвърлящо се - нещо малко за хапване, каквото всеки един гост на едно събиране би донесъл със себе си или бутилка хубав алкохол. Две дълги години... Целият ни контакт беше чрез тези масови сбирки, за които споменах - социални мрежи отсъстваха като цяло от начина ни на общуване. Като магия беше - и двамата знаехме, че съвсем скоро ще се видим пак, не беше ясно кога и къде - това беше цялата мистерия. Уникално чувство! Миналото лято тя се върна за по-дълго в България, а аз трябваше да остана тук и нямахме контакт за по-дълго време - разбирайте 2-3 месеца. Когато се върна всичко си беше по старо му, даже се беше изострило. Всички тези наблюдения правя обаче, гледайки сега в миналото. Бях/Съм/ идиот, неразчитащ сигналите, които момичето ми е давало през цялото време. Превъртайки кадрите в главата ми, си спомням, че дори в последните дни на училище още ми е давала индикации - например когато дойде до нас, за да взема нещо, качи се с мен, очакваше да я награбя, в нас нямаше никого по някаква случайност /обикновено винаги има/, аз си взех каквото ми трябваше, като първият тъпанар, и отпрашихме.. След като ме покани на рождения си ден в България последния Декември, аз се пийнах и бях много скапан и се качих да си подремна в една от стаите, когато се събудих гостите си бяха тръгнали/заспали и аз решиш да оправя цялата кочина, която бяха направили, след които си тръгнах. Още първия ден тук случайно /най-вероятно не ;x ;d/ се срещахме във фитнеса, в които ходихме. Тя тичаше на пътечката и когато ме видя, направо скочи от нея и ме прегърна, тренирахме заедно на няколко от уредите, след което си говорихме за едни сериал, предложих на нея/незнайно как ми дойде, сякаш по грешка/ да гледаме новия епизод у тях, нямаше никого у тях, всеки знае какво трябваше да направя - вместо това я целунах по бузата за лека нощ и останах да преспа в тях. Магията продължи, последния път я видях през юли на рождения ден на приятел, след което тя се прибра по подобие на миналото лято за по-дълго време в България. Още на рождения ден нещата бяха странни - вярно тя беше уморена защото беше писала изпит, но освен поздравяване и прегръдка, разговорите ги нямаше... Изпрати ме с думите "Оф, Давиде..." Чувствах се зле, но си помислих, че е моментно състояние, докато преди седмица, когато тя пак си пристигна и писах в фейсбук, не ми отговори - от тогава не съм на себе си и мисля всеки няколко секунди за това. Натрапчивите мисли ми пречат и на ученето и на всичко друго, с което се занимавам, чувствам се унил и колкото и парадоксално да звучи, въпреки, че никога не съм имал приятелка, чувствам, сякаш сме били заедно, а вече не.. В момента съм в чужбина, но скоро трябва да се върна за някоя друга седмица да видя родителите ми, но искам да изясня въпроса. С други момичета, не правя нищо, дори те да показват, че ме харесват /вече не съм толкова сляп за сигналите, един плюс от цялата история/, аз сякаш нарочно показвам липса на интерес, просто защото мисля за нея. Сякаш тя вдигна летвата толкова високо. Като девствен тип, няма как да не си мислиш за някакъв по-идеалистичен тип любов, платоничен, това момиче ми я предложи, аз не я взех. Все едно да уцелиш всички капачки на стрелбището и да не си вземеш големия плюшен мечок като награда. Какво бихте направи на мое място? Осъждам се за виновен по обвинение номер 1 - не целувайки по устата най-прекрасното същество, което съм срещал, Обвинение номер 2 - че не съм я поканил на среща /както и което и да е друго момиче де/ като мъж за толкова време, Обвинение номер 3 - че бях слепец за очевидното...
Каква присъда ме очаква? Какво да направя?
Всеки съвет и мнение ще бъде радушно приветстван от мен! Приканвам ви и да ме питате допълнителни детайли, за да ви се изясни още повече ситуацията и ох, ако не друго поне излях някъде това, което ми беше на душа.
Благодаря съфорумници
Поздрави, Давид