И никога повече не се обади.

[bitchwolf]

В края на учебната година излязох с едно момче от моя випуск. Срещи, писаници...сещате се-започнахме да излизаме заедно или както се казва в крайна сметка "станахме гаджета". Всичко за чудо и приказ. Аз у тях, той у нас, семействата ни взаимно ни харесаха..абе по мед и масло. Харесвал ме още от 10-ти клас и сега чак се осмелил да действа. (много сладко :) ) Докато не се скарахме.
За него се оказа голям приоритет работата му и се смяташе за по-важен и по-голям от всеки, който няма такава (аз също нямах). Случваха се неща от сорта на "свободен ли си?, ако не можеш днес няма проблем да не се видим" и в отговор "не, не разбира се, че ще се видим", а след това "пречиш ми, уморявам се".
Реших да си поговоря с него относно това, и че аз просто искам да се съобразя с него и не ми харесват такива изтъкваници от сорта на "виж аз колко много правя за теб, трябва да си ми вечно задължена." Той толкова много се ядоса, излезе че едва смогвал и естествено прехвърли вината върху мен. Казах му, че никой не му е виновен за това, че се е надценил и изобщо да не се беше захващал с мен и да не ме беше занимавал. Тръгна си.
След две седмици го попитах има ли желание да изпием по една бира. Прие и се разбрахме. Видяхме се, прегръдки, целувки, "липсваше ми", "много бях ядосан", "съжалявам"... Започна да говори за това как ще се виждаме за напред (един вид некви планове о.О), но въпреки това останах със смесени чувства след тази среща.
На другия ден се чухме и се разбрахме на следващия да ми се обади, за да излезем отново. Дойде следващия, почти премина целия и аз звъннах-нямаше отговор. Звъннах още веднъж след някакво време-пак никакъв отговор. Повече нито съм го чувала, нито съм го виждала.
Въпросът ми е: защо? Защо този човек не се обади повече според вас? Лично аз смятам, че ако не искам да чувам някого не бих излязла с него. Всичко е супер противоречиво.
Благодаря на прочелите :)

[xoxi]

Защото... (малкот вероятно) има прекалено много работя и няма време. Защото не иска да е с теб или защото не знае какво иска. Може и да е забравил, да не му пука или просто работата му до такава степен да повдига самочувствието му, че за него тя е по-важна от теб.

пп: никога не прави такива планове на срещите, защото човек се чувства сякаш прави всичко по задължение

[bitchwolf]

Никакви планове не съм правила. Той беше заетия, той определяше кога и идваше. А и не става въпрос за ебати схемите, а за най-обикновено разбиране, все пак за да се срещнат двама души трябва да се уговорят. Мерси за отговора :)

[DarkTemplar]

Хванала си се с някакъв странен тип, който не е много убеден какво иска и как оптимално да разпределя времето си. Цялото това изтъкване колко работел и колко важно било за него бачкането ми мирише на избиване на комплекси. Ти действително си се съобразявала много с него, направила си доста компромиси, може би повече от необходимото. Може би за теб е по-добре, че е станало така. Не мисля, че с него имате бъдеще, с такива хора трудно се комуникира и съжителства продължително време.

[bitchwolf]

^Определено има логика относно комплексите. Не знам, понякога си мисля, че просто го е било страх да допусне друг човек в живота си.
Един път се опитах да му дам съвет, когато имаше някакъв проблем (в работата естествено) и той ми скочи с: "ти няма да ми казваш какво да правя и няма да ми се бъркаш!" което пък вече звучи като извадено от фантастичен филм, а не от реалността (хаха)

[marilyn]

По-добре, че си се отървала, ако ме питаш.

[DarkTemplar]

Ами според мен не ти трябва такъв човек, защото е неспособен да комуникира нормално и да изгради някакви хармонични отношения. Малко ми е чудно как сте стигнали до етапа със запознаването с родителите, и по-точно как той се е решил да те запознае със своите, при положение, че очевидно не е готов за нещо по-сериозно. Всъщност на колко години е той и доколко е самостоятелен?

[bitchwolf]

Признавам, че нещата се развиха доста бързо. За около месец преминахме през етапите, през които принципно ми е минавала 2-3-годишна връзка. За родителите..просто пак се изхвърли бързо "хайде ела у нас на вечеря, мама много ще се зарадва да се запознаете" и то така и стана. После аз го запознах със своята (и двамата живеем само с майките си). Даже ѝ донесе подарък от едно градче, до което отиде за 2-3 дни. Абе все неща, които казват "ей виж колко съм сериозен". Иначе е на 19 и поема 1/2 от разходите за домакинството у тях. До толкова е самостоятелен. Надявам се отговорих на въпроса ти :)

[DarkTemplar]

Звучи сякаш всичко му е наред, но от предишните ти постове заключвам, че му липсва зрялост (което вероятно е нормално за възрастта му). Нагърбил се е с доста неща, което на моменти явно му идва в повече, но не мисля, че половинката му е точният човек, върху когото да си изкарва негативите и нервите. Наясно съм с жертвоготовността на жените, когато имат чувства към даден мъж, но в случая основният въпрос е заслужава ли си да продължавате, ако "ти се включи пак" (което неизбежно ще се случи, особено ако не си е намерил друга, а той едва ли си е).

[SweetChildO'Mine]

Честно казано не мисля, че отговора е в това. Имах подобен проблем. Мъжете имат съвсем различни приоритети. Когато кажат: ,, Имам работа" - най-често се занимават с някаква глупост. Няма смисъл да го мислиш ще се усети, но прекалено късно. Have a good day ^^

[bitchwolf]

О не, в никакъв случай не искам да си го върна или нещо такова. Просто това нещо остана като някаква загадка за мен и реших да чуя различни мнения и предположения по въпроса. Всяко зло е за добро и винаги си търся доброто т.е. поуката след лоши случки. А и темата е подходяща, според мен, да каже на момчетата "не правете така" и на момичетата "винаги може и да е по-зле, спокооойно" :D

[bitchwolf]

Мерси, SweetChildO'Mine : )

[Enchanting]

С такива хора - да си нямаш работа.. и аз съм на мнение, че добре е станало. Добре е да се занимаваме с хора, които знаят какво искат и как да го получат.

[NikafNqkaf]

По-добре, че си се отървала, ако ме питаш.

Sooooooooooooooooo much win.

Според нещата, които си описала, авторке, стигам до следните изводи:
Той:

- Има проблем с общуването още от хлапе.
- Има насадени комплекси още от хлапе.
- Бил е стеснителен, когато е бил хлапе. Тва поне го е излекувал ..
- Робува на вещите си и живота му се върти около притежания, иска да има това и онова, няма ги и това го влудява, от което пък става вкиснат, комплексиран, завистлив материалист, което усложнява комуникативните му качества до неосезаемост.

Сега от характеристиката на въпросът ти:


Въпросът ми е: защо? Защо този човек не се обади повече според вас? Лично аз смятам, че ако не искам да чувам някого не бих излязла с него. Всичко е супер противоречиво.

Защото не разбира от общуване и от отношение към човека до него. Абсолютен инвалид е по тая графа. Пък и има други по-важни неща, върху които да акцентира.

Пък и работата е по-важна от теб, ти само пречиш. Всички пречат. Пари. Пари. Пари. Пари. Ламборджини. Живот, като от сериалите. Да имам повече от всички и вместо аз да им завиждам да ми завиждат те.

[draid]

Две седмици не те потърси и още правиш опити да се свържеш с него ?

[bitchwolf]

Ем не точно. Потърсих го две седмици след скарването, последва срещата и после нищо. Сега не правя никакви опити за каквото и да е. Единственото му оправдание, което щеше да спаси положението, беше да го е блъснал камион, но за добро или лошо си е съвсем наред, съответно виждам, че няма смисъл. (черен хумор :lol: )

[fenastz]

Отблъснала си го с празноглавието си и товарещия си характер

[bitchwolf]

Е, поне имам характер :)