antevasin
09-16-2013, 18:42
Най-добрият ден-днешният!
Обикновено оценяваме деня, като казваме „хубав ден”, „тежък ден”, „прекрасен ден”. Но да оценим деня като добър?! Какво значи добър ден? Тогава се сетих, че традиционният поздрав на всички хора по света е пожеланието „Добър ден!”. И отговорът, който Майка Тереза дава на въпроса, кой е най-добрият ден, ми се видя и най-логичен – днешният.
Литературата е моето хоби, но музиката ми e страст, за това другата личност, която ме вдъхнови на тази тема, е Майкъл Джексън с песента „Heal The World” („Изцери света”), където той пее за това, че ако сме добри хора и ни е грижа за другите, ще им подадем ръка и ще им помогнем:
Изцери света.
Направи го по-добро място
за теб и за мен
и за цялата човешка раса.
Има умиращи хора
и ако те е грижа достатъчно
за живеещите,
направи по-добро място
за теб и мен!
(Преводът е от интернет)
По едно и също време в света се случват невероятно много неща, а по медиите отбелязват само някои от тях. Излязъл е най-новият модел на нещо си, бутнали скари и барбекюта на някого си, еди-кой си подслушвал друг – това ли е най-важното, което трябва да се знае? А къде са добрините? Има дни, в които се случват потресаващи събития.
Хиляди станаха жертви на опустошителното земетресение и цунами в Япония на 9-и март 2011 г. За живеещите в близост до Фукушима тази сряда въобще не е била най-добрият ден, напротив, макар в източната част на Азия да са свикнали с подобни природни бедствия, никой не може да свикне със смъртта и страданието. Но за мое учудване в репортажите по телевизията от Япония сред руините видях спокойни и радостни хора, които споделяха своето щастие, че са оцелели. Хората, които са успели да се спасят или са се разминали на косъм от смъртта, разбират колко е важно да ценим живота и това, което ни се предоставя, вместо да изпадаме в отчаяние, да губим вяра в себе си и в Бог или да отлагаме „не толкова важни” дейности за следващия ден. Въпреки случилото се на японските граждани те не са изгубили вяра и надежда, че животът има и добра страна. Няколко дни по-късно хората от целия свят показаха добрината, на която са способни за другите, и подадоха ръка на пострадалите, попаднали в капана на природата. И тогава този ден, въпреки заплахата от радиация и замърсяване, се оказа най-добрият ден, защото светът се обедини около хуманна кауза. Трябва ли да стане подобно нещастие, за да забележим и да оценим случващото се на нас, на близките ни, на света? Всеки ден отминава като премигване на човешкото око, а никога не знаем какво ще се случи в следващия ден, час, минута. Съдбата ни се променя за миг и в този момент не можем да осъзнаем какво сме изгубили. От живота трябва да се гребе с пълни шепи, както детето заравя малките си ръчички в огромен чувал с лакомства, да не си пилеем времето напразно, защото утрешният ден може да не дойде. Хубавите дни на битието ни са много, най-важният – денят на появяването ни на бял свят и първата глътка въздух. Първата ни крачка, първият учебен ден, първата любов, първата работа, първото ни дете и внуче – всичко това е животът ни и едни от най-хубавите мигове, които изживяваме или ни предстои да изживеем. Това са хубавите, незабравимите дни, а какъв е най-добрият ден? Най-добрият ден е такъв, защото е изпълнен с добрина към другите и към света. Всеки ден е днес, защото е бил „утре”, а ще стане „вчера”. Дали обаче най-добрият ден е точно днес? Убедена съм, че е така, защото добрините се случват дори сега, в този момент, макар че непрекъснато стават инциденти, които вземат много жертви. Бог ни дава живот, но и ни го отнема, когато най-малко очакваме, затова трябва да осмислим и ценим живота си и всяка минута от него, да го приемем като дар и да се отблагодарим чрез добрини към другите за дадения ни шанс да бъдем на този свят. Човек е щастлив с това, че има възможност днес, в този ден да направи добро дело - да се извини, когато е сгрешил, да получи и да даде прошка, защото това е най- хубавият и най-добър подарък, с който може да бъдем дарени и с който можем да дарим.
Наскоро пътувах в метрото и на една от спирките влезе просяк – слаб, прегърбен, облечен в мръсни дрехи. Той минаваше от човек на човек и молеше за по десет стотинки. Но всеки се отдръпваше назад не толкова като отказ да помогне, колкото заради ужасната миризма, която се носеше от него. Премина през целия вагон на влака, но... следващата спирка беше още далеч. Трябваше всички НИЕ да пътуваме с НЕГО до следващата спирка. Седна на една от седалките и застена. Сигурна съм, че в този момент всички го гледаха. Това беше изпитание за нашата човечност. Пред всички пътуващи – може би малко уморени след напрегнатия ден, може би с проблеми в работата или в семейството, но сити, добре облечени и защитени, стоеше един гладен, беззащитен, нещастен, отхвърлен човек. На всеки от нас беше дадена възможност да помогне, да покаже наяве щедрост, милост, доброта, състрадание и да направи този ден добър, защото се е погрижил за безпомощния „непознат” и е приел съдбата на „другия” като своя. Най-добрият ден всъщност е един обикновен ден, но за осъществяването му сме длъжни поне за малко да не мислим за себе си, а за околните, защото доброто изключва егоизма. Да излезем от собствения си свят, около който смятаме, че всичко се върти, и да „надникнем” в света на „другия”. Най-добрият ден за мен е невероятен не заради хубавото време или поникналите цветчета, а заради добрите постъпки на хората един към друг. Аз знам, че съм способна на добрини, и когато се случи нещо подобно, си казвам, че днешният ден е най-добрият, защото съм вложила цялото си сърце за някого, за да не е просто поредният ден за него и мен. Обичай хората сега, рискувай на момента, вярвай в себе си и в Бог, забрави неразбориите, усмихни се, защото в следващия миг всичко може да е минало и да нямаш шанса, който ти е бил предоставен да направиш света по-прекрасен. Живей така, че да можеш осъзнато да кажеш: най-добрият ден за мен е днешният.
Изцери света.
Направи го по-добро място
за теб и за мен
и за цялата човешка раса.
Има умиращи хора
и ако те е грижа достатъчно
за живеещите,
направи по-добро място
за теб и мен![/b]
Извинявам се, ако има допуснати правописни грешки, писах го бързо.
Очаквам коментари и критики.
Обикновено оценяваме деня, като казваме „хубав ден”, „тежък ден”, „прекрасен ден”. Но да оценим деня като добър?! Какво значи добър ден? Тогава се сетих, че традиционният поздрав на всички хора по света е пожеланието „Добър ден!”. И отговорът, който Майка Тереза дава на въпроса, кой е най-добрият ден, ми се видя и най-логичен – днешният.
Литературата е моето хоби, но музиката ми e страст, за това другата личност, която ме вдъхнови на тази тема, е Майкъл Джексън с песента „Heal The World” („Изцери света”), където той пее за това, че ако сме добри хора и ни е грижа за другите, ще им подадем ръка и ще им помогнем:
Изцери света.
Направи го по-добро място
за теб и за мен
и за цялата човешка раса.
Има умиращи хора
и ако те е грижа достатъчно
за живеещите,
направи по-добро място
за теб и мен!
(Преводът е от интернет)
По едно и също време в света се случват невероятно много неща, а по медиите отбелязват само някои от тях. Излязъл е най-новият модел на нещо си, бутнали скари и барбекюта на някого си, еди-кой си подслушвал друг – това ли е най-важното, което трябва да се знае? А къде са добрините? Има дни, в които се случват потресаващи събития.
Хиляди станаха жертви на опустошителното земетресение и цунами в Япония на 9-и март 2011 г. За живеещите в близост до Фукушима тази сряда въобще не е била най-добрият ден, напротив, макар в източната част на Азия да са свикнали с подобни природни бедствия, никой не може да свикне със смъртта и страданието. Но за мое учудване в репортажите по телевизията от Япония сред руините видях спокойни и радостни хора, които споделяха своето щастие, че са оцелели. Хората, които са успели да се спасят или са се разминали на косъм от смъртта, разбират колко е важно да ценим живота и това, което ни се предоставя, вместо да изпадаме в отчаяние, да губим вяра в себе си и в Бог или да отлагаме „не толкова важни” дейности за следващия ден. Въпреки случилото се на японските граждани те не са изгубили вяра и надежда, че животът има и добра страна. Няколко дни по-късно хората от целия свят показаха добрината, на която са способни за другите, и подадоха ръка на пострадалите, попаднали в капана на природата. И тогава този ден, въпреки заплахата от радиация и замърсяване, се оказа най-добрият ден, защото светът се обедини около хуманна кауза. Трябва ли да стане подобно нещастие, за да забележим и да оценим случващото се на нас, на близките ни, на света? Всеки ден отминава като премигване на човешкото око, а никога не знаем какво ще се случи в следващия ден, час, минута. Съдбата ни се променя за миг и в този момент не можем да осъзнаем какво сме изгубили. От живота трябва да се гребе с пълни шепи, както детето заравя малките си ръчички в огромен чувал с лакомства, да не си пилеем времето напразно, защото утрешният ден може да не дойде. Хубавите дни на битието ни са много, най-важният – денят на появяването ни на бял свят и първата глътка въздух. Първата ни крачка, първият учебен ден, първата любов, първата работа, първото ни дете и внуче – всичко това е животът ни и едни от най-хубавите мигове, които изживяваме или ни предстои да изживеем. Това са хубавите, незабравимите дни, а какъв е най-добрият ден? Най-добрият ден е такъв, защото е изпълнен с добрина към другите и към света. Всеки ден е днес, защото е бил „утре”, а ще стане „вчера”. Дали обаче най-добрият ден е точно днес? Убедена съм, че е така, защото добрините се случват дори сега, в този момент, макар че непрекъснато стават инциденти, които вземат много жертви. Бог ни дава живот, но и ни го отнема, когато най-малко очакваме, затова трябва да осмислим и ценим живота си и всяка минута от него, да го приемем като дар и да се отблагодарим чрез добрини към другите за дадения ни шанс да бъдем на този свят. Човек е щастлив с това, че има възможност днес, в този ден да направи добро дело - да се извини, когато е сгрешил, да получи и да даде прошка, защото това е най- хубавият и най-добър подарък, с който може да бъдем дарени и с който можем да дарим.
Наскоро пътувах в метрото и на една от спирките влезе просяк – слаб, прегърбен, облечен в мръсни дрехи. Той минаваше от човек на човек и молеше за по десет стотинки. Но всеки се отдръпваше назад не толкова като отказ да помогне, колкото заради ужасната миризма, която се носеше от него. Премина през целия вагон на влака, но... следващата спирка беше още далеч. Трябваше всички НИЕ да пътуваме с НЕГО до следващата спирка. Седна на една от седалките и застена. Сигурна съм, че в този момент всички го гледаха. Това беше изпитание за нашата човечност. Пред всички пътуващи – може би малко уморени след напрегнатия ден, може би с проблеми в работата или в семейството, но сити, добре облечени и защитени, стоеше един гладен, беззащитен, нещастен, отхвърлен човек. На всеки от нас беше дадена възможност да помогне, да покаже наяве щедрост, милост, доброта, състрадание и да направи този ден добър, защото се е погрижил за безпомощния „непознат” и е приел съдбата на „другия” като своя. Най-добрият ден всъщност е един обикновен ден, но за осъществяването му сме длъжни поне за малко да не мислим за себе си, а за околните, защото доброто изключва егоизма. Да излезем от собствения си свят, около който смятаме, че всичко се върти, и да „надникнем” в света на „другия”. Най-добрият ден за мен е невероятен не заради хубавото време или поникналите цветчета, а заради добрите постъпки на хората един към друг. Аз знам, че съм способна на добрини, и когато се случи нещо подобно, си казвам, че днешният ден е най-добрият, защото съм вложила цялото си сърце за някого, за да не е просто поредният ден за него и мен. Обичай хората сега, рискувай на момента, вярвай в себе си и в Бог, забрави неразбориите, усмихни се, защото в следващия миг всичко може да е минало и да нямаш шанса, който ти е бил предоставен да направиш света по-прекрасен. Живей така, че да можеш осъзнато да кажеш: най-добрият ден за мен е днешният.
Изцери света.
Направи го по-добро място
за теб и за мен
и за цялата човешка раса.
Има умиращи хора
и ако те е грижа достатъчно
за живеещите,
направи по-добро място
за теб и мен![/b]
Извинявам се, ако има допуснати правописни грешки, писах го бързо.
Очаквам коментари и критики.