пAteNцЕ
09-17-2013, 06:48
И така проблемът не е с мене, но това нещо, което ще ви разкажа, просто не ме оставя на мира.
Става дума за една моя съученичка.
Миналата година(тоест учебна година, преди ваканцията) това момиче взе да се превива от болки по време на час. Направо ревеше... Искаха да я водят до болницата, но тя упорито отказваше с думите, че я е страх от лекари и болници..Както и да е, все пак я убедихме да отиде с още няколко момичета(отидоха във Военна болница)
Всички бяхме много притеснени за нея. Видяха я на видеозона или ехограф(не знам кое е точно, но не е важно
Оказа се 40-сантиметра киста, която се е оплела с червата. И това момиче си е мълчало за болката....да не казвам че лекарите от селото й(тя там живее) са я лекували за гастрит.Седя няколко дни в боницата.Звъняхме на родителите, но тука идва проблемът.
За тези три дни, през които тя седя в болницата, те изобщо не дойдоха. Така и не разбрахме каква е точно причината)за бога, та това е детето им, това е животоспасяваща операция!) Момичето казваше, че баща й можел да дойде, но му прилошавало в автобуса. Майката пък по телефона твърдеше, че той е на легло и тя трябва да се грижи за него(социално слабо семейство са, мисля че родителите са и стари) Тогава взехме да мислим за по-големите й братя и сестри, ама така и не получихме контакт с тях. Искахме дори да пратим по някой шофьор на автобуси пари, за да може някой от родителите да дойде(момичето няма 18 и трябва родителски подпис за операцията, така съм разбрала).
И така си останаха нещата. Изписаха я. Пуснаха я ей така! Не знам какво да мисля. Та това е човешки живот! За щастие още е добре, но ако стане нещо, какво да правим? Питам ви вас как да постъпиме в тази ситуация? От това зависи живота й. Мислех си за социална организация или нещо такова, но не знам как биха го приели класа, а и ми се струва намеса в семейството. Много се тревожа. Очаквам съвети....
Става дума за една моя съученичка.
Миналата година(тоест учебна година, преди ваканцията) това момиче взе да се превива от болки по време на час. Направо ревеше... Искаха да я водят до болницата, но тя упорито отказваше с думите, че я е страх от лекари и болници..Както и да е, все пак я убедихме да отиде с още няколко момичета(отидоха във Военна болница)
Всички бяхме много притеснени за нея. Видяха я на видеозона или ехограф(не знам кое е точно, но не е важно
Оказа се 40-сантиметра киста, която се е оплела с червата. И това момиче си е мълчало за болката....да не казвам че лекарите от селото й(тя там живее) са я лекували за гастрит.Седя няколко дни в боницата.Звъняхме на родителите, но тука идва проблемът.
За тези три дни, през които тя седя в болницата, те изобщо не дойдоха. Така и не разбрахме каква е точно причината)за бога, та това е детето им, това е животоспасяваща операция!) Момичето казваше, че баща й можел да дойде, но му прилошавало в автобуса. Майката пък по телефона твърдеше, че той е на легло и тя трябва да се грижи за него(социално слабо семейство са, мисля че родителите са и стари) Тогава взехме да мислим за по-големите й братя и сестри, ама така и не получихме контакт с тях. Искахме дори да пратим по някой шофьор на автобуси пари, за да може някой от родителите да дойде(момичето няма 18 и трябва родителски подпис за операцията, така съм разбрала).
И така си останаха нещата. Изписаха я. Пуснаха я ей така! Не знам какво да мисля. Та това е човешки живот! За щастие още е добре, но ако стане нещо, какво да правим? Питам ви вас как да постъпиме в тази ситуация? От това зависи живота й. Мислех си за социална организация или нещо такова, но не знам как биха го приели класа, а и ми се струва намеса в семейството. Много се тревожа. Очаквам съвети....