elki4ka
09-18-2013, 12:15
Преди около 3-4 месеца излизах с един мой приятел на дискотека и той ме запозна с едно момче,което още в първия момент си харесах.Излизахме още няколко пъти..започна още повече да ме кефи (по характер,външност) На една възраст сме -19 :) Работата е там,че аз почти никога не правя първата крачка,а той не показваше кой знае какъв интерес-държеше се мноого мило и сладко,но това го правеше и към останалите,не само към мен.Примирих се,че просто не ме харесва и няма смисъл да се натрапвам..Докато не дойде рожденния ден на моя приятел.Разбира се,въпросното момче беше там.Прекарахме много време заедно,ходихме често да пушим по цигара 2мата,беше мн весело..говорихме си,смяхме се.Това беше вечерта,която прекарахме повече време заедно,преди все сме били на кафета,кина и не сме имали такава възможност.Не показвах,че го харесвам,държах се нормално,докато не седяхме на терасата и той започна да ми разказва някакъв филм.. Попита ме дали съм гледала един филм (оказа се,че съм го гледала).. "Нали знаеш на този филм как бащата даваше съвети за момичета на сина си..Каза му ако иска да целуне някое момиче да преброй до 3 и да действа ,защото ако се забави ще се обърка в мислите си.." погледна ме и ме целуна.Беше толкова сладко и детско..Мн бях щастлива наистина.Съмна се и тръгнахме да се прибираме,той ме извика да тръгваме заедно -по пътя си говорихме и когато стана време да се прибирам ме погледна и отново ме целуна,не можех да спра да го целувам,беше толкова мил и нежен.Казах му,че не ми се прибира още и той предложи да изпушим по една цигара.. и след това се понатискахме ,но си личеше ,че не го прави ,за да може да стигне по-далеч.Беше мил и наистина се чувствах като малко момиченце,все едно и е за първи път.като ми каза .."Как може толкова много да ме кефиш" направо се разтопих .За първи път ми се случва момче на моята възраст да ми харесва толкова много,по принцип мисля,че останалите се държат още като деца и незнаят какво искат,но тук не беше така.Стана време вече наистина да се прибирамеи той тръгна.Проблеееемът е ,че аз заминавам да уча утре за Варна,а той в края на месеца заминава също да учи в София.Според вас като се върна след 1-2 седмици отново да го потърся ли,или поне да накарам моя приятел да излезем заедно 3мата.Много го харесвам наистина,но е трудна клишираната ЛЮБОВ ОТ РАЗСТОЯНИЕ.Какво да правя ,нямам никакъв контакт с него.Има ли смисъл да чакам да дойде това време да се видим или да го забравя по -добре..Сега в нов град,нови хора. Вие как бихте постъпили