SuNsEt
09-19-2013, 11:49
Аз и моят приятел сме заедно от около 3 години . На 19 съм ,а той на 21 . Да, обичам го ,но всеки път се изнервям , когато стане дума да се ходи на гости някъде или на рожден ден, купони етц.
Не обичам да говори от мое име,а той в повечето случаи точно това прави.
Той живее с майка си , аз също живея с моята. Сестра му е по - голяма от него и е поставена на пиадестал в семейството. Каквото каже тя - това трябва да се прави.Така , когато тя каже на приятеля ми да ме викне за някакво събитие ,аз трябва задължително да присъствам,защото тя така иска. Рожден ден, кино, семейна вечеря,семеен обяд ... ходене при баба им... Постепенно свикнах с това, все пак му е сестра.
После идва майка му. Ако не съм спала в тях или не съм им ходила на гости повече от седмица , тя настоява да отида. Принципно нямам против,даже се радвам,че ме приема като част от семейството , но когато откажа да отида става една врява.. Ама защо не е дошла, ама кога ще дойде, ама я ми я дай да я чуя по телефона .. Иначе с нея водим много хубави разговори, приятна жена е.
Последното нещо , което се случи е рождения ден на братовчедка му . Тя ме била поканила специално . Пълни глупости, уж искала да излизаме ,а му предава ' кажи и да дойде' . Като е покана за рожден ден ,ами аджеба , имаш ми фейсбука , едно изречение 'ела ми на рождения ден ' е достатъчно. Пък аз дали ще дойда е друг въпрос.Още няколко седмици преди рождения ден казах на приятеля ми ,че не искам да отида.Но сякаш за него е закон като някой ме покани да отида. Постоянно трябвало да си измисля някакви оправдания защо нямало да отида.
Имам чувството,че всичките му роднини мислят,че сме женени и винаги трябва да сме заедно на вечери,срещи и т.н. Аз не съм такъв тип човек. Не си мислете,че почти не ходя у тях или нещо такова.Даже напротив , последния път бяхме на гости у баба му и там бяха братовчеди,баби и дядовци,лели , чичовци ... Но съжалявам, не обичам на всички семейни сбирки да присъствам. Просто ми идва в повече. Неговата рода е много голяма, даже на моменти прилича на италианска фамилия. Всички са шумни , всички са 'гъсти' един с друг , карат се шумно...
Моето семейство е точно обратното. За това и въпреки гостоприемството на неговото семейство по някое време слагам една дистанция,защото не се чувствам достатъчно удобно вече.
Той е наясно с тези неща и въпреки това , когато се случи нещо такова пак се караме.Просто в неговото семейство е прието като си с някого да си навсякъде с него. Сестра му е по същия начин с приятеля и. Ако единият не може да отиде някъде, другия не ходи без него.
Ние с приятеля ми не сме чак до там 'завързани' , но семейната му обстановка е точно такава.Даже майка му един път ми обясняваше как щяла да бъде много щастлива,ако се омъжа за него. До една степен много се радвам,че ме приема така, но все пак не сме на възраст за женене , нито нищо.
Какво да правя, каква е вашата гледна точка като странични наблюдатели?
Не обичам да говори от мое име,а той в повечето случаи точно това прави.
Той живее с майка си , аз също живея с моята. Сестра му е по - голяма от него и е поставена на пиадестал в семейството. Каквото каже тя - това трябва да се прави.Така , когато тя каже на приятеля ми да ме викне за някакво събитие ,аз трябва задължително да присъствам,защото тя така иска. Рожден ден, кино, семейна вечеря,семеен обяд ... ходене при баба им... Постепенно свикнах с това, все пак му е сестра.
После идва майка му. Ако не съм спала в тях или не съм им ходила на гости повече от седмица , тя настоява да отида. Принципно нямам против,даже се радвам,че ме приема като част от семейството , но когато откажа да отида става една врява.. Ама защо не е дошла, ама кога ще дойде, ама я ми я дай да я чуя по телефона .. Иначе с нея водим много хубави разговори, приятна жена е.
Последното нещо , което се случи е рождения ден на братовчедка му . Тя ме била поканила специално . Пълни глупости, уж искала да излизаме ,а му предава ' кажи и да дойде' . Като е покана за рожден ден ,ами аджеба , имаш ми фейсбука , едно изречение 'ела ми на рождения ден ' е достатъчно. Пък аз дали ще дойда е друг въпрос.Още няколко седмици преди рождения ден казах на приятеля ми ,че не искам да отида.Но сякаш за него е закон като някой ме покани да отида. Постоянно трябвало да си измисля някакви оправдания защо нямало да отида.
Имам чувството,че всичките му роднини мислят,че сме женени и винаги трябва да сме заедно на вечери,срещи и т.н. Аз не съм такъв тип човек. Не си мислете,че почти не ходя у тях или нещо такова.Даже напротив , последния път бяхме на гости у баба му и там бяха братовчеди,баби и дядовци,лели , чичовци ... Но съжалявам, не обичам на всички семейни сбирки да присъствам. Просто ми идва в повече. Неговата рода е много голяма, даже на моменти прилича на италианска фамилия. Всички са шумни , всички са 'гъсти' един с друг , карат се шумно...
Моето семейство е точно обратното. За това и въпреки гостоприемството на неговото семейство по някое време слагам една дистанция,защото не се чувствам достатъчно удобно вече.
Той е наясно с тези неща и въпреки това , когато се случи нещо такова пак се караме.Просто в неговото семейство е прието като си с някого да си навсякъде с него. Сестра му е по същия начин с приятеля и. Ако единият не може да отиде някъде, другия не ходи без него.
Ние с приятеля ми не сме чак до там 'завързани' , но семейната му обстановка е точно такава.Даже майка му един път ми обясняваше как щяла да бъде много щастлива,ако се омъжа за него. До една степен много се радвам,че ме приема така, но все пак не сме на възраст за женене , нито нищо.
Какво да правя, каква е вашата гледна точка като странични наблюдатели?