SilverLinings
09-20-2013, 13:31
Здравейте! Мисля, че допуснах голяма грешка и съм много объркана в момента, всеки ден ме мъчат тези мисли, не съм щастлива и не може да продължава така, а нямам с кого да споделя и да си излея мъката, защото се чувствам като кръгла идиотка. Влязох да уча медицина, първи курс. Скъсах си гъза буквално от учене, нашите също много дадоха, не само пари,а и времето си. Парите не са никак малко, даже напротив. Но откакто съм тук все повече се убеждавам, че медицината като професия и като нещото, с което искам да се занимавам в живота си, не е за мен. Безкрайно нелепо е, знам... И съм разочарована от себе си. Уважавам лекарите и работата им, възхищавам им се, но не е за мен. Не ме е страх, не ме е гнус, от учене също не ме е страх, доказах, че мога. Просто не е за мен. Някак бях супер вманиачена да си изкарам изпитите, да вляза. Фикс идея и сега осъзнавам, че реално не съм се замисляла какво наистина се случва. Чувствам се нелепо, но сега като съм тук в средата и като виждам реално как е, все повече се убеждавам, че това не е моята професия. Не знам какво да правя, има ли смисъл да продължавам да се мъча или да си изкарам семестъра и да се откажа. Не искам да пръскам парите на нашите на вятъра и да ги дават за мен, ако няма да се занимавам с това. Чувствам се ужасно, но с цялото си същество усещам, че не съм за тук. Виждам другите как се стремят, харесва им, а мен все едно някой насила ме е докарал тук и ме е вързал. Нелепо,знам. Моля, кажете си мнението, исках да споделя с някой, поне малкп да ми олекне, защото не издържам. Благодаря за отделеното време!
P.S.: По принцип ако се откажа, имам резервен вариант, езиците много ми се отдават и искам да се занимавам с това, като преводач или нещо от сорта. Отдава ми се наистина, не говоря наизуст, печелила съм награди и дори един месец работих към една фирма, знам какво е и наистина ми се отдава. Не питайте защо не съм записала това, исках да докажа, че съм от най-добрите, че мога да се справя с най-трудното, да се докажа, престиж и т.н. А и честно казано родителите ми много ме натискаха за медицината, макар и непряко. Но не е за мен
P.S.: По принцип ако се откажа, имам резервен вариант, езиците много ми се отдават и искам да се занимавам с това, като преводач или нещо от сорта. Отдава ми се наистина, не говоря наизуст, печелила съм награди и дори един месец работих към една фирма, знам какво е и наистина ми се отдава. Не питайте защо не съм записала това, исках да докажа, че съм от най-добрите, че мога да се справя с най-трудното, да се докажа, престиж и т.н. А и честно казано родителите ми много ме натискаха за медицината, макар и непряко. Но не е за мен