PDA

View Full Version : Относно темата на есето



BloodyDreamer
09-22-2013, 19:57
Трябва да си избера някакво литературно произведение и да напиша с какво то е близко до проблемите и душевността на съвременния човек. Избрала съм си произведение и сама ще си напиша есето, но не съм много сигурна, че разбирам темата. Какво трябва да направя - да сравнявам измислената реалност от произведението с нашата или героите от книгата с истинските хора? Или и двете?

CoNviCt
09-22-2013, 20:37
Зависи от произведението, което си избрала. Трябва да сравниш проблемите на човека от времето, в което се развива действието на избраното произведение, с проблемите на съвременния човек. С проблемите му днес. Ако проблемите зависят главно от обществото, то трябва да сравниш обществото тогава, с обществото сега. Лесно би било да избереш произведение свързано със следосвобожденската действителност. Ще откриеш много прилики.

BloodyDreamer
09-22-2013, 23:35
Пу, написах го. Благодаря ти :)

CoNviCt
09-22-2013, 23:42
Може ли да прочета?

BloodyDreamer
09-23-2013, 07:33
С какво фентъзи епосът на Джордж Мартин "Песен за огън и лед" е близък до проблемите и душевността на съвремения човек?

Фентъзи епосът "Песен за огън и лед" на Джордж Мартин пренася читателите в един свят от средновековен тип, свят на магия, богове и митични същества. Но макар и на пръв поглед този суров свят на крале и кралици да няма нищо общо с нашата реалност, в поредицата се засягат теми, доста близки до проблемите и душевността на съвремения човек.

Историята на Вестерос е за една ожесточителна война за властта (т.нар. Война на петимата крале). След смъртта на краля мечовете подемат своя танц и знатните родове на кралството играят своята игра на тронове, в която няма правила. Не е ли точно това и животът? Една непредсказуема игра с много играчи и само два изхода - победа или смърт. А смъртта може да бъде не само физическа, но и емоционална, духовна. Не стомана и дърво са нашите мечове и щитове, а думите и решенията ни, но ние се борим за своето място в живота със същата пламенна страст, с която лордовете на Вестерос се борят за своя дял от властта.

"Властта е там, където хората вярват, че е. Ни повече, ни по-малко. Сянка на стената. И понякога един много малък човек може да хвърли много голяма сянка", пише Джордж Мартин. Е, същото важи и за успеха. Няма значение кой си и от къде идваш, сянката, която ще хвърлиш, зависи от светлината (т.е. успехът зависи от усилията, които си вложил).
Сянката обаче е само едно размито очертание на истинския образ. Да вземем за пример Джайм Ланистър - Лорд Командир на Карлската гвардия, известен още като Кралеубиеца. Факт е, че по време на бунта на Робърт Баратеон, той убива Лудия крал Ерис, когото се е заклел да защитава. С това той си спечелва лошата слава на човек без чест, който не спазва клетвите си и не държи на думата си - слава, която оставя кървяща рана в съзнанието на Джайм. Но колко са хората, които знаят цялата история зад престъплението му? Колко души знаят, че с постъпката си той предотвратява опожаряването на столицата на Вестерос, спасява животите на хиляди хора? Дали ако знаеха, щяха да гледат на него по същия начин? На всеки от нас слагат "етикети", всеки от нас съдят заради дадена постъпка и много пъти една грешна дума, един неразбран поглед, могат да затворят много врати пред нас.

Денерис Таргариен, Родената в буря, Майката на дракони. Едва на четиринадесет години тя остава сама, без семейство и приятели, нагърбена с тежката задача да управлява цял народ. Да, нашите изпитания далеч не са толкова тежки, но всеки познава онова чувство на нерешителност и отчаяние, когато трябва да вземеш важно решение, а няма до кого да се допиташ, и самотата е впивала пръстите си във всеки един от нас.

Всеки един от героите в книгата е изправен пред проблеми, наглед коренно различни от тези, които тревожат нашите сънища, но в същността си те са като двете половини на идеална сфера.

Тази книга ме научи на много неща: Няма правилно или грешно, добро или лошо, има само различни гледни точки. Понякога лошите постъпки могат да имат неочаквани последици, както и добрите могат да разтърсят света ни из основи. Не можеш да кажеш, че познаваш един човек, докато не се поставиш на негово място. И най-важното - дори когато спазваш правилата, може да изгубиш играта на тронове.

ПП. Предимно глупости съм писала, ама като за написано в 12ч. през нощта не е чак толкова покъртително зле :D Пък и сигурно няма да ги четем, така че нямаше кой знае какъв смисъл да влагам някакви огромни усилия.