v3ndetta7
09-23-2013, 17:57
Здравейте, принципно не пиша във форуми, но сега реших да споделя това, което ме "тормози" леко, с цел да намеря по-лесно решение! Обичам адски много едно момиче от моя клас (Тя знае това) , но не сме го дискутирали сериозно. Различни хора и различни вкусове. Тя НЕ ме харесва. Харесва най-добрият ми приятел, с който вече почти нямаме никакви отношения заради нея. И все пак се радвам, че тя в момента е щастлива, тъй като той се отнася добре с нея, но всичко това се дължи на мен. Аз съм човекът в сенките, който прави всичко .. Чудя се, дали съм бил глупав да оправям отношения между тях и да ги сближавам, вместо да се възползвам от това, че той я нараняваше и да бях до нея.. не мислих, че щеше да е щастлива и гледах да и помогна по възможно най-допустимия начин. Това означава ли истинска любов? Главният ми проблем е, че трудно мога да я забравя.. радвам се МНОГО, че е щастлива, но винаги хората, които оправят нещата страдат най-много. Трудно ще е да я забравя, тъй като сме в 1 клас и я виждам всеки ден. Засега я игнорирвам стабилно, но и тя не показва признаци, че има няква нужда от мене, така че това е знак да продължавам в същия дух. Но дори чувствата ми да отминат аз няма да я забравя скоро.. точно това ме тормози. Не съм от хората, които когато направят нещо за някой го натякват постоянно.. Аз дори НЕ казвам, че съм направил нещо такова. Ако някой ден разбере - добре, ако не разбере - още по-добре. Как да постъпя от тук нататък? Да я заговарям ли? Да и пиша ли? Да се опитам ли да се сближа с нея? Да продължа ли с операция "забравяне"? Ако имате отговор на тези въпроси, моля обосновете се.. Наистина се нуждая от малък съвет.
Благодаря ви предварително..
Благодаря ви предварително..