karinaa
09-25-2013, 19:20
Здравейте момиче на 17 съм. Сега ще ви разкажа какъв точно е моя проблем. Значи това лято бях на море и си изкарах супер яко. Бях при майка ми която работеше там и стоях при нея 1 месец. Беше невероятно преживяване. Запознах се с много хора и през този 1 месец започнах да изпитвам чувства към едно момче. Той работеше там и беше 3 години по- голям. Когато почиваше ходехме на плаж разхождахме се докато една вечер както си говорихме той ми каза, че ме харесва. Много се зарадвах защото и аз изпитвах същото. Може дори да се каже, че се влюбих в него и всичко беше прекрасно. Останаха ми спомени за цял живот, които никога няма да забравя. Да, но ето че дойде време да си тръгвам. Чувствах се ужасно, имах чувството че нещо в мен умира, защото знаех че с тези хора които се запознах никога повече няма да се видим ( както и с това момче което харесвах ). Те бяха от цяла България и едва ли някога ще отида в Плевен за да видя това момче. Е да няма невъзможни неща, но все пак ... И сега идва по - сериозното. Майка ми се прибра преди 2 седмици защото сезона вече свършва, но днес и се обади една колежка която е още там и каза че след 10 дни ще има събиране на всички които са работили там. Майка ми не знаеше какво да отговори и каза че ще си помисли, пита дали може да отида с нея и колежката и каза ДА. Много се зарадвах защото само това и чаках да отида за да видя всичките ми приятели и разбира се едно специално момче. Да но сега като си мисля, колко трудно ми беше когато се тръгвах как се качих на влака с насълзени очи и след това у нас не можех да се съвзема 1 седмица и честно казано съм 50/50. От една страна Да ще отида и ще видя всички, но от друга като се сетя че след два дни ще трябва да се прибираме и ако всичко се повтори. Ако пак съм тъжна и депресирана ? Не знам - то има още време да реша но .. въпроса ми е вие ако бяхте на мое място какво щяхте да направите? Щяхте ли да отидете? Ще се радвам ако дадете някакви мнения благодаря предварително! :)