tutukupu
09-25-2013, 22:00
Това ще ми е темата за душевна кофа, понеже няма подходящ човек на когото да споделя, а близките ми( родителите ) биха се притеснили прекалено много. Та, става дума за връзка с момиче, която много ме измъчва в последно време. Дори не знам от къде да започна. Нека да е от началото: всичко си беше добре, много време заедно, мили неща, разни такива, абе, няма от какво да се оплаче човек. Викам си добре прекалено е красиво, за да е реално и ето.. идваме в наши дни ( заедно сме от година и малко ), та, сега въобще не ми споделя въпросното момиче, караме се за глупости като за това че все едно крие неща от мен, пример:
А:какво правиш?
нищо ти?
А:във вас ли си?
да? ще пием с едни приятели
Милите неща изчезват, отнася се все едно съм чужд човек на който не е нужно да обръща внимание, имам чувството че се опитва да страни от мен. Сигурно съм й писнал, но пък мен тия неща много ме нараняват и не мога да се примиря с безразличното й държание. Много пъти съм й говорил стигаме до разбрах, съжалявам че съм такава ( а аз знам че преди не беше такава ) и това е, след час-два всичко се почва отначало. Първото сериозно скарване ни беше когато и двамата бяхме на море, но не заедно и една вечер ми заяви, че при тях са дошли момчета, обаче не ставали за компания и беше много тъжна от факта.
От всички тия неща съм много депресиран, обаче това си е моето момиче и не искам да я губя. Разбирам, че не трябва постоянно да си говорим, виждаме ( що пък да не трябва ;д ) но смисъла на живота ми в момента са тя и образованието. Това ми е втората сериозна криза, през която мисля за някакъв вид нараняване. Много ми е тежко, че не ми отвръщат със същото, сякаш очаквам нещо, защото преди е било така, а сега това не се случва. Обвинявам се за всичко. Имам чувството, че когато е самотна иска да ме види, защото няма какво да прави, обаче има ли какво не държи много много. С такива впечатления оставам. Не намирам разбирателство от нейна страна.
Дори не мога да изпиша всичко, което се случва в главата ми. Трудно е. Единственото ми успокоение за сега е да не бързам да взимам крайни решения за живота си, понеже така или иначе пак на там съм тръгнал. Колко безсмислено звучи всичко, колко безотговорно към родителите ми.
Боже, колко е трудно да си излееш чувствата, ако не са на мига.
Не задължавам никого с проблемите си, просто исках да споделя.
А:какво правиш?
нищо ти?
А:във вас ли си?
да? ще пием с едни приятели
Милите неща изчезват, отнася се все едно съм чужд човек на който не е нужно да обръща внимание, имам чувството че се опитва да страни от мен. Сигурно съм й писнал, но пък мен тия неща много ме нараняват и не мога да се примиря с безразличното й държание. Много пъти съм й говорил стигаме до разбрах, съжалявам че съм такава ( а аз знам че преди не беше такава ) и това е, след час-два всичко се почва отначало. Първото сериозно скарване ни беше когато и двамата бяхме на море, но не заедно и една вечер ми заяви, че при тях са дошли момчета, обаче не ставали за компания и беше много тъжна от факта.
От всички тия неща съм много депресиран, обаче това си е моето момиче и не искам да я губя. Разбирам, че не трябва постоянно да си говорим, виждаме ( що пък да не трябва ;д ) но смисъла на живота ми в момента са тя и образованието. Това ми е втората сериозна криза, през която мисля за някакъв вид нараняване. Много ми е тежко, че не ми отвръщат със същото, сякаш очаквам нещо, защото преди е било така, а сега това не се случва. Обвинявам се за всичко. Имам чувството, че когато е самотна иска да ме види, защото няма какво да прави, обаче има ли какво не държи много много. С такива впечатления оставам. Не намирам разбирателство от нейна страна.
Дори не мога да изпиша всичко, което се случва в главата ми. Трудно е. Единственото ми успокоение за сега е да не бързам да взимам крайни решения за живота си, понеже така или иначе пак на там съм тръгнал. Колко безсмислено звучи всичко, колко безотговорно към родителите ми.
Боже, колко е трудно да си излееш чувствата, ако не са на мига.
Не задължавам никого с проблемите си, просто исках да споделя.