View Full Version : Промяната от дете във възрастен :(
Ou7oFmYhEaD
09-29-2013, 15:22
Здравейте съфорумци, много ми се искаше и реших да споделя с вас, защото започна много да ми натежава. Вече съм в 12 клас и скоро навърших 18. Мисълта, че скоро ще трябва да бъда самостоятелна и да се сблъскам с живота, така както никога до сега ,меко казано ме плаши. Не искам да го възприема и отказвам да повярвам, че дойде и моето време да порасна. Преди все си казвах има време до 12 клас и до вземане на решение какво да уча и къде. Но ето, че този час настъпи и за мен. Другият за мен проблем е, че много свикнах с моя клас, чувствам ги близки и не искам да се разделяме, не искам и да си мисля, колко много ще плача в дните около бала а и след това. Знам, че съм много емоционална и ако не съм супер щастлива и ухилена до уши, ще съм разплакана, сякаш за последно. Чувствам, че един цял период от живота ми си отива и идва нов, а не искам това да се случва. Нямам усещането, че съм голяма, чувствам се все още дете а и изглеждам така хората, които не ме познават често ме мислят за по-малка. И само като си помисля за това време догодина и ми се доплаква. Знам само, че в съзнанието и сърцето си, в собствените си представи аз ще си остана дете. Никак не ми се иска това време да си отива и съм наясно, че то ще бележи живота ми завинаги, трудно ми е да осмисля случващото се сега а с идването на пролетта, нещата ще стават и по-зле.
DoubleDMG
09-29-2013, 15:25
No feeling no pain и готова ралта.А за решенията не е кой знае к'во,взимай ги с лекота и да не ти пука,понеже кой знае колко. Някой неща на пръв поглед са стряскащи и ще те плашат,ама като свикнеш да теглиш и майни ще си царуваш.
DisappointedDreamer
09-29-2013, 15:29
Аааа, недей така. Вярно, хубаво е, че сте близки, но пак ще имаш възможността да се виждаш с тях.
И аз съм 12-ти клас, и като погледна випуска си ми става адски мъчно, че няма отново да се почувствам част от такава училищна, забавна атмосфера. Но! Идва университет, нов живот, нови хора и пътища, които ще бъдат също толкова хубави. Животът е сбор от етапи. За да достигнем пълноценното си аз (ако то изобщо съществува), трябва да прескочим всяко от тези стъпалца. Представи си го като игра с нива. Би искала да спечелиш, нали?
WhiteRanger
09-29-2013, 15:44
Приеми го . Всеки пораства :)
Dagichka
09-29-2013, 16:41
оох милата, разбирам те много добре, аз съм същата ;д
като изключим тва с близките от випуска, по-близка съм с по-долните класове, но това няма значение.. това, че времето минава, няма как да го променим/спрем.. важното е просто да осъзнаеш коя си, къде си и на къде искаш да се движиш, всъщност е доста простичко :) не си мисли, че тва къде ще следваш е съдбоносно решение и че целият ти живот ще зависи от това, глупости са! примери за хора, които примерно са учили за едно, работили са друго и накрая са открили своето истинско (трето/пето/двайсто) призвание бол! единственото сигурно нещо в живота са промените, така че научи се да ги обичаш :)
CupcakeKitty
09-29-2013, 16:54
с тоя ник те помислих за оня..
оня бе.. :D
mlakniwe
09-29-2013, 17:06
Всеки минава през това-споко и аз бях уплашен, но почнах работа и университет и сегъ съм си супер взимам си парички уча, само дето няям много свободно време, но съм доволен за сега, инъче всичко си е както преди, не вижда кой знае ква промяна освен че си изкарвам парите сам и няям много свободно време инъче се запознаваш с нови хора в университета, на работа и така...
По хубаво от секса и студентския живот няма ще знаеш. А по време на студентския живот се среща и бая от първото, така че няма от какво да се плашиш. Ще има да се запознаеш с куп нови хора и да си станете близки. Проблем ще ти бъде когато завършиш и университета, тогава вече ежедневието ти ще бъде погълнато от монотонност.
По хубаво от секса и студентския живот няма ще знаеш. А по време на студентския живот се среща и бая от първото, така че няма от какво да се плашиш. Ще има да се запознаеш с куп нови хора и да си станете близки. Проблем ще ти бъде когато завършиш и университета, тогава вече ежедневието ти ще бъде погълнато от монотонност.
точно!
И аз си мислех че 18 моментално ме парви възрастен,но това е само пред закона.Със живота си сблъсках след като завърших университета.Горе главата, акат те най-хубвите ти години!!!
Порастването не е нещо, което се случва изведнъж, с навършването на определена възраст. Порастването е процес, който започва още от момента на раждането на всяко живо същество.
Ou7oFmYhEaD
09-30-2013, 17:09
Наясно съм, че от самото си раждане, всеки от нас поема пътя към смъртта, първо пораства, достига зрялост, остарява и накрая умира. И знам, че съм част от този процес, както и всички други хора. Но аз съжалявам за края на детските си години, за този най-хубав от човешкия живот период. Поне според мен е така. Да прави сте, очакват ме студентски времена, нови хора, срещи, вълнения, в по-далечно бъдеще семейство, съпруг и деца. Но никой от тези периоди няма да замени хубавото време сега, което за жалост си отива и не мога да го върна. Чувствам се толкова ужасно заради това, безкрайно ми е тъжно и единствено се надявам да свикна с тази мисъл, че житейският ми път ще напредва все повече. Искам да заживея с този факт, но малката ми главица и детското сърце отказват да приемат : (
Съгласна съм, тъжно е.Но трябва да го приемем, това е само една от големите промени в живота.
Dagichka
09-30-2013, 18:08
пф, та кой е казал, че не можеш да си останеш дете по душа? нямам предвид да си безотговорна и все да чакаш всичко някой да ти сложи/направи вместо теб, ама не пречи от време на време да се бухнеш под завивките и да оцветяваш книжка примерно ;д или да цопваш в локвите, когато е валяло просто ей така ;д
TheBeliever
09-30-2013, 18:13
"Порастването" не е чак такава драма, каквато я изкарвате.
Независимостта, самостоятелността, усещането, че си дорасъл достатъчно, за да се справяш с живота си и да следваш пътя, който си си избрал. Наивната самонадеяност в началото, "плесницата", която я следва, и наученият урок... Незаменими...
Да, не е лесно, но чувството след поредната преодоляна трудност е неописуемо. Вътрешната удовлетвореност, която изпитваш когато погледнеш назад и видиш какво си постигнал и през какво си преминал.
Не всичко е толкова черно, колкото ви се струва в момента.