Връзка от разстояние - мисия (не)възможна?!

[Colouring]

Първо искам да кажа, че правя темата с цел не да изкажа някакъв конкретен личен проблем, а да се опитам да заформя дискусия относно връзките от разстояние. Въпросът е дъвкан и дъвкан, това ми е ясно, но все пак искам да чуя мнението ви. В момента няма как да съм много обективна по въпроса, предвид че съм в такава връзка, което ме и накара да пусна темата. Въпросът ми е чисто и просто - могат ли според вас да съществуват такива връзки? Намират ли се изобщо положителни страни от цялата ситуация? Какво е нужно на една такава връзка, за да продължи? Вярвате ли, че "очи, които не се виждат, се забравят"?

Подтикната съм към тези въпроси именно от това, че, както казах по-горе, в момента съм в такава връзка. И ми е адски трудно, няма да лъжа. Понеже съм дървен философ започнах да разсъждавам по темата. Винаги съм била против тези взаимоотношения. Е, може би не чак крайно, но съм си казвала, че едва ли бих се замесвала в подобно нещо. Да, ама ми се случи. Между нас всичко е прекрасно, обичаме се и т.н., даже никога не съм била по-щастлива, но нещо ме гложди отвътре. Имам чувството, че твърде много неща ще се променят. Дали любовта между двамата е единственото нужно, за да може връзката да продължава? Какви пречки се появяват и непреодолимо големи ли са? Не е ли мазохизъм цялата тази работа, да не кажа чак психически и физически тормоз?

Абе, нека поразсъждаваме по въпроса, че съм на такава вълна. :Д

[PainMonopoly]

Мога да изпиша цял роман, защото имам много опит с това, ама ще се старя да съм кратък, защото никой няма да го прочете.

Повечето хора, които не са били в такава връзка, автоматично ги заклеймяват и казват "о, не, не, аз НИКОГА няма да си го причиня". Което е нормално, хората имат навика да бягат от трудностите. Но такива мнения много бързо се променят, когато опре ножа до кокала и си намериш човек, на когото не виждаш алтернатива. Тогава щеш не щеш, се изправяш срещу трудностите.

Дистанционните връзки са нещо нормално. В миналото мъжете са отивали в казарма, или на война, жените им са ги чакали. Сега често едната половинка отива да учи в чужбина, или на еразмус, или в командировка за доста време, а другата половинка не може да замине - светът е мобилен и динамичен. Има голяма вероятност да се случи на горе-долу всеки в даден момент от живота му.

Да, гадно е и е трудно. Обаче това означава ли, че трябва винаги да бягаш като ти се случи? То е и невъзможно, когато чувствата са силни.

[cyclops]

Преди да си напиша мнението аз също искам да кажа, че съм била в такава връзка с мой бивш.
Много зависи от отношенията ви, колко се познавате и най-вече от времето, през което сте разделени.
Ако сте дълго време разделени честно казано не мисля, че ще проработи, защото всеки си продължава живота там където е и се доизгражда като личност.Но не го правите заедно, а отделно. Това е една много основна пречка. Друг проблем често може да се окаже доверието един в друг, но да речем, че това е дреболийка на фона на всичко останало. Много зависи от това дали има изглед скоро да сте постоянно заедно и кога ще настъпи този момент. Ако е след 4 години, например е малка вероятността да сте още заедно. Но ако са няколко месеца, година е напълно възможно. Все пак всеки човек има нужда от физическа близост, нежност и още куп други усещания и емоции.

[urlittlelady]

най-важното нещо изобщо във всяка връзка е доверието и не нарушаването на личното пространство. Щом се обичате, и сте щастливи заедно, е то в началото винаги е така, не знам от колко време сте заедно. Вярно е нещата ще се променят и това зависи изцяло от вас двамата. Аз също съм в такава връзка. Има моменти, в които летя от щастие, но има и такива, в които ми се ще да захвърля всичко и просто да не се занимавам, но всичко си идва на мястото след няколко спокойни разговора. Когато имате възможност да се видите, гледайте да си направите това време приятно и за двамата и да го оползотворите с нещо забавно, на което и двамата ще сте доволни.
трудничко си е, но не е невъзможно ;)

[CoockieMonster]

В момента и аз съм в такава връзка. С въпросното момче ходиме от 1 година и два месеца. Тази година за 1ва година той е студент. Наложи се да замине онзи ден. Последния ден преди това бях много депресирана, много плачех, не спях. Зле бях много. Днес сме втори ден, както не сме се виждали, не съм свикнала, пак ми е зле, но не чак толкова. Той учи в софия, а съм от град близко до София. Ще си идва петък, събота и неделя. Само тогава ще се виждаме. На него също му е тегаво, днеска се разплака по телефона. На мене всеки път когато му кажа, че го обичам ми се насълзяват очите, дори и в момента. Не знам до колко ще се разбираме от тук нататъка. И двамата сме много ревниви и обичливи. Ние преди всеки ден по цял ден заедно, от 3-4 до към 8-9.. ВСЕКИ божи ден, а сега напправоооооооооооооооооо оо ;Х

[urlittlelady]

спокойно, не е болка за умиране! И аз си го представях много страшно, но има и по страшни неща... 5 дни нищо не са. И ние бяхме свикнали по цял ден заедно и първия един месец след това ми се видя като не знам колко време, но постепенно се свиква!

[Colouring]

Ох, не искам да го превръщам в тема за мен, но ще споделя ситуацията, в която се намирам. Човекът е на 300 километра от мен. Не сме заедно от чак толкова много време, но наистина се обичаме и си имаме доверие, а и нещата бързо прераснаха в нещо сериозно поради много причини. Какви са възможностите ни за виждане? Ами, през два месеца най-малко. И така до лятото. Той е студент в друг град, аз - последна година в гимназия. И не че мисля за чак толкова далечно бъдеще, но след лятото пътищата ни пак вероятно ще се разделят, защото дори и да издържим до тогава, аз съм се насочила да уча в различен град от този, в който той е студент.. така че пътищата ни съвсем се разделят. И така. Чудя се дали сме обречени просто. :Д

[CoockieMonster]

До тогава много работи могат да се променят. Бъдете заедно, обичайте се- всеки ден си повтарайте как ВИЕ ще успеете. Ако вие не си го направите никой няма да ви помогне. :)
Мен ме е страх да не се забравиме, както сами се сещате той ми първия. На 15 съм, а той на 19. Обичам го с цялато си сърце и душа, просто съм в шок.
urlittlelady- Ще се радвам ако на лично ми напишеш как превъзмогна страданията. Благодаря много. Но все пак ако искаш - напиши и тук, ще е от помощ. Благодаря много.

[urlittlelady]

ами действително беше доста трудно да го превъзмогна... де да знам и аз... може би самата надежда, че ми остава малко, докато отида при него. Тогава бяха 2 години, сега остава само едно. В началото беше ужасно. И аз не бях свикнала и той не беше. Задължително се прибираше всеки петък и в неделя си отиваше. Аз го чаках и го изпращах на влака и като си отиваше ми ставаше едно такова супер самотно. Но после реших да насоча негативните мисли към нещо по-полезно. Залегнах малко повече над ученето, губех си времето в безсмислени игри докато говорех с него по телефона или по скайп. Четях някоя и друга интересна книга, рахождах кучето и излизах с приятели. Зимата си свалях филми и играех доста с брат ми. И изобщо се опитвах да се разсейвам от мисълта за това "дали няма да си хареше някоя" или пък "дали някоя няма да ни се меша във връзката". В крайна сметка нито той позволяваше такива неща, нито аз. Доверието ни постепенно ставаше все по-голямо и по-голямо. Да вярно имало е случаи, в които ми е идвало да разговарям от близо с негова колежка :lol: но беше за кратко. Общо взето гледах да мисля по-положително за връзката ни. И да избягвам негативизмите по всевъзможни начини. Нямаше смисъл да си скапвам настроението за нещо, което дейстително не е така.

сложно беше, но сега има периоди, в които не се виждаме със седмици, и това не ни пречи. а пък тази година ще се виждаме още по-малко, поради куп причини, но държим един на друг, обичаме се, вярваме си.. и няма смисъл да развалям нещо градено толкова много време само заради някакво си разстояние... така че спокойно! С времето се свиква, и общо взето наистина не е толкова страшно, колкото всички го описват. Наистина си зависи и от вас самите, но като цяло това е моята гледна точка и моят начин да се справям.

[ameli]

Хора, как може да сте толкова близко и да не направите жертва, за да се видите като толкова много искате. Някои хора ги делят 3000 км и наистина нямат друг избор, освен да не се виждат най-малко 3 месеца, а вие сте седнали да ревете за 3 дена.. ;х

[xoxi]

Тая тема ме върна толкова назад във времето... Първите няколко дни без него, всяка седмица посрещане и изпращане на влака... И аз минах през това. Беше ужасно трудно, болезнено, а на моменти ми се е искало всичко да приключи. Тези връзки определено са за мазохисти и садисти.
Понякога си заслужава човек да се жертва, но доста често - не. Голяма важност играе времето, през което двойката ще е заедно. Дали ще се виждат всяка седмица, всеки месец или по-рядко.
При по-продължителни връзки от разстояния идва момент, в който само любов не е достатъчна, за да има бъдеще за връзката. Споделените моменти заедно сплотяват и укрепват взаимоотношенията, не разговорите по скайп/телефон или чатовете във фейсбук примерно. Една прегръдка в тежък момент има по-голяма сила от хиляди утешаващи думи.
Разстоянието си има и своите плюсове, но сравнени с минусите, много често не си заслужават.

[fUcKsMiLe]

И аз в момента съм във такава връзка. Километрите, които ни делят са 2000. Ще го видя отново чак след 2 месеца и половина. Обичам го, той мен също. Вярваме си и се надявам да издържим до другата есен поне.. след това може пътищата ни съвсем да се разделят. И ние сме като едната двойка от гореспоменатите - той първа година студент, аз последна в гимназията. Той учи в Германия, аз имам желани да отида в Дания и едва ли ще издържим толкова време разделени. Бих се пробвала, но нищо не е сигурно, докато не се мине докрай по този път.

@ameli, много ми хареса коментара ти. Моето момче в момента супер много ми липсва и като се върне ще го посрещна със сълзи (от радост) на очите, а други ми реват, като се виждат с приятелите си всяка седмица. Не ви пожелавам да се разделяте за по-дълго време, не е хубаво и още по-малко лесно. Радвайте се, че са ви близо и можете да ги видите и докосвате. Аз, както и доста други, можем да се радваме на любовта си само през скайп или през телефона в момента. :)

[PainMonopoly]

Няма ли перспектива в близкото бъдеще да се съберете, просто в един момент се обезсмислят нещата.

Точно това щях да напиша ако се бях развихрил. :Д Такава връзка се започва с ясното съзнание, че в даден момент ще се съберете физически. Ако няма такива изгледи - създават се. Ако не се - връзката е обречена.

[valdesbg]

Тва не е връзка, а губене на време и самозаблуда. Дъвкал съм го милион пъти въпроса - секс по телефона, връзка от разствояние, усмивка по радиото няма.

Ако се започне с ясни планове да се съберат в един град ASAP тогава може да има буферен период на изчакване. Иначе не.

Бил съм в такава връзка.

[Naive]

Хора, как може да сте толкова близко и да не направите жертва, за да се видите като толкова много искате. Някои хора ги делят 3000 км и наистина нямат друг избор, освен да не се виждат най-малко 3 месеца, а вие сте седнали да ревете за 3 дена.. ;х
И на мен ми е мега странно, когато някой, който се вижда с приятеля си само петък, събота и неделя, защото учи в друг град, нарече връзката си дистанционна. Ама всеки според опита си. На фона на връзки, които ги разделят хиляди километри, е смешно, ама ако не си се сблъсквал с това, си е нормално да го намираш за трудно, а и разделите просто са си гадни, дори и да са за 3-5 дни, защото пак се сблъскваш с разни гари, най-малкото, а там обстановката просто е потискаща.

[LadyDi]

Точно това щях да напиша ако се бях развихрил. :Д Такава връзка се започва с ясното съзнание, че в даден момент ще се съберете физически. Ако няма такива изгледи - създават се. Ако не се - връзката е обречена.

Чакайте да дам и аз един + :cool:
Връзките обикновено са два вида - неангажиращите, за забавление, и сериозните, които водят я до съжителство, я до брак. Връзката от разстояние може да бъде само от втория вид, за да издържи.

[anonymous708973]

В момента и аз съм в такава връзка. С въпросното момче ходиме от 1 година и два месеца. Тази година за 1ва година той е студент. Наложи се да замине онзи ден. Последния ден преди това бях много депресирана, много плачех, не спях. Зле бях много. Днес сме втори ден, както не сме се виждали, не съм свикнала, пак ми е зле, но не чак толкова. Той учи в софия, а съм от град близко до София. Ще си идва петък, събота и неделя. Само тогава ще се виждаме. На него също му е тегаво, днеска се разплака по телефона. На мене всеки път когато му кажа, че го обичам ми се насълзяват очите, дори и в момента. Не знам до колко ще се разбираме от тук нататъка. И двамата сме много ревниви и обичливи. Ние преди всеки ден по цял ден заедно, от 3-4 до към 8-9.. ВСЕКИ божи ден, а сега напправоооооооооооооооооо оо ;Х

Хайде стига драма.

Година и кусур изкарахме с моя от разстояние Пловдив-София. Дори не съм го брояла за връзка от разстояние.
Ще си позволя да говоря за въпросната връзка, просто защото нямам друга база за сравнение.

Тръгнахме 3-4 дни след като той беше заминал студент в София, а аз 11 клас. Виждахме се всеки уикенд, като чак до 12-ти аз изобщо не можех да пътувам, нашите не даваха. Просто ти трябва организация - цялата седмица, всички задължения си ги набутвах в 4-те дни, за да може петък, събота и неделя да са изцяло за него. Нашите много се оплакваха, донякъде и с право, щото аз три дни направо се изключвах, често не спях вкъщи етц. Та. Организация.
От тук положителната страна е, че се научаваш на нея. Имаш време да си наредиш приоритетите и не се изгубваш в другия, забравяйки себе си.
Има си и минуси - разделяли сме се скарани, не сме се чували по 2-3 дни, докато не се оправим по телефона. Разговори по няколко часа, скандали - има ги, няма как без тях. Има го чуденето - ама какво прави, ама с коя е, колкото и да си вярвате, студентският живот е разделил не малко двойки.

От мен да знаеш - за този, който остава, винаги е по-трудно. Винаги той е по-малко склонният към раздяла. Обстановката е същата, няма с какво да разнообразиш, съветите по форумите са изтърканото "чети, гледай филми, излизай с приятели", празнотата е голяма. За този, който заминава, също съществува празнота, но тя неизбежно се запълва с новата обстановки, нови познанства, нови предизвикателства. В пъти по-лесно е. И от двете страни на барикадата съм била.

Та. Много зависи от хората. Аз лично няма как да имам пълноценна връзка при обстоятелства, които налагат виждане през толкова продължителни периоди от време. 2 месеца - хайде стига. Няма как да късате сега, разбира се, но има голяма вероятност с времето да се отчуждите. cyclops го каза идеално. Каквото и да си говорим, се изграждаш сама като личност, него го няма. Много пъти ще можеш да получиш утеха по телефона и несъзнателно ще започнеш да сравняваш с утеха, която получаваш лично от приятел/и всеки ден.

Определено горното (честотата на виждане) трябва да влезе в сметката заедно с възможността да се съберете рано или късно. Ако такава няма, защо губите време?
И тук опираме до поредица от въпроси - струва ли си това "губене на време"? От гледна точка на оставащия - може би, от гледна точка на заминаващия нещата са малко по-комплексни. Той готов ли е да се обвърже, съответно да се откаже от всички възможни запознанства в по-дълбок смисъл? Не е ли малко глупаво да вярваш, че едно момиче е по-добре пасващата ти половинка от всички други момичета, с които още дори не си се запознал? Хм...

Връзката от разстояние може дори да е изпитание за двойка, която е от известно време заедно. Всеки от партньорите има възможност да провери дали това е неговият човек или не, дали като се сблъска с различни манталитети няма някой, който да го допълва по по-пълноценен начин. Защото ако се втурне в новата обстановка като обвързан и накрая нещата не проработят, какво? Всички изпуснати възможности и познанства отиват на кино и се почва отначало. За някои това не е проблем, разбира се. За други е губене на време, което налага нуждата от "започване отначало". Ситуацията е подобна на развод за по-възрастен човек - 30-35-40.

Отнесох се и не получи много отговори, а повече въпроси сякаш. Не знам дали бях полезна, надявам се.

[urlittlelady]

ние бяхме от доста време заедно преди да започнем да се виждаме само уикендите... да, наистина, да не се виждате с месеци е много по-лошо и трудно, но всеки си го изживява по различен начин, нали така? има доста верни неща в по-горните постове. Горе-долу всичко е на психическа основа, на възприемане, изобщо си е до човек като цяло. И при нас има перспективи да се съберем в един град, но това не е единствената причина. И ние доста сме се карали, но се оправяме по един или друг начин. От една страна моментите, в които се виждате стават още по-приятни. Познавам хора с такива връзки, които и до ден днешен са заедно. Да, има и такива, които се развалят, поради ред причини. Но това, че е трудно, не значи, че е невъзможно!

[Colouring]

Абсолютно права си за всичко, Пантерке. Само дето при мен ситуацията е, че и аз съм оставащата, но в случая той не е първа година студент, а втора, така че средата не е нова. Общо взето вече се е устроил и не навлиза в напълно ново пространство.
И аз мен такава връзка не може да е 100% пълноценна, най-малкото заради физическият контакт, който липсва. До колко е смислена - не знам. И аз споделям мнението, че има смисъл тогава, когато рано или късно има изглед към събиране на едно място, независимо дали ще е общо съжителство или просто събиране в обща среда. В моя случай не знам дали има такъв вариант. Прекалено рано е да се каже.
И все пак това е по-малкото зло, ако мога да се изразя така. Може да ми е много трудно в момента, но милион пъти по-трудно ще ми е ако нещата прекъснат, т.е нямаме никакъв контакт. Не че го обмислям като вариант - далече съм от тази мисъл, но просто разсъждавам като цяло.
В момента ситуацията е далече от прекрасна, но, колкото и да е трудна, е приемлива. Не го считам като губене на време, предвид, че съм напълно сигурна, че обичам човека отсреща и сме се съгласили да я караме така засега. Пък нататък.. нататък каквото стане.
Ужасно е, че не ни делят дни, а месеци от виждания, но.. няма как. Проблем тук може да се окаже и финансовото състояние, тъй като разстоянията не са малки и не винаги желанието ти да се видите може да е достатъчно, независимо колко е голямо. Трябват и средства. А пък и родителската намеса - доста гадно е, ако не те пускат.

[marilyn]

Аз не вярвам в тези връзки. Не мисля, че са пълноценни. А за мен лично нещо, което е непълноценно... не става просто. Не мога да си представя как няма да виждам приятеля си повече от два дни седмично, да не говорим с месеци да не се виждаме. Няма как. Изглежда ми все едно да се самозалъгвам, че имам връзка. Примерът на Ина, в който тя разказва за нейната връзка София-Пловдив ми се струва до някъде приемлив като се има предвид, че пътуването не е дълго, билетът с намалението за учащи е около 5лв и си е съвсем ок да се пътува всяка седмица. Но дори в това има минуси. Стидентски живот. Отвсякъде оферти за купони, напивания, излизания и не знам си какво. Събота и неделя също. И някак... се налага да избираш... примерно или рожден ден на твой колега, или да се прибереш при гаджето. И това би ми тежало, ако поддържах такава връзка. Не бих искала да избирам между колеги(приятели) и гаджето ако аз бях отсъстващата или пък ако той е отсъстващия постоянно да ми се иска да е тук и той да се разкъсва.

Имам една близка колежка, която има приятел от 3 години, тя вече 2ра е в София. Той не е. Поддържат си отношения, тя ходи, той идва, ок. И какво.. събота и неделя... има нещо, което сме си организирали, дали ще е купон, дали ще е рожден ден на някоя от компанията... тя често пропуска. Защото иска да е с него. И в един момент... тия неща натежават.

Физическият контакт също е много важен. Прави ти се секс... седмица, две... месец.. после прекарвате един уикенд заедно и се опитвате да наваксвате. Е, не става.

Връзката от разстояние, според мен, има смисъл само ако е за много кратко време и после има как да се съберете заедно. Примерно някой заминава за 2 месеца в друг град по работа. Ок. После се връща и всичко си е наред. Ама някакво... неясно бъдеще... да се виждате през 2-3 месеца... Не е връзка за мен това.

[baby_baby]

най-важното нещо изобщо във всяка връзка е доверието и не нарушаването на личното пространство. Щом се обичате, и сте щастливи заедно, е то в началото винаги е така, не знам от колко време сте заедно. Вярно е нещата ще се променят и това зависи изцяло от вас двамата. Аз също съм в такава връзка. Има моменти, в които летя от щастие, но има и такива, в които ми се ще да захвърля всичко и просто да не се занимавам, но всичко си идва на мястото след няколко спокойни разговора. Когато имате възможност да се видите, гледайте да си направите това време приятно и за двамата и да го оползотворите с нещо забавно, на което и двамата ще сте доволни.
трудничко си е, но не е невъзможно ;)

++++